На 22 септември 1762 г., след организиран заговор срещу собствения ѝ съпруг Петър III, Екатерина II се провъзгласява за императрица на Русия и управлява империята чак до смъртта си. Тя е един от най-популярните и успешни държавници в руската история.
По време на своето 34-годишно управление тя трансформира руската култура, като заедно с това разширява и териториите на страната. Неслучайно историята я помни като Екатерина Велика.
Днес, точно 258 години след коронацията на императрицата, ще проследим нейния отпечатък и нещата, които я правят толкова Велика.
1. Екатерина Велика всъщност не е Екатерина
Истинското ѝ име всъщност е София Анхалт-Цербст, дъщеря на пруския княз Кристиан и принцеса Йохана. Родена е извън границите на Руската империя – в Кралство Прусия. През 1744 г. е поканена в Русия от руската императрица Елисавета Петровна, която я омъжва за племенника си – престолонаследника Петър III. Въпреки неодобрението от страна на баща си, София приема православието и става Екатерина Алексеевна.
2. Заговорът срещу Петър III
Съпругът ѝ Петър III бил изключително непопулярен сред обществото владетел. Когато Екатерина разбира, че той се кани да се разведе с нея, тя започва заговор срещу него с помощта на любовника си Григорий Орлов и други съюзници. През юли 1762 г., само шест месеца след като взима властта, Петър III е свален от престола и осем дни по-късно е убит.
3. Била добре образована
Императрицата обожавала философията, изкуството и историята. Изучавала религия, история, както и немски, френски и руски език. Макар никога да не загубила акцента си, работила упорито да усъвършенства руския си език и често се разхождала боса нощем, за да упражнява произношението си.
4. Най-добър приятел в лицето на Волтер
Екатерина събрала колекция от над 44 000 книги. Още в началото на своето управление тя започва да си кореспондира с един от любимите си автори – просвещенския философ Волтер, който написва биографията на Петър Велики. Макар да не успява никога да се види с него на живо, Екатерина се допитва до философа по най-различни теми – от различни заболявания до любовта ѝ към английските градини.
5. Има ключова роля за Руското просвещение
Именно заради влечението ѝ по науката и изкуствата, през периода на нейното управление руснаците започват да четат много класически произведения от Европа. Най-известният музей в Русия – Ермитажа, възниква като лична колекция от картини на императрицата.
6. Лоялност към любовниците
Екатерина обичала да показва лоялността си към своите любовници както по време, така и след връзката си с тях. Винаги давала на обичащите я пари, титли, земя и дори цели палати. Щедростта и любовта вървели ръка за ръка.
7. Възстановяване на Византийската империя
Една от идеите на императрицата била да възстанови погубената Византийска империя. Тя отвоювала няколко от бившите ѝ територии и възкачила на трона един от внуците си, който случайно се казвал Константин. Идеята ѝ обаче така и не успяла да се реализира.
8. Анексирането на Крим
Гореща тема, която е особено актуална и в наши дни, е полуостров Крим. След Руско-турската война (1768-1774), Екатерина завладяла Крим, за да увеличи влиянието си и в Черно море, така тя прибавила територия от 200 хиляди квадратни мили към Руската империя. Ключова от стратегическа гледна точка локация, която ще остане в центъра на политическите интереси още дълго време.
9. Завръщането на мъртвия ѝ съпруг
През 1773 г. призраците от миналото започват да преследват Екатерина. Група селяни започва да се бунтуват, твърдейки, че техният лидер всъщност е покойният съпруг на императрицата Петър III. Бунтът е воден от Емелян Пугачов, който се представя за възкръсналия руския цар, и е потушен с огромна сила и жестокост.
10. Тя е най-дълго управляващият лидер жена в Русия
Екатерина Велика е най-дълго управлявалата жена в руската история. Тя е на трона 34 години, през които Русия израства в почти всички отношения – територия, култура, сила и просперитет. Този период често е наричан „Златен век“ на Руската империя.
Михаил е студент по „Журналистика“. Описва се като човек с много свободно време и още по-свободен дух. Вдъхновяват го музиката, литературата, киното… Убеден, че не хлябът, а културата прави човека.
