10 легенди за европейските столици

Каним ви на една европейска обиколка из цветното минало на Стария континент. Търсите приключения и истории, тръпка и духове? Е, нека се разровим из оставеното от нашите предци и да разгледаме 10 легенди, които със сигурност ще ви накарат да си купите билет за следващата дестинация.

1. Катинарите на любовта

Започваме с една тенденция, която „разтресе“ континента. Катинарите на любовта са символ на искрените и вечни чувства на влюбените. Мостове, огради и порти стават полета, на които хората „заключват“ любовта си. Двойките символизират своето свързване завинаги чрез катинара, чието закачане се приема за акт на посвещаване. Но откъде произлиза тази традиция, която е завладяла почти всички европейски столици (Рим, Лондон, Франция, Прага и др.) – питат се всички.

Понте Милвио е легендарен мост над река Тибър в Рим, който пази историята на Римската империя. Построен е в чест на военна победа през 206 г. пр. Хр., а през вековете няколко пъти е реставриран. В началото на XXI в. става известно място за влюбените двойки, които започват да закачат катинари на една лампа на моста в името на своята любов.

На тях влюбените написват желание, жената го заключва, символизирайки женското начало като пазителка на любовта, а мъжът се обръща с гръб и хвърля през рамо ключа в реката като обещание да пази тази връзка, следва задължителна целувка и вяра във вечността.

Ритуалът е измислен от писателя Федерико Мочия в книгата му „Искам те“ и започва да обхваща толкова много хора, че в даден момент лампата започва частично да се руши. Така хората започват да закачат своите катинари навсякъде, където е възможно.

Подобна е и ситуацията в Париж, където общото тегло на „любовните обещания“ достига 45 тона и е застрашавало моста. Очевидно любовта или те прави толкова лек, че да полетиш, или те прави неимоверно тежък (дано второто се случва само с мостовете по света). Поради което в последните години започват да се слагат и допълнителни инсталации и мрежи за катинарите, което донякъде разваля магията, но това не спира хората.

2. София

Спираме се на родната ни столица, като започнем с първопричината за нейното име. По времето на император Юстиниан Византийската империя била във възход – в хазната влизали много данъци и подаръци. Императорът имал голяма власт и бил много богат, но не бил щастлив.

Неговата дъщеря София била болна и това много му тежало. Лекарите се опитвали да я излекуват, но безуспешно. Веднъж при императорът дошъл един старец и му казал: “Твоята дъщеря, господарю, ще се почувства по-добре, ако смени мястото и заживее за известно време другаде“. Изпратил Юстиниан писма до всяко кътче на империята си, за да търси най-подходящото място за своята дъщеря.

След известно време получил предложение да заведе дъщеря си на място, намиращо се в подножието на планината, където имало топли минерални извори, небето било чисто и ясно, а селото, разположено там, блестяло с неподправена красота. Харесал императорът тази земя и завел щерката си да живее там. След известно време тя се почувствала много по-добре – изникнала усмивка на устните ѝ, изпълнила долината с веселите си песни.

В знак на благодарност Юстиниан разпоредил да се построи на това място църква – нарекли я София, на името на императорската дъщеря. Години по-късно започнали да наричат и селището София, с името на църквата.

3. Загреб

Градът е създаден в средата на XIX век при сливането на два по-малки града, разположени на съседни хълмове – Каптол и Градец. По това време градът се развива значително и се разширява в южна посока. Именно тогава за първи път в историческите извори се споменава името Загреб.

Фонтанът Мандушевач, разположен на централния площад в старата част на Загреб, е в основата на легендата за произхода на името на града. И така, на това място някого е имало извор. Рицар на кон, идващ от далечни земи, дълго се скитал в долината на планината, издигаща се до град Загреб. Уморен и жаден той стигнал до извора, където седяла красива млада жена на име Манда. Той бил толкова изтощен, че имал сили само да и каже : “MANDO, DUŠO, ZAGRABI VODE!” (Манда, душко, гребни ми вода). От Zagrabi – Zagreb. А изворът е кръстен на девойката – Мандушевац.

Смята се, че това е станало някъде около 1094 година. До края на 19 век изворът в сърцето на града е бил източник на питейна вода, но през 1898 година площадът е реконструиран и павиран, с което изворът е засипан. През 80-е години на 20-и век започват ремонтни дейности по него и за изненада на всички се оказва, че изворът продължава да си съществува отдолу.

Макар, че на външен вид не е нещо особено и ако има много хора на площада, може и да го подминеш, този фонтан е емблематичен за столицата на Хърватия.

