По последни данни на Световната здравна организация (СЗО) броят на жертвите от Ебола вече е достигнал над 5420 души от общо 15 145 заразени в 8 страни по света. През октомври организацията определи разпространението на смъртоносния вирус като „най-сериозната и остра здравна заплаха, наблюдавана в модерните времена“.
Преди няколко дни новинарските емисии гръмнаха с информацията за пациент със съмнения за Ебола в София. Оказа се, че мъжът е болен от малария, но случаят успя да ни замисли. Какво знаем и какво не за вируса? Какви са симптомите и какви са мерките, които трябва да вземем при съмнения за заразяване? Ето и 10-те неща, които е добре да знаем за вируса Ебола.
1. История
Ебола е вирус, познат от 1976 г. насам, когато избухват епидемии едновременно в Южен Судан и в Демократична република Конго. В Конго болестта възниква в градче близо до реката Ебола, откъдето идва името на вируса. Тогава се разболяват общо над 600 души, от които 431 не са оцелели.
През 430 г. пр.н.е. чумата в Атина убива над 100 хиляди души. Изследователи твърдят, че това е бил вирусът Ебола.
2. Какво е Ебола?
Ебола е група от пет вида вируси (Bundibugyo ebolavirus; Zaire ebolavirus; Reston ebolavirus; Sudan ebolavirus; Taï Forest ebolavirus), които проявяват различни симптоми и се разпространяват в различни части на света. Досега единствено видовете на ебола в Африка са причинявали зараза и смърт сред хора, докато в Китай и Филипините е имало огнища единствено сред животни.
3. Разпространение
Болестта е силно заразна и най-често възниква в отдалечени градове в близост до тропическите гори в Централна и Западна Африка. Пренася се от диви животни.
4. Заразяване
При хората вирусът се предава чрез пряк контакт до телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии), но след време за предаване е достатъчен и допир до кожата на болния или заразена повърхност, тъй като вирусът започва да се отделя и от рушащите се клетки на епидермиса.
5. Симптоми
Симптомите се развиват в период от 2 до 21 дни след заразяването. Започва се със симптоми като при грип – главоболие, диария, повръщане, обща отпадналост, възпалено гърло, мускулни и ставни болки. В по-напреднал етап започват треска от висока температура, бъбречни и чернодробни кризи и вътрешни и външни кръвоизливи, които обикновено са причината за фаталния край.
6. Диагностициране
Най-сигурният метод за диагностициране на болестта е чрез изследване на кръвта, тъй като симптомите могат да се сбъркат с още десетки тропически и инфекциозни болести.
7. Внимание
След излекуване човек престава да бъде заразоносител, но има тази особеност, че семенната течност на заразените мъже остава инфекциозна до 7 седмици след излекуването им. Жените също могат да предадат заразата чрез кърмата си до два месеца след възстановяването си.
8. Имунитет
Хората, които са се възстановили успешно, придобиват имунитет срещу болестта, или поне досега не е регистриран случай на повторно разболяване.
9. Ваксина
За съжаление до момента ваксини и лечение срещу ебола няма – нито за хора, нито за животни. Ваксини се разработват, но никоя не е близо до пускане за масова употреба.
10. Бъдещето
През 2014 г. вирусът Ебола е бил пренесен от 2-годишно момче живеещо в Нова Гвинея. В следствие на което умират всички членове на три семейства в рамките на един месец, а опечалените пренасят вируса в други села без да знаят.
През 2014 г. вирусът убива 70% от заразените, а СЗО прогнозира около 10 хиляди нови смъртни случая през 2015 г.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.