Съединението е следващата стъпка след освобождението на Княжество България и „частичното“ на Източна Румелия, следвайки основаната цел на създадения през 1870 г. Български революционен централен комитет, а именно извоюване на политическо освобождение на българския народ. И ако с обявяването на Независимостта на България през 1908 г. тази цел се счита за постигната, на този ден, 136 години след Освобождението, 129 години след Съединението и 106 години след обявяването на Независимостта, ние отбелязваме националния празник на родината си, размишлявайки над въпроса: „Доколко свободни се чувстваме в България през 2014 г.?”
Този въпрос на първо четене отпада „минавайки“ през Конституцията ни, където в Чл. 6. (1) е посочено „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.“ Но, както винаги се получава, написаното на хартия, в действителност не е точно вярно. Е, да, няма го поробителят да дойде и да изколи цялото ти семейство, но пък съвсем спокойно някой твой съгражданин, мислещ се за безсмъртен, може да те убие с лъскавата си нова кола, докато пресичаш на пешеходна пътека, само защото в предните пъти, когато е спиран от КАТ за нарушение, той е минавал с рушвет.
Съпругата ти пък работи в магазин по 12 часа на ден, на крак, шест дни в седмицата, а е осигурявана на четири, защото работодателят й така е преценил, а няма кой да го провери или санкционира. Баща ти работи за 300 лв. като пазач, защото и неговият работодател така е решил, оправдавайки се с икономическата криза, от която България никога няма да излезе, според родните „фирмаджии“. Майка ти от години е в Гърция – чистачка, готвачка, демек слугиня на гръцко семейство. Баба ти пък, след като е останала без смешната си пенсия, заради телефонна измама, е изядена от кучета на село, защото оттам, както повечето хора отдавна са си тръгнали, така и държавата отсъства.
Картината е мрачна и съвсем не е преувеличена. Това не пречи, разбира се, да продължаваме да бъдем оптимисти за бъдещето. Нямаме друг избор… докато бомбата не падне и в нашия двор. (В „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни семейството на едната от главните героини дълго отказва да напусне Кабул, въпреки влошаващото се положение. Когато най-накрая се решават на тази стъпка, започват да изнасят на двора тази част покъщнината си, която искат да вземат. Излизайки с поредния предмет в двора, момичето пада на земята повалено от ударната вълна на бомба взривила къщата, заедно с родителите ѝ.
Преди да изредим съвременните изедници, правим справка за значението на думата:
1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора. (същ.) грабител, експлоататор.
2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добър, а вкъщи е истински изедник.
Оставяме десетката само с изброяване, защото обясненията под всяка точка са до болка познати и излишни. Вместо това всеки, който желае, може под материала да отговори на въпроса: „Доколко свободни се чувстваме в България през 2014 г.?” Ето ги и 10-те съвременни изедници български.
1. Политическата конюктура
2. Банките
3. Голяма част от работодателите в страната
4. Топлофикационни дружества
5. Енергоразпределителни дружества
6. Мобилните оператори
7. Небанкови институции за бърз кредит
8. Мудната администрация (Чиновничка Петкова)
9. Картелни споразумения
10. Жълтата преса
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.