Има си и поверие, както на много други места, че ако хвърлиш монета във фонтана, желанието ти ще се сбъдне. И друго – пиенето на вода от фонтана ти прави заклинание, такова че е невъзможно да забравиш Загреб за останалата част от живота си. На празника на града, често случката между рицаря и девойката се разиграва с актьори при фонтана.

4. Будапеща

Само на 300 км от сърцето на Хърватия е унгарската столица Будапеща, наричана „Дунавската перла“ заради нейната красота и история. Градът е изключително живописен и богат на забележителности. Будапеща е древен град. Наследник е на римския град Аквинку и се състои от две части – Буда (на западния бряг на река Дунав) и Пеща – на източния.

През 1873 година управата на тогавашните два града взима решение за обединяването им в един. И двата настояват да бъдат доминантни в името и въпреки че в началото везните се накланят към Пещабуда, то в крайна сметка Будапеща е зачетено като по-благозвучно.

Интересна е историята за свързването на двете части. Мостът, който свързва Буда и Пеща, бил завършен през 1849 година. Версиите за причината за неговото строителство малко се разминават. Първата е, че бащата на графа, който е поръчал неговото построяване, е бил на смъртно легло, но графът не успял да стигне на време до него за последно сбогом, защото през зимата река Дунав е много опасна за пресичане с лодка. Тогава той се заклел пред майка си, че ще построи мост между двата бряга на реката, за да не се налага на никое друго семейство да преживява това.

Другата версия за строителството на моста не е толкова патетична и далеч по-реално изглеждаща. Според нея графът имал любовница от другата страна на реката и искал да може да я посещава по-често и по-лесно.

За една от централните сгради в града се носи многозначителна легенда, според която около 50 години след смъртта на крал Стефан през 1038 година, неговите наследници отворили саркофага му, за да проверят за някакво чудо. Те открили, че тялото на покойния владетел било изчезнало с изключение на дясната му ръка. Крал Стефан бил канонизиран за светец а за неговата ръка се смята, че има чудотворни качества.

По-късно ръката на краля била открадната и няколко века обикаляла из Балканите и сменяла различни притежатели, докато накрая кралица Мария Тереза я връща на унгарския народ. Днес тя се съхранява в катедралата „Свети Стефан“ и е показвана по време на ежегодното шествие в нейна чест, което се провежда на 20 август.

5. Рим

Няма как Рим да не присъства. Според легендата жителите на „Вечния град“ се смятали за синове на Марс и Венера. Синът на троянеца Еней Юл Асканий основал град Алба Лонга в подножието на хълмовете, на юг от бъдещия Рим. В последствие неговия наследник бил свален от престола от своя брат Амулий, който убил всичките му синове, а единствената дъщеря на царя направил весталка. Тя обаче забременяла от Марс и родила близнаци. Амулий заповядал да я погребат жива според обичая. Бебетата сложил в една кошница, която пуснал в река Тибър.

Съдбата се намесва в този момент. За щастие кошницата се закачила за едно дърво, а една вълчица, дошла на водопой, като чула плача на новородените, ги накърмила и така ги запазила живи. Скоро бебетата били открити от овчар, който ги отгледал заедно със своята жена. Нарекли ги Ромул и Рем.

Когато близнаците възмъжали се завърнали в Алба Лонга, убили Амулий и така отмъстили за дядо си и майка си. След това те решили да основат град на мястото, където ги намерила вълчицата. Те се допитали до птиците и Ромул бил избран за цар, след което издигнали стените на града и се заклели да убият всеки, който премине през тях.

Рем, който бил раздразнен от това, че брат му победил в спора и за да докаже, че издигнатите стени са ниски и слаби, ги прескочил. Ромул, верен на дадената клетва, го убил. Така били положени основите на „Вечния град“.

Първите римляни вярвали, че пространството е благословено и защитено от боговете. В началото населението на Рим било малобройно и за да го увеличи, Ромул прибегнал до хитрост. Той организирал пищен празник, на който поканил семействата на съседното племе. Когато гостите дошли с жените и децата си, започнали различни зрелищни игри, с които Ромул искал да отвлече вниманието им от същинската идея – всеки римски юноша хванал за ръка девойка и я отвел у дома си. След дълги битки, кръв и сълзи, Ромул сключил мир с племето и създали съюз, управляван от двамата царе.

6. Прага

Прага е приказка, разказвана от всяка улица и всяка сграда. Зад всеки ъгъл дебне дълго съществуваща история, а въпросът за тяхната реалност отдавна не интересува хората. Разходете се с нас из пражките легенди и техните домове.

