Всички мечтатели по природа се любуват на дъждовното време. То се превръща в още по-голяма наслада с хубава книга в ръка. Представяме ви селекция от десет подходящи заглавия.
Този месец сред главните ни герои са Харуки Мураками, Антон Чехов, Вирджиния Улф, Труман Капоти, Пиер дьо Ронсар, а за да бъде колекцията пълна, добавяме и един „японски любовник“.
1. „Ти го каза“
Кони Палмен
Герои в това произведение, истинско предизвикателство за перото на изявената белетристка, са Силвия Плат (1932-1963) и Тед Хюз (1930-1998) – една от най-романтичните и драматични двойки в света на литературата. А заглавието е препратка към отговора на Исус на въпроса на Юда „Да не съм аз, Рави?“. След самоубийството на Плат във феминистките среди съпругът й става синоним на злодей, предател и заложник на мита около нея.
Романът е изграден като вътрешен монолог на британския поет лауреат, инспириран от последната му стихосбирка „Писма за рождения ден“ (1998), в която той за пръв път разкрива своята версия за взривения брачен съюз. Гласът на твореца прелива в гласа на наранения съпруг, „плячка на лешояда на вината“ и на жадната за сензации публика. Палмен умело пресъздава поетическата му стилистика, вплита изумително хармонично биографични факти, цитати, спомени и размишления и читателят неусетно забравя, че написаното е плод на авторовото въображение.
„Ти го каза“ е затрогващ роман изповед за поезия, любов, измяна и смърт, дишащ в трескавия ритъм на две изтерзани души и на една предизвестена трагедия.
2. „Японският любовник“
Исабел Алиенде
В 21-вия си поред роман Алиенде отново подхваща историите, които й спечелиха световна известност и които най-силно вълнуват многобройната й читателска аудитория. Повествованието криволичи от настоящето към миналото и обратно, за да ни разкаже вълнуващата история за невъзможната любов между младата и богата еврейка Алма Веласко и японския градинар Ичимей. „Който казва, че всеки огън рано или късно угасва, греши: има страсти, които са като пожар, докато съдбата не го задуши с един замах, но дори тогава остават неугаснали въглени, готови да пламнат с малко кислород“.
Авторката майсторски превежда читателя през различни пейзажи и епохи – Полша и Франция по време на Втората световна война, разказва за Америка и тежката съдба на стотици японски имигранти по същото време, после кривва за малко дори към комунистическа Молдова, преди да се завърне отново в днешна Калифорния. По думите на самата писателка романът третира основни за много от нашите съвременници теми – на първо място любовта, но също така темата за старостта, за самотата, за страховете и болестите, за евтаназията и желанието да напуснеш този свят с достойнство, за тежестта на спомените, за тежестта на паметта, за зимата на човешкия живот.
3. „Цвят продълговат в морето“
Исабел Алиенде
Пред все по-ясно очертаващото се поражение на републиканските сили в Гражданската война в Испания хиляди испанци поемат пътя на изгнаничеството, прекосяват Пиренеите и се отправят към Франция. Оттам около две хиляди бежанци – сред тях младият лекар Виктор Далмау и пианистката Росер Бругера, тласнати от обстоятелствата набързо да сключат фиктивен брак – биват качени на пригоден за пасажери товарен кораб и закарани в Чили.
В увлекателен ритъм се редуват мирни промеждутъци с етапи на страдания, на срещи и раздели. Следват още плавания, нови пристанища и нови прокуждания. Пред читателя се разгръщат исторически събития от различни краища на света в периода 1938-1994 г. Заплитат се съдбите на ярко обрисувани и вдъхновени от действителни личности герои, в плен на любов и омраза, вярност и изневери, копнежи и покруса, надежди и разочарования.
В рамките на един живот на персонажите им се налага да изживеят няколко живота. Неизменни остават само силата и гъвкавостта, с които, подмятани без корен в бушуващия световен океан от връхлитащи ги изпитания, те търсят онзи тих пристан в морето, където с обич и благодарност да пуснат корени. Мечтаят за завръщане в родината, но откриват, че понякога трудно е не да избягаш, а да се завърнеш.
