Той е един от онези медийни образи, които трудно могат да бъдат описани с една дума. Той не е просто радиоводещ, защото често го виждаме и на телевизионния екран. Не е обикновен фен на социалните мрежи и красивия изказ в тях, тъй като постоянно попадаме на негови текстове, както в различни сайтове, така и на страниците на едно от популярните женски списания.
Оригинален, позитивен, запомнящ се. Така накратко може да бъде описан Драго Симеонов – радио и телевизионен водещ, баща (на сина си Павел) и мъж на жена си (Виргиния, с която всъщност няма официален брак, защото, както сам твърди, не вярва, че „община, която не може да се справи с боклука си, може да ми е свидетел на семейното щастие“).
Драго е роден на 15 септември 1976 г. и по този повод в представянето си на сайта на Дарик, с характерното си чувство за хумор, пише: „Ако на този ден видите пременени дечица с букети и горди гиздави майки – да знаете, идват на рожден ден.“ Завършва културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а днес е сред най-популярните гласове в българския радиоефир. Водещ е на следобедния блок на Дарик радио, но е автор и на филмовото предаване „Киното в мен“, на рубриката за въпроси „Питанка“, както и на историческия сериал „Парчета история“.
Епизодично Драго се появява и на телевизионния екран. Гледали сме го в шоуто „10/64“ по БНТ1, беше лице на „Полет на нощта“ по БНТ Свят, за малко правеше тв версия на „Парчета история“ в „Преди обед“ на bTV, после помагаше на Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя“ по Нова ТВ, а в първите месеци на 2014 г. замести Ники Кънчев като водещ на „Стани богат“, за да може титулярят да играе благотворително. От март до юни пак по Нова ТВ се вихреше като водещ на шоуто за млади музикални таланти „Големите надежди“.
Драгомир Симеонов е и автор на книгата “100 парчета история”. В нея е събрал кратки любопитни откъси от събития, които са слабо познати, имат странни последствия, остават неизяснени или са тълкувани погрешно. Няколко месеца, след като сериалът „Парчета история“ спира да се излъчва в ефира на Дарик, от издателство „Ентусиаст“ предлагат на Драго да издаде книга. От всички почти 800 уникални епизода 100 са включени в книгата, като Драгомир Симеонов е направил и подарък. В „100 парчета история“ читателите ще открият няколко специално написани епизода, които не са излъчвани в ефира на Дарик радио.
И още малко за Драго. Към всичко дотук няма как да пропуснем факта и че той е запален футболен фен. И то не само като запалянко, който харесва играта и гледа любимите си отбори по телевизията, но и често като играч, който излиза на терена в квартални мачове. Споделя, че преди години дори е успял да вземе автограф от Зенедин Зидан още преди да стане известен. Истински фен е на „Левски“ и „Манчестър Юнайтед“.
Драго Симеонов е поредната звезда, която поканихме да участва в инициативата ни „10-те най на…“. Ето неговата десетка.
1. Най-много обичам…
добрата компания, независимо дали на хора, филми, песни или мисли. Затова и непрекъснато се опитвам сам да съм си добра компания, за да не се налага да скучая никога.
2. Най-много мразя…
несправедливостта и оцета.
3. Думата, която най-точно ме описва е…
Нещотърсач. Пипи Дългото чораче я е измислила първа и откакто я прочетох – така предпочитам да ме описват.
4. Най-често гледам…
няма ли нещо повече зад това, което виждам.
5. Най-много харесвам да слушам…
интересни истории и шум от дъжд (което също е форма на интересна история).
6. Препрочитал съм най-малко два пъти…
всяко упътване за електроуред, който си купя. Но винаги отзад-напред.
7. Най-много обичам да прекарвам свободното си време…
в мисли какво да правя в свободното си време, панически наблюдавайки как то свършва.
8. Най-вероятно животът ми нямаше да бъде същият без…
да се появя на този свят. Така че специални благодарности на мама и тате.
9. Най-много ме вдъхновява…
необходимостта да открия вдъхновение. Това много помага да го откривам навсякъде.
10. Случката, която най-вероятно никога няма да забравя…
Имам склонност да си съчинявам или доукрасявам миналите събития, така че се отнасям с особено подозрение към всичко, което помня. Така че която и случка да ви разкажа сега, най-вероятно съвсем скоро ще я забравя и на нейно място ще се появи още по-любопитен спомен.