Архивите на историята са затрупани от забележителни творци. В различен период от историята ни, те са били провокативни и коментирани. В друг обаче биографиите им имат дебел слой от забрава.
Днес повечето от тези 10 личности не са известни в очите на младото поколение… но това ще се промени с нашата класация за едни от най-вдъхновяващите автори!
1. Антон Страшимиров
„Клаха народа, както и турчин не го е клал!“
Един велик човек и безстрашен автор, който вече не се изучава в училищата. Потъналият в забрава писател е роден през 1872 г. във Варна. След неочакваната смърт на баща му, работи от 13 годишен в кръчми и кафенета в Силистра, Тутракан и Русе. Имал е допир и до тютюневите ниви. Неволите и суровият сиромашлък оформят твърдия характер на Страшимиров. Това, до една степен, го превръща в русофил, който се увлича по народническия социализъм.
През 1895 година заминава за Берн, Швейцария, където се запознава със западната литература и философия. В него се възражда все по-голям интерес към политиката и в учителския му период, той сътворява от учениците си едни непокорни, изобличителни и будни граждани.
Става четник на не кой да е, а именно на Яне Сандански. През 1901 г. е избран за делегат на Седмия македонски конгрес. Животът му е един забързан низ от политика, три войни, публицистика (редактор на сп. „Пламък“, в което главен редактор е Гео Милев и във в. „Звезда“, „Новини“ и „Ведрина“ ), скандали (като аферата „Мис Стоун“), смели постъпки (защитава жертвите на Цанковия терор, създава Комитет за защита на евреите, заедно с Екатерина Каравелова).
Творческият му път е пъстър, всеобхватен и авангарден! Хуманист по душа, той твори в модернизма, но реализмът присъства постоянно във всеки му жанр. Връх в творчеството е „романът за смъртта“ – „Хоро“, който разобличава погрома и деградацията на обществото след т.нар. „Септемврийското въстание“, 1923 г.
2. Дорис Дей
„Ако е вярно, че мъжете са такива зверове, това обяснява защо повечето жени са любители на животните.“
Дорис Мери Ан Капелхоф умира на 13 май 2019 г. на преклонната 97 – годишна възраст. Тя е от онези култови творци, които имат забележителен глас и достатъчно широка усмивка за „Стария Холивуд“.
Дорис започва кариерата си в Биг Бенд през 1939 г. и поема светлината на прожекторите още с първия си хит “Сантиментално пътешествие“ (1945 г.). След като напуска групата, започва солова кариера, като записва повече от 650 песни в периода 1947 – 1967 г. Сред нейните награди са „Грами“ за цялостен принос. През 1960 г. е номинирана за Оскар за най-добра актриса, а през 2004 г. е удостоена с Президентския медал на свободата от президента Джордж У. Буш.
Първият ѝ филм се казва „Романс в открито небе“ (1948г.). Най-успешните ѝ филми са комедии с участието на Рок Хъдсън и Джеймс Гарнър, като „Интимен разговор“ (1959 г.) и „Премести се, скъпа“ (1963 г.). Снима се в поредица мюзикъли, комедии и драми. Личният ѝ живот е маркиран с цели четири неуспешни брака. Тя получава множество разочарования от мъжете като физически посегателства и финансови обири. По тази причина, Дей затваря любовта си към тях и отваря сърцето си към животните. Легендата на Холивуд е емблематична активистка против посегателството за направата на дрехи от тяхната кожа.
3. Даниел Дарийо
„За да оцелеете, трябва често да сте сами със себе си, за да регенерирате своя дух.“
Даниел Ивон Мари Антоанет Дарийо се ражда в Бордо на 1 май 1917 г., но израства в Париж. Нейната филмова кариера е една от най-дългите в историята на киното – осем десетилетия! Учи чело и пиано в Парижката консерватория. Със знойната си красота Дарийо става световна звезда през 30-те години, когато си партнира с Дъглас Фербанкс в романтичния холивудски филм „Гневът на Париж“ през 1938. Първите стъпки в киното прави още на 14 години в музикалния филм „Балът“.
Снима се в над 140 филма, като сред тях изиграва и няколко ярки исторически личности.
