През месеца на българската просвета и култура е време да отдадем заслужени адмирации на няколко забележителни личности, обогатили както личната ни библиотека, така и до известна степен мирогледа ни за света.
Всички обичаме Стивън Кинг, Дан Браун и Джоан Роулинг, но да не забравяме, че в България също можем да се гордеем с брилянтни виртуози на перото, които са ни прославили по света с творчеството и таланта си. А ние можем само да им благодарим, че ни карат да се гордеем да се наричаме българи.
1. Валери Петров
Израснал в семейство на учителка по френски и дипломат, посланик в САЩ, Валери Петров превръща любовта си към езиците в свое прозвище. На него дължим преводите на комедии и трагедии на Шекспир, както и „Фауст“ на Гьоте.
Творчеството му – от детски приказки до поеми за несбъднатата любов, се свързва с миналия век, но текстовете му и до днес могат да се конкурират със съвременните автори.
Носител на орден „Стара планина“ I степен, с номинация за Нобелова награда и кръстник на наградата „Бисерче вълшебно“, Валери Петров завинаги остава една от най-големите ни литературни гордости.
2. Антон Дончев
Авторът на „Време разделно“ е роден в Бургас в семейство на пощенски служители. Заради постоянното местене от град в град, писателят, вече като възрастен, споделя, че реално няма място, което да определи като свой роден дом. Завършва Право в Софийския университет и за няколко месеца работи в Окръжния съд. „Време разделно“ пише през 1963 година.
Години наред работи в киното и телевизията, участва в създаването на международни филмови продукции на българска тематика и си е сътрудничил с Карло Понти, Дино де Лаурентис, Paramount, ICM, Columbia и Sony Pictures.
Книгите му са преведени на повече от 30 езика. Има слухове, че е предлаган за Нобелова награда 3 пъти, но заради скандали около творчеството му номинациите са били оттегляни.
3. Виктор Пасков
Най-известният български писател на Запад. Авторът на „Аутопсия на една любов“ е роден в София, но завършва консерваторията в Лайпциг. През целия си живот успешно съчетава музиката и литературата. Изключително критикуван заради нетрадиционния си стил на писане и заради общественото си мнение, което рядко премълчаваше. Втората му книга „Балада за Георг Хених“ печели награда за чуждестранна литература на Салона на книгата във Франция и е преведена на всички европейски езици.
Живял е в Германия, където е назначаван 2 пъти за директор на Българския културен институт. Във Франция и Швейцария, където през последните си години заема и поста съветник по културните въпроси в българското посолство. След смъртта му вестник „Times“ публикува статия, в която разказва за живота на Пасков и го определя като „българин с много таланти и жив темперамент“.
4. Георги Господинов
Роден в Ямбол, завършил Софийския университет, днес Георги Господинов е един от най-известните български писатели, литературовед в Института за литература при БАН и преподавател в Нов български университет. Първият му роман „Естествен роман“ е най-превежданата книга след 1989 година. Публикуван е на 21 езика, сред които английски, френски, немски и италиански. „New Yorker“ определя романа като „анархичен, експериментален дебют“.
Сборникът му с разкази „И други истории“ е номиниран за международната награда „Франк О’Конър“. През 2005 година получава наградата „Аполон Токсофоро“ за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето ѝ зад граница. През 2013 година романът му „Физика на тъгата“ получава наградата „Български роман на годината“ и междувременно е номиниран за 4 международни награди.
5. Атанас Славов
Роден е в Сливен, завършил Английска филология в Софийския университет, Ал Сантана (по прякор) прекарва първите си 45 години преподавайки. През 1975 година във връзка с проект към БАН относно изкуствознанието, Славов заминава за Америка. Там работи в Центъра „Удроу Уилсън“ във Вашингтон и в Центъра за езикови научни изследвания в Мериленд.
Десет години е редактор, сценарист и диктор в „Гласът на Америка“. Автор е на стихове, научнофантастична проза, мемоари и сценарии за различни филми. Световноизвестни писатели като Греъм Грийн и Кърт Вонегът се изказват ласкаво за родния писател. След смъртта му, през 2011 година, Нов български университет започва да чества имения му ден – 18 януари, като Атанаславовден.
