Церемонията по връчването на наградите Икар обичайно се провежда на 27 март. Можем да кажем, че е сравнително бляскаво събитие от календара на българския артист.
Тази година беше различна за всички и във всичко. За Икар – също. С празния салон на Народния театър за декор и реквизит от маски и дезинфектанти церемонията се проведе на 31 октомври.
Извинете може би драматичната асоциация, но в нея имаше елемент на траур. Причината е ясна и обективна. Крилата на Икар са крехки. Но той няма да падне. Стига поне за миг да вдигаме поглед към неговия полет.
1. „Празникът“
от Томас Винтерберг, Могенс Руков, Бо Ерхард Хансен
Малък градски театър „Зад канала“
17 ноември от 19:00 часа
Малък градски театър „Зад канала“
Режисьор: Явор Гърдев
Сценография: Свила Величкова и Елица Рангелова
Музика: Калин Николов
Костюми: Свила Величкова и Елица Рангелова
Превод: Маргита Гошева
Редактор: Явор Гърдев
Участват: Бойко Кръстанов, Мак Маринов, Каталин Старейшинска, Весела Бабинова, Иван Бърнев, Анастасия Лютова, Христо Пъдев, Пенко Господинов, Иван Петрушинов, Христина Караиванова, Владимир Зомбори, Георги Кацарски, Борислав Димитров – Бобо
Постановката е подходяща за лица на 18+.
Линда – млада жена, която все още живее с родителите си в датско провинциално имение, неочаквано посяга на живота си. Нейният брат-близнак, както и по-младите ѝ брат и сестра, които отдавна вече живеят самостоятелно, изпадат в недоумение защо се е самоубила. Цялото семейството е съкрушено.
Погребението минава, болката постепенно започва да утихва и на хоризонта се задава юбилеят на бащата. Всички от семейството се събират във фамилното имение, за да отбележат годишнината.
Честването започва многообещаващо и семейната хармония е на път да се възстанови след тежките рани от преждевременната загуба. Всички членове на семейството – любители на острия хумор, взаимните саркастични провокации и солените шеги – лека-полека се отпускат и потъват във вихъра на празника, докато братът-близнак на самоубилата се Линда не решава да произнесе поздравителна реч, която преобръща всичко, думи на Явор Гърдев.
2. „Слава“
от Питър Куилтър
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
10 и 11 ноември от 19:00 часа
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, камерна сцена
Режисьор: Стайко Мурджев
Сценография и костюми: Петя Боюкова
Музика: Петър Дундаков
Сценична пластика: Мариана Йотова
Вокален консултант: доц. Лилия Илиева
Вокалите се изпълняват от Пламена Гиргинова
Превод: Маргита Гошева
Участват: Ивана Папазова, Димитър Банчев, Атанас Атанасов, Мариана Йотова, Боряна Братоева, Елена Кабасакалова
Истинската история на Флорънс Фостър Дженкинс – най-лошата певица на света от Питър Куилтър.
3. „За едно явление от електричеството“
по повести и разкази на А. П. Чехов
Театър „Възраждане“
27 ноември от 19:00 часа
Театър „Възраждане“
Превод: Людмил Димитров
Режисьор: Стилиян Петров
Сценична адаптация: Стилиян Петров
Сценография: Венелин Шурелов
Композитор: Мишо Шишков
Костюми: Елица Георгиева
Хореография: Теодора Попова
Фотограф: Георги Златарев
Участват: Мариана Жикич, Донка Аврамова – Бочева, Йордан Ръсин, Свежен Младенов, Георги Златарев, Анатоли Лазаров
Градина, сватба, самоубийство, монах, интелектуалец, който халюцинира, бивша актриса, друга жена: топоси и персонажи от несъществуваща, но автентична пиеса на Чехов. Пиеса явление: прогнозира ситуации и мотиви, обещаващи да се родят по-късно. Тук, все още неготови, в зародиш, те привличат, препращат въображението към неуюта на себепознанието, провокират, вълнуват.
Пиеса проникновение (едновременност на проникване-и-прозрение) за живота като едноактна драма, позволяваща да почувстваме случващото се с нас в неговата предзададеност. И в неговия колапс: страстта, която не поражда взаимност, близостта, неводеща до любов. Самотата като преимущество и бреме. Ужасът от обетованото Другаде. Битието, задвижено от светлината, насочваща вътрешното ни зрение към тъмното в нас, оголваща, предпазваща, предупреждаваща.
