Какво е щастието? То е цел, която си поставяме и все не можем да достигнем напълно. Има една малка група хора обаче, която е наясно, че не обстоятелствата са причина за искрено щастие, а начинът, по който избираме да приемаме нещата.
Това, което ни отдалечава най-много от ендорфинова доминантност е съзнателният и упорит стремеж към благополучие. Вместо да упорстваме и да се противим на неслучващи се за нас реалности, можем просто да let go.
Чели ли сте „Тънкото изкуство да не ти пука“ от Марк Менсън? Ако не сте – побързайте и го направете. Тя ще ви даде някои идеи как да се пускате по течението на живота, вместо да плувате срещу него.
Тази статия няма за цел да дава „полезни“ съвети какво можем да направим, за да достигнем така желаното щастие, защото, както вече споменахме, именно твърдоглавият стремеж ни отдалечава от него.
Тази статията казва НЕ на нещата, които ни правят нещастни. Тя подсказва какво щастливите хора НЕ правят, за да се чувстват в мир със себе си (а това, което правят вече стана ясно – упражняват правилната за себе си нагласа, която представлява гъвкава и променлива величина). С щипка хумор и ирония, но и шепа сериозност – да започваме.
1. НЕ се ядосват за дреболии
Истината е, че съвременното общество е изобретило твърде много неща, за които човек може да се ядосва на воля 24/7. Имаме хиляди уреди за поддръжка, редица безсмислени вещи, които се нуждаят от редовно забърсване от прах, безброй ненужни на Вселената административни задачи, които отнемат половината ни почивно време и твърде много информация, която ни дезориентира и ни побърква. Попитайте който поискате лекар и ще се убедите – живеем във време на абсолютен манифест на психичните разстройства.
Представете си, че там някъде има един човек, който е редуцирал дребните стрес фактори до минимум, просто като е спрял да им придава такова значение. Не, той не е изхвърлил пералнята, нито стъклените фигурки от баба във витрината на бюфета. Той е решил, че тези неща не са фактор за неговия мирен вътрешен свят и дори и да не е останало време да се погрижи за тях, няма, както се казва, да си разплете чорапите. Get it?
2. НЕ се тревожат предварително
Представете си един първобитен човек. Нивата на стреса на въпросния индивид са що-годе в нормата, стига да му е топло и да има какво да яде. В някакъв прекрасен момент се появява хищен звяр и спокойствието на човечеца е силно нарушено – сърцето му започва да бие учестено, капчици пот започват да избиват по челото му и той се пита да бяга ли или да се защитава. Да речем, че е решил да избяга и успява да си спаси кожата. В следващите дни той е щастлив и нищо друго освен появата на звяра или някакво природно бедствие не може да го извади от равновесие. Знаете ли защо е така? Защото така трябва да бъде.
Мозъкът е устроен да реагира на опасности, а не да ги очаква непрекъснато. И когато ние сме в постоянен режим на очакване някаква гадост да се случи, тогава попадаме под влиянието на хроничен стрес. Никакво мимолетно щастие не може да тушира това напрежение. Е, ние, съвременните хомосапиенси, имаме привилегията да бъдем излагани на непрекъснати мозъчни стимули и информация, които правят трудна задачата да бъдем дзен неандерталци.
И отново, представете си, че там някъде има един човечец, който успява да се докара до това ниво (без да се отразява на интелектуалното му равнище) и да си живее живота спокойно и щастливо, докато няма реална опасност за него. Този рядко срещан вид със сигурност се придържа поне към три неща – стреми се да не гледа често телевизия и новини, не чете за болести в мрежата и се занимава с неща, които му носят удоволствие. Живее в настоящето, защото знае, че само то е под неговия контрол.
3. НЕ критикуват околните постоянно
Градивната критика е нещо много полезно, но тя е различна от празното и злобно критикуване просто ей така, за спорта. Хората, които няма проблем със себе си, не се интересуват живо от това защо Пенчо не яде месо или Сийка обича вареното яйце без сол. Критиката обикновено е плод на неприемане на различното или съжителстване на несъвместими елементи под един покрив.
При всички случаи е признак за загуба на вътрешно равновесие и доза тесногръдие. В момента, в който човек си даде сметка, че да мъмриш някого за нещо носи негативи и за „приемника“, и за „предавателя“, може би има надежда да посъкрати епизодите на хокане най-малкото заради собственото си добруване. Щастливите хора мислят за позитивните страни на нещата, а не се концентрират върху негативното. Трудна, но не и непостижима задача.
4. НЕ се нуждаят от одобрение
Може вече да сме прехвърлили трийсет, да живеем отделно и да имаме две деца, но щом дойдат нашите вкъщи, подвиваме опашка като котка на ново място и очакваме да бъдем „погалени“ от новите си (в случая стари) стопани. Погалване обаче често няма, освен ако летящата джапанка (метафора за милите думи) разрошила козината ни (метафора за самочувствието ни) не се брои за такова.
Изведнъж започваме да се чувстваме крайно уязвени. Като в доброто старо време, когато някой друг взимаше решенията вместо нас и понасяхме упреци с наведена глава (в повечето случаи напълно заслужено). Но защо, нали вече не сме невръстни хлапета? Какво като мама не харесва новия плот в кухнята или татко смята, че сме сглобили шкафа с вратичката наобратно? Не е ли време да пораснем?! Светът е шарен и такъв трябва да бъде.
Мненията на хората са различни и това е причината да се радваме на толкова много открития и, ако щете, жанрове в литературата. Щастливите хора не чакат одобрение, те взимат решения с лекота и не съжаляват, дори когато грешат, защото знаят, че в живота най-добрите уроци получаваш с пробата и грешката.