През 1938 г. играе ролята на благородничката Мария Ветсера в „Майерлинг“, заедно със звездата Метро Боайе, който се превъплъщава в принца-престолонаследник Рудолф. Филмът е драматична любовна история, разказваща любовта на единствения син на Франц Йосиф I и Елизабет Баварска, след чиято смърт кралицата изпада в доживотна депресия. Смъртта му предвещава и началото на Първата световна война.
Следва седемгодишен договор с Юнивърсъл и участие в исторически продукции като „Катя“ – за любовта на княгиня Екатерина Долгорукая и император Александър II. Решението да продължи да работи и след нацистката окупация като снима във филми в киностудията „Континентал“, създадена от пропагандиста Йозеф Гьобелс, я белязва като колаборационистка за цял живот.
4. Фридрих Шилер
„Против глупостта и самите богове са безсилни.“
Когато се замислите за велики немски автори, в съзнанието ви вероятно ще се откроят братята Грим или другата крайност Фридрих Ницше. През 1759 г. в Марбах се ражда един поет с непримирим дух. Шилер завършва медицина, но творчеството на Жан-Жак Русо и Гьоте, го подтикват към истинското му призвание.
Той написва първата си пиеса „Разбойници“ още в училище, но когато я представя през 1781 г. му е забранено да публикува други трудове. Следват редици пътувания от градове в градове, докато не се „сблъсква“ с древногръцката литература, която става за него плод на съвършенство! Още повече, с помощта на Гьоте през 1789 г., става професор по история и философия в Йена и се задълбочава в трудовете на Имануел Кант.
Ранното му творчество е свързано с литературното направление Буря и натиск. Това е течение в немската литература, развило се през епохата на Просвещението, наричано още „епоха на гения“ поради възхвалата на себеосъществяващия се творец. Неговата „Ода на радостта“, прославяща братството на цялото човечество, става символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на Европейския съюз!
През целия си живот е имал вътрешно коварно заболяване, което не го е спряло да „бъде друг всяка следваща седмица”, както казва с топлина за него Гьоте.
5. Елисавета Вазова
„Импресионистката със свободен дух, която покори всяка своя мечта.“
България има безчет примери за достойни жени и Елисавета Консулова-Вазова е сред тях. По фамилното ѝ име, може да се досетите, че е снаха на един от най-култовите български родове – Вазовия. Тя е родена през 1881 г. в Пловдив. Баща ѝ Георги Консулов е сподвижник на Левски и председател на Тайния революционен комитет в Пазарджик, заради което е заточен в Измир, Мала Азия. С най-малкия Вазов син – Борис се запознават на едно литературно четене. След като се венчават, тя е една от първите жени, които решават да запазят своето моминско име.
С тази смелост, тя успява да завърши Рисувалното училище със специалност живопис. Вече омъжена и с две малки момиченца, Елисавета мечтае да продължи образованието си в Европа. Невъзможното се оказва възможно с моралната подкрепа на все пак деспотичната баба Съба – нейната свекърва. Тя заминава за Мюнхен да учи при професор Книр.
Европейската критика оценява високо картините ѝ, наричат я „майка на цветята“, защото те били любима тема в творчеството ѝ. Елисавета Консулова-Вазова е първата жена художник в България със своя самостоятелна изложба и първата жена, която си позволява да нарисува голо тяло! Освен тези революционни победи, създава книга за възпитанието – „Книга за младите майки“.
6. Роми Шнайдер
„Кой би се осмелил да ти каже, че честта, мъжествеността, смисълът и смелостта да бъдеш мъж е една жена?“
Споменавали сме за красивата императрица Сиси и именно Роми Шнайдер изиграва нейната роля в едноименните няколко филма за принцесата. Австрийско-немската актриса е родена през 1938 г. във Виена. Фамилията ѝ е една своеобразна пътека от ключови актьори и актриси.
Роми сякаш се е заразила от съдбата на Е. Баварска, нейният син от режисьора Хари Майен умира на крехката 14-годишна възраст и това я срива психически. Голямата, но неизживяна любов на актрисата е всеобщият френски любимец Ален Делон.
„Кристин“ е филмът, в който се запознават, а през 1969 г. снимат една от най-емблематичните ленти в историята на киното „Басейнът“. Иронията е, че при първия им проект заедно, Ален е Господин Никой, а тя – всеизвестна любимка.