4. „Любовницата на Фройд“
Карън Мак
Виена е в навечерието на XX век и кипи от жизненост, артистичност и екстравагантност. Д-р Зигмунд Фройд се бори за щатно място в университета, но е атакуван от своите колеги заради теориите си, гравитиращи около сексуалния нагон. В живота на семейство Фройд нахлува Мина (по-малката сестра на Марта Фройд) – интелигентна, независима и страстна. И докато Марта е скандализирана от „порнографските“ изследвания на съпруга си, нейната сестра е запленена от смайващите му идеи и от нарцистичната му личност…
Имал ли е Зигмунд Фройд любовна връзка със сестрата на своята съпруга? И повлияла ли е тя върху радикалните открития на бащата на психоанализата?
След старателно проучване Дженифър Кауфман и Карън Мак дръзко навлизат в интимния живот на Фройд и разбулват една дълбоко пазена семейна тайна за неговия „женски кръг“. Разказана от името на Мина, тази провокативна и заличена от архивите история въвлича в потайностите на сексуалното желание и в конфликта между чувствената свобода и цензурата на морала.
Роман за любовта, предателството и отхвърлянето, „Любовницата на Фройд“ смело развенчава митове и разкрива двойствената същност на един егоцентричен свят, в който жените са не само вдъхновителки, но и сенки, обречени самотно да кръжат около самовлюбената фигура на гения.
5. „Чуй песента на вятъра“
Харуки Мураками
През пролетта на 1978 г. младият Харуки Мураками, тогава собственик на джаз бар в Токио, сяда на масата в кухнята си и започва да пише. Старомодно – първо с писалка, после на пишеща машина. Така се раждат новелите „Чуй песента на вятъра“ (1979) и „Пинбол“ (1980), първите в творчеството на един от най-известните съвременни японски писатели, забележителна фигура на световната литературна сцена през последните четиресет години. Те са и началните две книги от поредицата за Плъха, в която следва романът „Преследване на дива овца“ (1982) и своеобразният епилог „Танцувай, танцувай, танцувай“ (1988).
През историята за съзряването на двама млади мъже – анонимния разказвач и неговия приятел Плъха – двете ранни новели представят необичайно реалистичен за творчеството на писателя разказ за самота, натрапчива маниакалност и спонтанна еротика, но вече съдържат и особеностите на неговия по-късен стил. Дистанцираният и безстрастен повествовател нерядко е в ярък контраст с поведението на другите герои, а силно интроспективният разказ е изпъстрен със сюрреалистични елементи, които създават характерната атмосфера на литературния свят на чародея Мураками.
6. „Разкази и повести“
Антон Чехов
Всеки образован човек знае, че „тихият вълшебник“ Антон Павлович Чехов е един от най-големите майстори на краткия разказ в световната литература, открил нови простори пред психологическата проза. И все пак – защо интересът на съвременния свят към него продължава да расте? Явно точно днес, в това динамично, технологично и истерично време, имаме най-силна нужда от неговата простота, естественост, топлота и дълбочина, от умението му кротко да смъква маските, деликатно да разпъжда илюзиите, неизменно да вълнува душата и да подхранва будния ум.
Сборникът съдържа както някои от белетристичните шедьоври на Чехов като „Човекът в калъф“, „Дамата с кученцето“, „Лекокрилата“, така и по-малко известни негови разкази като „Верочка“, „Княгинята“, „Агафия“, „Съпругата“, „Студент“. Особено място е отредено на поетичната повест „Степ“ и на повестта за еволюцията на човешките чувства „Три години“.
Повечето преводи на включените произведения са нови и са дело на Пенка Кънева. Така изданието представя единна преводаческа концепция за творчеството на големия класик.
7. „Годишнина от завършването“
Ламия Бегачич
В „Годишнина от завършването“ Ламия Бегагич ни прави свидетели на късчета от живота на някогашни съученици, все още млади хора, чието съществуване е белязано завинаги от войната. Ала гръмките думи, както и големите теми не присъстват в разказите, или остават някъде на заден план.