Електричеството на мисълта като енергиен резерв, импулс и инстинкт за животоспасяващо презареждане-прераждане. Спектакъл, в който името на Антон (Чехов) е изкушение, пише проф. Людмил Димитров.
4. „Как е“
по мотиви от текстове на Самюъл Бекет
Театрална работилница „Сфумато“
Консултант: Василена Радева
Музика: Любомир Брашненков
Сценография и костюми: Ралица Тонева
Участват: Елена Димитрова, Васил Ряхов
„… действа смразяващо да се чувстваш толкова далеч, сърцето вече не е там, сърцето, което е било там, сърцето, което е било там в средата … опитваме с морето, опитваме с града, търсим се в планината или в полето… това не е любов, не е любопитство, тревожност е, умора е, искаме да спрем, да не пътуваме повече, да не търсим повече, да не лъжем повече, да не говорим повече, да затворим очи, но своите, да ги притиснем с длани…“, разказва Самюъл Бекет.
5. „Косвени щети“
по мотиви на Светлана Алексиевич
Театър „Азарян“
15 ноември от 19:00 часа
Театър „Азарян“
Режисьор и мениджър на проекта: Максима Боева
Сценография: Киряна Аврониева
Музика: Михаил Шишков-баща
Участват: Анна-Валерия Гостанян, Анелия Мангърова, Владинелла Кацарска, Дайяна Димитрова, Катерина Стоянова и Никол Султанова
Във време на война, жените говорят за борбата да създадеш свой нов бит във всекидневие, което е противно на женската им природа и на изградения им светоглед. Възможно ли е обаче в свят на убийства да съхранят и „женското” в себе си? Посветили живота си на мисията да бъдат майки и съпруги, да се грижат за близките си, жените трябва и да убиват, за да оцеляват. Споделеният им кошмар показва колко по-сложни са категориите за „добрите” и „лошите”, с които сме свикнали да живеем и до днес.
6. „Медея“
Спектакълът е част от програмата на Театър „Азарян“
Режисьор: Десислава Шпатова
Композитор: Асен Аврамов
Сценография и костюми: Зина Генч и Христина Дякова
Хореограф: Анна Пампулова
Звук: Калин Николов
Графичен дизайн: студио „Луноход“ – Теодора Симова
Участват: Снежина Петрова, Петър Дочев, Ивайло Герасков, Станка Калчева, Ивайло Драгиев, Георги Гоцин, Койна Русева, Ася Иванова, Никола Петров и Марина Захариева
Античен хор – студенти от НБУ: Александрина Илиева, Антон Димитрачков, Вероника Янакиева-Христова, Виолет Панчева, Габриела Георгиева, Димона Савчова, Ивана-Калина Добревска, Ивона Маврова, Илиян Канев, Кирил Милушев, Кристина Найденова, Кристиян Славов, Майа Тинкова, Михаела Матева, Тодор Атанасов, Станимир Михайлов, Ралица Нейкова, Теодора Петрова и Янита Даракова.
Музика на живо: Стоян Караиванов (Баян) и група Вакали
В спектакъла са използвани рисунки, макети на кораба „Арго“ и документални записи от обучения на деца от различни етнически общности през 2018 г. и 2019 г. в Пловдив и София.
Изоставена от своя мъж, Медея търси и намира възмездие, като посяга на една универсална ценност – своите деца. Трагичният ѝ избор вълнува човечеството от Античността до днес. Текстът на Еврипид от 431 г. пр. Хр., оживява в новия превод от старогръцки на Георги Гочев и Петя Хайнрих и във виртуозното изпълнението на 40 актьори, музиканти и деца.
7. „Нонумент“
проект на Стефан А. Щерев и ЛИГНА (Германия)
Дома на хумора и сатирата – Габрово
Музика: Емилиян Гацов – Елби
С гласовете на Ирмена Чичикова, Биляна Петринска, Сава Драгунчев, Александър Митрев
Със специалното участие на Илка Зафирова
Нонументите са монументи, които са загубили или променили символната си стойност в резултат на промени в идеологията. Създадени като места за възхвала и памет, нонументите се оказват в забвение, занемарени и оставени на влиянието на времето, напомняйки за непостигнати утопии, за принуда и съучастие.