След раздялата им, споменът за токсичната, но някак си приказна любов, я убива на 43-годишна възраст. Историята я помни с филми като „Сияние на жена“, „Убийството на Троцки“ и „Процесът“, а смъртта ѝ отключва в Делон поета. Той написва едно от най-красивите прощални писма „Сбогом, моя кукличке…“, което успява да види бял свят!
7. Сергей Есенин
„Грубите получават радостта. На нежните се дава тъгата.“
Изгарящата страна на любовта от мъжка гледна точка…
Роден е през 1895 в едно село в Рязанска област, Русия. Бурният му темперамент и непукизъм, бързо го превръщат в скандален човек. Пише първото си стихотворение на 8 годишна възраст. Самоук е, защото на няколко пъти напуска учебните заведения. Патриот е и си мисли, че главната тема в творчеството му ще са селските поля.
Уви, пристрастява се към алкохола, жените и от части побоите. Превръща се в новатор на модерния руски романтизъм от началото и средата на миналия век. Третата и последна съпруга на Сергей Есенин е внучката на Лев Толстой, София Андреевна. Развоят на неговата съдба е изключително сходен с този на нашия поет Пеньо Пенев.
Изкуството им не е оценено, в живота им цари умора и апатия, не се сближават с децата си, имат пристъпи на меланхолия и опият към самоубийствата. И двамата умират в хотелски стаи. Запечатват своите последни произведения с кръвта си.
8. Джуди Гарланд
„Колко странно е, когато илюзиите ти умират. Сякаш губиш дете.“
Родена с името Франсис Етел Гъм през 1922 г. в САЩ, актрисата с прекрасен глас остава тъжен оттенък в историята на Холивуд. „Вълшебникът от Оз“ е най-големият успех в кариерата на Джуди Гарланд, която по това време е само на 16 години. Лентата е една от първите цветни в историята на киното и тя оставя смъртен отпечатък в живота на младото момиче.
Още от малка, тя се сблъсква с „тъмната“ страна на славата. Множеството сексуални нападения и конфронтации на нейни колеги и продуценти започват от снимките на този детски и вълшебен филм. Кошмарът не свършва до тук, защото очарователната млада звезда е насилствено подложена на чудовищната диета.
На нея ѝ е било позволено да яде единствено супа и салати, за да поддържа слабата си фигура. И сякаш това не е достатъчно, но младата Джуди Гарланд е била принудена да взима амфетамини, които да убиват апетита ѝ и да я поддържат слаба и това става доживотен навик.
В кариерата си има над 48 филма и е смятана за най-исканата актриса за миналия век. Въпреки ранната си смърт, звездата дава живот на следващата легенда Лайза Минели, която притежава всичките четири най-престижни награди „Оскар“, „Еми“, „Грами“ и „Тони“.
9. Едгар Дега
„Изкуството не е това, което виждаш, а това, което караш другите да видят.“
„Художникът на балерините“ е роден през 1834 г. в парижко аристократично семейство. Импресионистът бързо влиза във влиятелните среди на Едуар Мане. Художникът обича да пресъздава „суровата“ среда на артистите, в частност балерините.
Обръща внимание на подготовката, изморените лица, трудолюбието. В лично отношение, той е парадокс: консерватор с предразсъдъци за жените, но цял живот ги рисува в различни обстоятелства и дрехи.
Интересно е, че той не се интересува от социални въпроси и никога не влиза в сексуални отношения с многобройните си модели. Само академичен интерес го тласка към изобразяването на ефирни женски дрехи, голи пози и предизвикателно трудните движения на балерините. Остава чужд в света на телефона, ослепява и умира самотен и с чувство на злина.
10. Джоко Росич
„Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови…”
Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1932 г. се ражда в Крупан, Кралство Югославия. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР.
Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Носител е на орден „Кирил и Методий” първа степен. Участва в над 110 филма със своя запомнящ се дрезгав глас. Едни от най-известните ленти, в които е играл, са „Осмият”, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията „, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“.
Той е поканен за прословутия монолог „Йовано, Йованке” от Слави Трифонов. Във втората си част, Росич прави импровизация на текста, заради проблеми със запомнянето.
Момиче, което притежава романтичен светоглед към света. Това е Радина. Лесно се потапя в историята на различните народи, вярва в силата на изкуството и търси своите вдъхновения всеки ден.