Бегагич предпочита ежедневните случки и събития, интересува се от партньорските отношения, от пукнатините и разминаванията между хора, които би трябвало да са си близки, от техните явни и скрити разочарования, от неизреченото. Пестеливо и деликатно, с две-три кратки реплики или жест писателката ни въвежда в най-съкровените мисли, надежди и страхове на своите герои, оставя ги да се саморазкрият, да заговорят пред нас с естествеността, с която се изповядват пред самите себе си.
Включените в сборника двайсет и три кратки историйки, или „разрези“, както ги нарича самата авторка, са съвършени в своята простота, а за любовта и вътрешните преживявания рядко се пише с такава непретенциозност, мъдрост и кристална яснота.
8. „Стаята на Джейкъб“
Вирджиния Улф
„Стаята на Джейкъб“ (1922 г.) е първият истински експериментален роман на Вирджиния Улф след традиционните й „Далечно плаване“ и „Нощ и ден“.
Романът е портрет на млад мъж и проследява живота му от детството, годините на учение, после сред светския елит на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да започне и промени съдбата му завинаги.
Отначало виждаме малкия Джейкъб Фландърс да играе на пясъка някъде по ветровитото крайбрежие на Корнуол, а после и като студент в Кеймбридж, докато неуловимият му, подобен на хамелеон характер се разбулва бавно и постепенно чрез серия бегло свързани помежду си случки, преживелици и впечатления: писмата на майка му, откъслечни разговори с приятели и колеги и най-вече разсъжденията на жени, които го обожават. Виждаме го и в Лондон като млад мъж, който кръстосва улиците на града. Годината е 1914, той е на двайсет и шест, а Европа е на прага на война.
В този свой роман Вирджиния Улф рязко скъсва с традиционните методи на повествованието и именно тук намира своя истински писателски почерк, с който ни е добре позната от „Госпожа Далауей“, „Към фара“ и „Вълните“. „Стаята на Джейкъб“ представлява експериментална импресия, литературна игра, в която времето и реалността се смесват със спомените и желанията.
9. „Хладнокръвно“
Труман Капоти
„Хладнокръвно“ е забележително произведение, което издига Капоти на най-високото стъпало, може да се каже, на пиедестала на американската литература и дори за писател от неговия ранг се превръща в жалон – всяка негова книга вече ще се съизмерва с „Хладнокръвно“.
Произведението е забележително също с това, че се превръща в образец на документално-художествената проза и поставя в световен мащаб началото на нов жанр – true crime.
Завладяващият разказ на Капоти навлиза в непознати дълбини на престъпния ум и запознава читателя с психологическите и емоционалните аспекти на безсмисленото избиване на едно семейство в сърцето на Америка.
10. „Поезия“
Пиер дьо Ронсар
Неувяхващата си слава Ронсар дължи най-вече на любовната лирика от сборниците „Оди“ и „Любовни стихове“, вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател. Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител и преводач на настоящия сборник, й е отдал своите предпочитания.
Преводи на отделни стихотворения се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на Ронсар на български език, в което можем да се насладим в пълна мяра на пълнозвучния ронсаров стих. Както пише в предговора към тома професор Стоян Атанасов: „Любовната лирика на Ронсар има с какво да донесе радост и да обогати душевния свят на днешния читател.
Поднесен редом с оригинала в чудесните преводи на поета Кирил Кадийски, нейният български вариант е поредно доказателство, че с истинската поезия ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството. Лириката на Ронсар обогатява сетивата, разпалва въображението, позволява ни да се вгледаме по-ясно в собствената си душевност, подготвя ни да обичаме природата, хората и поезията“.
Има и още една причина ние, българите, да се прекланяме пред безсмъртните творения на Ронсар и да посягаме с пиетет към тях – неговият предполагаем български произход. Предците му са от старо благородническо потекло с български корени от XIV век. За това свидетелстват известните стихове от „Елегия за Реми Бело”: Предците ми от край суров са, мой поете, там Дунавът студен на Тракия съсед е; в земите си – отвъд Унгария…
Напоследък има и по-строго научни хипотези за това, че „принцът на поетите“ е потомък на Орфей. И докато това са само хипотези, наше право е да си представяме, че поетическият гений на Ронсар е бил захранен от досега със средновековната българска душевност.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