5. НЕ зависят от материални неща
Чантичка на световноизвестен дизайнер за 1000 евро – много „разумна“ покупка. И? Тя направи ли ни обяд, сготви ли ни вечеря, изглади ли ни дрехите, прегърна ли ни на излизане от къщи и каза ли ни, че ни обича? И после като я забравихме в таксито колко време плакахме за една скапана вещ? Сериозно – има ли смисъл да инвестираме толкова средства в подобни безсмислени неща? 1000 евро е чудесна сума за лятна почивка, която ще ни донесе прекрасни спомени (освен ако не си хапнем някоя развалена мида, но това е друг случай).
Не е въпросът дали имаме едни излишни хилядарки. Въпросът е, че е единственото нещо, което може да ни донесе истинско щастие, не струва пари. Парите са средство, а не цел. Това не се ли пееше в една песен? Както и да е. Там някъде, представете си за пореден път, има един човек, който има много пари и не си купува с тях скъпи вещи. Той живее добре, защото в живота му има обич и не му пука дали ще си скъса дънките, защото струват двайсет лева. Той е интелигентен човек и разбира, че скъпите вещи не са задължителен аксесоар за престиж и социална заявка. Той разбира, че на човек не му трябва много, особено когато иска да е истински свободен.
6. НЕ мързелуват
Малко мързелуване, every now and then, няма да навреди никому. Обаче ако ти е трудно да излезеш до магазина и прекарваш повече от половината седмица пред телевизора, едва ли можеш да се наречеш щастлив човек. Щастливите хора не обичат да гледат тъпо в една точка. Те търсят активности, забавления, приятна компания. Не ти шъткат, защото изпускат любимото си предаване и сега не е удобно да си общувате. Не спят до обяд през уикендите, защото искат да излязат навън, да събират емоции, да се движат.
Сега, ако ранното ставане е основен критерий за щастие, усещате ли колко хората ще изпаднат от класацията? Нека не ги дискриминираме изцяло, но и нека припомним, че сънищата не оставят кой знае какви спомени (освен онези розовите, но те са за друга тема). С няколко думи – активните хора обикновено са доволни от живота си. Тайната е в случването!
7. НЕ се застояват твърде дълго на едно място
Няма нищо лошо да се чувстваме добре в града, в който живеем. Или държавата. Никой не ни кара да напускаме гнездото и да търсим късмета си по света. Нека си представим, за кой ли път, че от двете ни страни стоят езеро и река. Къде смятате, че водата ще е по-чиста? Реката се носи, понякога може да се замърси, но винаги има по-голям шанс да достигне съвършенството.
Щастливите хора обичат да пътуват, да променят мирогледа си, да го обогатяват. Те знаят, че няма друга такава свобода като онази, която ти дава непознатото място. Някои ще кажат, че вече всичко може да се види по телевизията. То и любовни ласки може да видиш там, но се съмнявам да излезе нещо накрая. Животът е в многообразието, в желанието да опознаеш новото, да се докоснеш до различното. Не, не в онлайн пространството, а в реалността. Тази, за която сме създадени по идея, забравихме ли?
8. НЕ се затварят в себе си
Да се затваряш в себе си не е на добре. Хората се отдръпват от теб, ти се отдръпваш от тях и виртуалното пространство става най-добрият ти приятел и съветник. Занданът на собствения ти ум е може би най-страшният карцер, в който можеш да се натикаш доброволно. Трябва доста да се обичаш, за да си толкова смел. А да обичаш себе си прекалено много не е твърде препоръчително. Ами когато дразниш сам себе си, при кого отиваш? На кого ще се оплачеш? Като ти се прииска да прегърнеш някого при огледалото ли заставаш?
Стига – човекът е социално животно. Той е създаден да живее в група, да е интерактивен. Не е казано, че трябва да живеем в Истанбул (макар че въпреки безумната тълпа е прекрасен град), но поне може от време на време да пием кафе с приятели или да казваме по едно „обичам те“ веднъж в месеца. Да опитаме, а?
9. НЕ лъжат
Благородна лъжа, бяла лъжа, малка лъжа, голяма лъжа, черна лъжа… кого лъжем всъщност? Ако човек е открит, решителен и доволен от себе си, вероятно никога няма да изпита потребност или да му се наложи да лъже. Нека бъдем честни – най-често послъгваме, за да си спестим някоя неприятност или спречкване. От страх. Щастливите хора обаче не са особено страхливи и не придават значение (както казахме по-рано) на дребните неща. За големите пък поемат отговорност и не им се налага да си съчиняват абсурдни сценарии. По друг начин казано – щастливите хора често са подредени и отговорни хора, които, както се казва жаргонно, не се вкарват в излишни филми. Keep it simple. 🙂
10. НЕ пропускат възможност да четат
Няма по-голямо ограничение от това на собствения ни ум. Не можем да са научим да бъдем добри емпати от няколкото истински приятелства и задружното семейство, които имаме. Емпатията е разбиране и приемане на хилядите възможности за реализация на човешкия характер. Тя е онова умение, което ни лишава от чувството за омраза към различното и ни пази от невежеството. Книгите могат да ни направят добри в това на такава крехка възраст, в която все още имаме шанса да променим нещо в себе си. Щастливите хора са четящи хора, пътуващи и обичащи. В тази точка няма да си позволя да се шегувам, защото тя е най-сериозната и най-важна. Само развитият ум може да бъде истински щастлив, ограниченият мисли, че е такъв. А дали?
И така, нека обобщим – щастливите хора не лъжат, не чакат чуждото одобрение, не стоят на едно място, не мързелуват, не се спотайват в себе си, не зависят от материални блага, не критикуват, не се терзаят без причина и не се ядосват за глупости. А вие? На колко процента сте щастливи?
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