Можете да гледате целия пърформанс тук:
8. „Одисей“ по Омир
от Александър Секулов
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
25 и 26 ноември от 19:00 часа
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
Режисьор: Диана Добрева
Сценография и костюми: Мира Каланова
Музика: Петя Диманова
Хореография: Деян Георгиев
Участват: Константин Еленков, Стилиян Желязков, Добрин Досев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Елена Кабасакалова, Маргита Гошева, Тодор Дърлянов, Радина Думанян, Троян Гогов, Петър Дочев, Василена Винченцо, Калоян Трифонов, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Румен Драганов, Мария Сотирова, Боряна Братоева, Патриция Пъндева, Славена Зайкова, Биляна Георгиева, Аделина Желязкова, Надежда Колева, Йоана Кирчева, Красимир Василев, Стилиян Стоянов, Георги Сиркатов, Атанас Апостолов, Валери Георгиев, Деян Георгиев
„Одисей“ е безсмъртна поема за пътуването на човека към светлината, за премеждията и изпитанията на духа, за осъзнатия смисъл на живота и стоическото му приемане като дарено пътуване сред копнежи и илюзии, през надежди и възрасти, и неговото завръщане – когато човек е сам, гол под небесния свод, тъй както е бил в часа на раждането, и започва неговия друг, вечен път сред моретата и островите на възвръщащото се време, споделя Александър Секулов.
9. „Пинокио“
по Карло Колоди
Държавен куклен театър – Русе
12 и 26 ноември от 19:00 часа
Държавен куклен театър – Русе
Драматизация: проф. Славчо Маленов
Режисура: Тодор Вълов
Музика: Пламен Мирчев – Мирона
Сценография: Наталия Гочева
Мултимедия: Роксана Маркова
Асистенции: Христина Петкова
Участват: Светлина Станчева, Ивета Маринова, Мартин Пашов, Димитър Пишев, Мартин Маринов
Семеен театър, за деца над 6 години и възрастни.
„– Ти не си човек, Пинокио. Ти си кукла.
– Кукла?
– Кукла от дърво. За да станеш човек, трябва много да учиш…“
Това е история за съзряването на човека. Не биологичното, а духовното, емоционалното, интелектуалното и социалното израстване. За избора в живота… За истината и лъжата…
Фабулата е приключенска… Жанрът – романтична мелодрама… Това е история представена като театър, кабаре и черно-бяло кино…, разказва режисьорът Тодор Вълов.
10. „Последният човек“
по романа „1984“ на Джордж Оруел
Държавен куклен театър – Стара Загора
Режисура и драматургична версия: Веселка Кунчева
Сценография и кукли: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев и Милица Гладнишка
Хореография: Мария Димитрова
3D Mapping: Полина Герасимова
Художник декор: Мирчо Мирчев
Участват: Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Латина Беровска, Любен Чанев, Милица Гладнишка, Таня Георгиева, Цвети Пеняшки, Мария Джойкева
„Властта се състои в разчленяването на човешкото съзнание и слепването му отново във форма по твой избор. Свят на страх, предателство и мъчение. Свят, в който ти тъпчеш другите и те теб тъпчат. Свят, който с усъвършенстването си ще става не по-малко, а повече безмилостен. В нашия свят няма да има други чувства освен страх, ярост, тържество и самоунижение. Ще унищожим всичко останало – всичко. Ще разрушим мисълта. Ще разкъсаме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена. Децата ще биват отнемани от майките им от раждането си, така както се отнема яйцето от кокошката. Няма да има никаква любов, освен любовта към Големия брат. Няма да има никакъв смях, никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Няма да има никаква разлика между красотата и грозотата, никакво любопитство, никаква радост от живота. Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице – завинаги.“
Джордж Оруел
Марин Янев получи Икар за изключителен принос към българския театър. Наградата беше връчена от Стефан Мавродиев. Изглежда, че двамата освен големи актьори, са и големи приятели, което придаде на момента още един вълнуващ нюанс.
Марин Янев разказа свой детски спомен от времето, когато неговите родители работили във Варненския театър, а декорите на представленията се пренасяли с помощта на една конска сила. Тогава във Варненския театър тази дейност се извършвала от коня Звезда, пенсионирана циркова звезда. Малкият Марин обичал да ходи до служебния вход на театъра. Там Звезда чакала края на представленията, за да изпълнява новата си роля. И когато навън започнели да се чуват аплодисментите от салона, Звезда се изправяла на задните си крака и се покланяла, докато ръкоплясканията спрат.
Хвърчат си хвърчащите – и над маховете на времето, и над епидемиологичната обстановка. И се покланят. Само тишината в салона топи крилата на Икар. Аплодисменти!
Родена на същата дата, на която и Александър Невски и Мария Тереза. Обикновен Пантелей пътник. Актриса, при това куклена. Не обича есента и да изхвърля стари неща. Това е Латина! Латина Беровска!
