Предвид факта, че в последно време живеем под ненужната опека на Ковид-19, решихме да ви запознаем с 10-те най-разрушителни пандемии, причинили голяма смъртност и оказали силно неблагоприятно влияние на човечеството.
В трудни времена като тези е важно да сме наясно, че подобни заболявания винаги е имало, а техните причинители могат да приемат всякаква форма. Което пък ни води до следната мисъл: виновникът може да е всеки и всичко, но соченето с пръст няма да помогне за неговото разобличаване.
Черната смърт
Номер едно в един от най-неприятните списъци заема Черната смърт 1347-1351. Една от най-смъртоносните и опустошителни пандемии в човешката история, която е причинила смъртта на между 75 и 200 милиона души на териториите на Европа и Азия. Повечето учени посочват като причина на Черната смърт Yersinia Pestis – бактерия, срещана често при бълхите по различни видове гризачи. Основната хипотеза е, че заболяването е възникнало в Източна Азия, а после по Пътя на коприната е достигнало Крим през 1343 г. Съществуват известни данни, че през 1351 г., когато заразата завладява и северозападна Русия, е върлувала и в земите на днешна България. Векове назад, за да предотвратят масовото разпространение на Черната смърт, служители в контролирания от Венеция пристанищен град Рагуза, използвали метода „карантина“, който категорично оказал добър ефект.
Бубонната чума
Оказа се, че в наименованията на твърде много пандемии, стои именно чумата. В рамките на 18 месеца за смъртта на 100 000 души, почти 1/4 от населението на Лондон е отговорна Бубонната чума, вилняла в периода 1665-1666 г. От 1664 до 1666 пандемията била в много по-малък мащаб, отколкото в средата на 14 век, но тогава лондончани били атакувани от особено вирулентен щам на болестта. Затова именно този период е известен в историята като „Великата чума“. Това е последната мащабна поява на Бубонна чума в Англия по време на четиристотин годишния времеви диапазон на втората пандемична вълна на заболяването. В тези тежки времена на болести, англичаните също са прибегнали до въвеждането на изолация.
Чумната пандемия
Чумната пандемия се е разпространявала от 14 до 17 век, но ясно могат да бъдат разграничени три периода, отнели най-много човешки животи в световен мащаб, като последният трети се проявява от 1855 до 1959 година. Тя започва в средата на XIX век в Китай, в провинцията Юнан. През 1855 чумата обсебва два от най-големите градове – Хонконг и Гуанджоу. Чрез дейността на търговските им пристанища, заразата се разраства като достига до Индия, Русия, Южна Африка, Южна Америка, Калифорния и дори Флорида. Болестта отнема над 11 милиона човешки живота. Третата чумна пандемия дава повече от безценна информация на учените, тъй като по това време медицинската наука вече е по-напреднала. Благодарение на това не сте стига до четвърта вълна на заразата.
Холерата
Говорейки за периоди и пандемии, не можем да не споменем холерата, която причинява не едно или две, а цели седем кризисни световни състояния. Началото на първата холерна пандемия е през 1816 г., а краят на последната седма е през 1966. До XIX век болестта е ограничена само на полуостров Индостан, но вследствие нарастващата световна търговия, тя достига и до нови земи. Първата пандемия обхваща Индия, Шри Ланка, днешните Бангладеш и Мианмар, Филипините и Близкия изток. Най-страшен е навярно третият период на разпространение на холерата, когато тя завладява няколко континента и взема милион жертви само в Русия. България е най-засегната по време на шестата холерна пандемия 1910-1911 година.
Грипът
В хода на тази приятна тема за сутрешно кафе, даваме поле за изява и на пандемиите, причинени от грип. Древногръцкият лекар Хипократ, известен като „бащата на медицината“ описва за пръв път инфлуенцата през 412 пр.н.е. Грип или инфлуенца (познат в миналото като испанска болест) е остро инфекциозно заболяване, представляващо една от най-заразните инфекции. Причинява се от Influenza virus type А и Influenza virus type B. Първата известна пандемия от инфлуенца е тази от 1580 г., като след това вълни на заболяването са описвани в периоди от 10 до 30 години.
