Всеки разбира по свой собствен начин здравето и щастието. В устава на Световната здравна организация се казва, че здравето това е „състояние на пълно физическо, духовно и социално благополучие, а не само отсъствие на болести и физически дефекти“.
Как да поддържаме в себе си това усещане за външна и вътрешна хармония? Какво трябва да правим с тази цел? Американските учени Уолъс Уотълс и Дж. Пауел посочват няколко фактора, необходими за да се чувства човек здрав.
Съобразявайки се с реалностите на нашето съществуване, те смятат, че нарушаването на всеки един от тях, може да доведе до болест. По техните думи например здравият човек притежава чувство за хумор.
И още. За запазване на здравето помага постоянната положителна нагласа и способността да разглеждаме събитията в конструктивна светлина. Да допуснем, че са ви съкратили. Можете да се отнесете към това като към трагедия – понеже това може да се тълкува като „аз се оказах по-лош от всички останали“. Но може да възприемете това събитие и по друг начин: животът ми е предоставил шанс да намеря нещо по-интересно, по-нужно и напълно е вероятно това да е материално по-изгодна работа.
Това не е самоуспокоение, това е възможност да се изведе от случилото се урок и да се видят в него положителните страни. Народната мъдрост е формулирала този принцип в пословицата: „Всяко зло за добро“.
1. Необходима ни е надеждна система от възгледи върху живота, подпомагаща поддържането на добро състояние. Като правило здравите хора се отличават с разумен хедонизъм. Те се стремят да изживеят живота си колкото е възможно по-щастливо, независимо от несъвършенството на света, организма, природата. Стараят се да се разбират със своето обкръжение и да имат топли отношения с близките си. Избягват да правят онова, което може да навреди на тях или на други хора.
2. Здравият човек се отличава със способност периодично да работи на предела на своите възможности. Можем значително повече, отколкото ни се струва – и този ресурс трябва да се използва. Ако пък смятаме, че нямаме резерв от енергия за работа с пълна сила, организмът ни ще отговори съответно на това. Помните ли вица: „Имате ли нужда от дърва?“ – „Не.“ Сутринта се събуждат и дървата ги няма.
3. Човек трябва да има чувство за съпричастност към духовния живот. Става дума не да се посещават картинни галерии и театри – макар че и това не е лошо. Това е преди всичко убеденост в това, че в света има нещо неизвестно, непознато, нещо, което е над нас. Не е важно в кого или в какво вярвате: в Бога, в съдбата, висшата справедливост или космическия разум. Важно е човек да чувства, че е съпричастен към тази сила. Не всичко е във вашата власт, но и в най-трудния момент можем да се надяваме на помощ „свише“.
4. Способността бързо да се адаптираме към променящите се условия също е признак на здраве. Животът сега се променя много бързо. Човек не бива да спира, трябва през цялото време да върви напред: да учи, да се пренаучава, да се усъвършенства. Ако се вкопчваме в старото, това неминуемо ще доведе до депресия, отчаяние, болести.
5. Бързото реагиране на стрес и възстановяване след него – това е още един фактор за здраве. Стресът е нормално явление и никой не може да го избегне. Нещо повече, в известна степен той е дори необходим за организма. Хронически и вреден за здравето стресът става, когато човек вместо да действа, отстранява причините за напрежението или променя отношението си към ситуацията – взема решение да търпи. Точно това разрушава здравето.
6. Здравият човек притежава повишена възприемчивост към всичко хубаво. Откога не сте гледали небето? А кога за последен път сте наблюдавали животни? А забелязахте ли дървото до входа на блока – как то се променя с всеки изминал месец? Често пъти човек казва: „В моя живот няма нищо хубаво.“ А нали около нас има много богата среда, при това създадена не от нас, а много време преди нас. Дали ние сами не стесняваме каналите на възприятията ни до работата и телевизора?
7. Следващият признак на здраве е удоволствието от физически занимания. Не е задължително това да бъде спорт или фитнес. Може просто да почистиш снега пред къщата, или да си изпереш дрехите. Парадоксът е в това, че хората често пъти измерват степента на своя комфорт с това доколко са успели да се избавят от физически усилия. А после се оплакват от имунитета си, който както е известно пряко зависи от нашата активност. В действителност човек не се нуждае от кой знае каква активност, за да поддържа своя тонус. Това може да е например 20-минутно ходене всеки ден. Но някои и това не правят – за тях животът се е затворил в триъгълника – колата, компютъра, телевизора.
8. За да остава здрав, човек трябва да умее да анализира своите чувства и да им се доверява. Вместо това някои хора се стараят да заглушат, да потиснат това, което изпитват. Какво е скуката? Това е напомняне, че ние не изпълняваме своите житейски задачи. Човек обаче не се опитва да разбере какво трябва да прави. Той започва например да злоупотребява с алкохол – за да не чувства онова, което чувства.
9. Здравият човек се стреми да има принос в живота на други хора. Каква следа оставяте вие в сърцата на близките си? Какво впечатление правите на познати и непознати хора? Искат ли другите да общуват с вас или не? Как се чувстват хората, когато сте до тях – топло ли им е или студено?
10. Една от съставките на здравето е умението да се проявява великодушие и благородство. Човек не живее на необитаем остров като Робинзон. Той се намира в определена мрежа от човешки отношения. И ако ти можеш да дадеш на другите нещо хубаво, и те на теб – също. Трябва само човек да умее да го приема и да бъде благодарен.
„10-те най“ събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. „10-те най“ е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.