6. Христо Бойчев
Родното му място е малкото китно селце Орловец, завършва Института по машиностроене, но накрая избира пътя на изкуството. Приет е специалност Театрознание във ВИТИЗ през 1985 година, като в годината на завършването си печели наградата „Драматург на годината“.
Автор е на пиеси, поставяни в над 40 държави на 3 континента, в това число Канада, Великобритания, Испания, Република Южна Африка, Испания, САЩ и Китай.
Само пиесата му „Полковникът птица“ е поставяна в 27 страни, а това го прави най-популярният драматург в чужбина, успявайки да остави на второ място дори и Станислав Стратиев.
7. Стефан Цанев
Роден е в Русе, завършил Журналистика в Софийския университет, а по-късно и Драматургия в Московския киноинститут. През 1968 година свалят от печат стихосбирката му „Парапети“ и до 1976 година е забранено е да се печатат негови стихове. През 1984 г. Тодор Живков лично забранява спектакъла му „Любовни булеварди“, като след това Цанев е уволнен от театър „София“.
Това обаче не пречи на автора да разкаже цялата българска история по художествен и увлекателен начин в 4 тома, за което го удостояват с орден „Стара планина“ за цялостен принос към българската култура.
Пиесите му „Другата смърт на Жанна д`Арк“ и „Последната нощ на Сократ“ са играни в цял свят, а книгите му са превеждани както на всички европейски езици, така и на китайски, монголски, арабски и иврит.
8. Радой Ралин
Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов, роден в Сливен и завършил Право в Софийския университет. Ралин остава и до днес най-видният критик на тоталитаризма по времето на Тодор Живков и най-изявеният епиграмист в българската поезия. До сетния си дъх остава застъпник на свободата, демокрацията и справедливостта.
Текстовете му са превеждани на над 30 езика, а след смъртта му вестник „Times“ отделя цяла страница в негова чест, разказвайки подробно житейския му път и отдавайки му последна почит. Днес срещу бившия хотел „Плиска“ в София, на негово име е кръстен площад, на който е поставена и бронзова фигура на Радой Ралин, дело на скулптора Георги Чапкънов, негов близък приятел. На него е наименуван и върхът Радой Ралин на остров Ливингстън в Антарктика.
9. Анжел Вагенщайн
Пловдивчанин по рождение, през 1944 година Вагенщайн е осъден на смърт заради участието си в антифашистка бойна група и бягството си от „еврейския трудов лагер“ в Македония. Благодарение на смяната на режима, присъдата му отпада, а ние получаваме един от най-забележителните ни сценаристи на миналия век.
Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година получава Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Има създадени над 50 сценария за документални, игрални и анимационни филми. И докато в миналия век за българското общество е бил по-известен като сценарист, то през 1990 година Анжел Вагенщайн се отдава на писателска дейност. Романите му „Сбогом, Шанхай“, „Далеч от Толедо“ и „Петокнижие Исаково“ са популярни в Западна Европа и САЩ.
10. Милена Иванова
Или Миранда Ибанес, както я познава испанският читател. Родена е в София и завършила Немска филология, след няколко години преводачески труд, през 1990 година Милена взима решението да замине за половин година в Мадрид, само за да научи езика. Вече 30 години е гражданка на Испания, а любовта ѝ към писането идва от желанието да свали вече бившия си съпруг – англичанин, който имал слабост към еротичните книги.
Днес книгите, който пише на испански, се превеждат на повече от 10 езика, а в Испания те са бестселъри. Когато българските издатели се свързали с нея, тя проявила желанието да бъде издадена с псевдонима Миранда Ибанес, защото не е искала възрастните ѝ родители да четат сексуалните ѝ преживявания.
През 2013 година пише книгата „Без захар“, която се продава в книжен вариант единствено в България, а за чуждестранните ѝ читатели, Милена продава правата на Amazon, след което книгата ѝ в продължение на месеци е бестселър, макар и само в дигитален вариант.
Николета Бошева учи „Връзки с обществеността“ в Софийския университет. Говори френски език и обожава книгите. Пътуването ѝ е страст и вярва в израза „Не забравяй първо да се влюбиш в себе си!“.