В периода 1889-1890 г. се развива пандемия, която започва през май 1889 г. от Бухара, Узбекистан. През октомври достига Томск и района на Кавказ. Бавно, но сигурно заболяването се разпространява и на запад, като през декември същата година достига до Северна Америка. В Южна Америка е установено през април-май 1890 г., в Индия през февруари-март 1890 г., а в Австралия през март-април 1890 г. Пандемията е причинена от щам H2N8 на вируса на грипа, характерен с високо ниво на възприемчивост и смъртност. Около 1 милион души загиват от тази пандемична вълна на грипа.
Испанският грип
Испанският грип е друга пандемия причинена от грипния вирус, преминала през 1918-1919 г. Тя е причинена от грипния щам H1N1, който пък е много близък до предизвикващия през 2009 свински грип. През октомври 1918 г. заболяването се превръща в пандемия, обхванала целия свят, а около половин милиард души страдат от него. Вирусът бил изключително вирулентен и за около 18 месеца се превръща в убиец на близо 50 милиона души. Според някои изследователи жертвите му са двойно повече. Оказва се, че в повечето държави е имало наложена цензура върху новините, съобщаващи за опасната болест. Медиите започват да информират за нея за пръв път в Испания, където подобна цензура нямало. Затова и грипът несправедливо получава названието „испански“.
Азиатският грип
Щам H2N2 или така нареченият Азиатски грип. Пандемия от 1957-1958 е причината за смъртта на около 70 000 души в САЩ. Открит е за първи път в Китай през февруари 1957 г., а до 1958 почти няма незасегнати държави. Според учени заразата е пренесена от дивите патици върху хората. Жертвите на пандемията в световен мащаб са около 3 милиона души. Заразата е овладяна след създаването на ваксина.
Хонконгският грип
10 години след това човечеството е изправено за пореден път пред тежестта на вирус, само че този път на Хонконгски грип (щам H3N2). Той представлява мутирала форма на Азиатския и отново отнема милиони човешки животи. За жалост този грип продължава да циркулира сред населението и в наши дни.
Eдрата шарка
Епидемията от едра шарка в периода 1775-1782 г. се разпространява постепенно в по-голямата част от Северна Америка. Теорията за избухването на тази епидемия е, че е донесена от екипажите на Христофор Колумб при първата му експедиция. Макар това да не е пандемия, тази зараза остава след себе си множество неприятни белези. Поради липсата на имунитет у местното население, смъртността достигнала до цели 30%. Вследствие движението на войските, движението на избягали роби и миграцията на пътуващи племена от индианци, едрата шарка се разпростира до западните крайбрежия на Тихия океан, до Аляска на север и Мексико на юг, заразявайки населението на почти всяка част от континента. Има данни, сочещи, че в рамките на 7 години населението на днешен Вашингтон намалява от 37 000 на 26 000 души, като голяма част от смъртните случаи са именно на коренните жители на Северна Америка.
Антониновата чума
Така достигаме и до Антониновата чума 165-168 година или „Чумата на Гален“ по името на известния древногръцки лекар Клавдий Гален, описал детайлно подробностите около нея. Заболяването било пренесено от римските легионери, връщащи се от Месопотамия и всъщност не ставало дума за чума като бубонната, а по-скоро за едра шарка. Историци смятат, че заразата е причинител на упадъка на империята. А съветът на Гален от Средновековието за борба срещу чумата, гласящ „тръгни рано, замини далече, върни се късно“ е актуален и до днес.
Калина е човек на емоцията и изкуството. Обича киното и театъра, но не и фалшивите роли в реалността. Като типична Риба живее в свой измислен свят, в който един ден е слънчево, а на другия се вихрят буреносни облаци и мълнии.