Първата ни спирка е астрономическият часовник на „Старое место“. Създаден през 15 век, той остава завинаги свързан с името на майстор Гануш, който го усъвършенствал и се грижел за него, а това било трудна задача, защото подобен механизъм не се срещал другаде в Европа.

Часовникът показва освен часа, още и годината, месеца, деня, изгрева и залеза, лунния календар и знаците на зодиака. На всеки кръгъл час се разиграва истинско шоу – появяват се 12-те апостоли, следвани от Христос, който благославя хората, а едновременно с това фигурките на кулата изпълняват своя танц – смъртта бие камбаната, суетният се оглежда в едно огледало, а скъперникът подрънква кесията с парите си.

Някогашните членове на пражкото кметство се страхували, че Гануш ще създаде и другаде подобно чудо и затова наели хора да го ослепят. Раните на стария майстор не искали да зараснат и той помолил да го заведат до часовника за последен път. Там натиснал едно тайно лостче, което накарало часовника да спре. Скоро Гануш умрял, а изобретението му не тръгнало още цял век. Легендата твърди – докато хората забравят стореното на майстора зло.

7. Виена

В този град магията е във въздуха. Извън богатата история и впечатляващата архитектура, цветните сгради и омайващите улици, това, с което несъмнено свързваме столицата на Австрия, е „Сахер“ – както тортата, така и хотела. „Сахер“ е триумф на сетивата, който носи дълга история зад себе си.

Началото на историята за тортата се свързва с тогавашния министър на външните работи, който през 1832 година организирал голям прием и искал да порази гостите си с необикновен десерт. Именно тази задача той възложил на своите готвачи, но най-важният сред тях – сладкарят се разболял и единствено 16-годишният Франц Сахер се осмелил да поеме неговата задача по създаването на новия десерт. И успял.

Не само графът и неговите гости били възхитени, но и кралското семейство. През 1848 година Сахер открива магазин за деликатеси, в който неговия специалитет, разбира се, е прославилата се и извън пределите на Виена торта. Години по-късно неговият син Едуард отворил хотел „Сахер”, който се превръща в едно от знаменитите за европейската култура – залите му често са привличали светския и политически елит на онова време.

Хотелът остава отпечатък в стила и начина на живот. Жена му Анна Фукс – енергична и делова, тя превръща хотела в средище на интересни хора. Впечатляваща е традицията, което тя подема – събира автографи от известната клиентела на хотела, които са избродирани върху покрива.Това продължава и до днес.

Неговият разцвет дошъл в началото на XX век, но военните години бързо убиват това развие. Вторият възход на хотела идва едва след Втората световна война, когато градските хотели се завръщат на законните си собственици.

И до днес хотелът е един от най-изисканите в града. Още преди влизането ще ви посрещне статуетка на ангелче, което стои там повече от 250 години и е винаги заобиколено от букет червени рози. Нищо не се променя освен цветята, които се сменят всеки ден, защото така ги е обичала Анна Сахер.

Историята съвсем не спира до тук. Един от внуците на Франц Сахер, който е бил лишен от наследство, вероятно от желание за мъст продава знаменитата рецепта на сладкаря Демел, което води до сериозни конфликти.С лед дълги съдебни спорове относно самата рецепта и нейната собственост, патентът остава у семейството на Франц.

Оригиналната торта се украсява само с един шоколадов медальон с печат “Hotel Sacher Wien”, а рецептата ѝ се пази в сейф. Към днешна дата във Виена се произвеждат над 300 000 торти годишно.

8. Амстердам

Нидерландия се слави със лалетата, каналите и своята либералност към всички човешки страсти и дори пороци, именно защото са човешки. Но зад всяко от тези неща стои история. Името на Амстердам идва от Амстел-дам – т.е. дига на канал Амстел.

Каналите опасват града като сребърни подкови, обърнати към морето. На всички е известен проблемът със сушата в Нидерландия, интересно е обаче решението. Полдерите, или завоюваната от човека земя, се увеличила едва през периода ХV-ХІХ в. В помощ на човека идват и мелниците, но не изпълнявайки своята нормална функция.

В Нидерландия мелниците са по същество помпени станции, отводняващи преградената от дига земя с помощта на вятъра. След това мястото се засипва с пясък, върху който се засажда трева. По този начин се създават пасищата за многобройните стада крави в страната, а тревата е винаги тучна и зелена, поради все още избиващата по малко отдолу вода.

Когато мястото пресъхне съвсем, вече е готово за засаждане с продукти или за строеж. Нидерландия е „най-велосипедната“ страна в света. Велосипедите са почти колкото лалетата, за чийто произход предстрои да научите.

През 16-и век луковици от лалето се появили в градината в Лайден, която е най-старата ботаническа градина в Европа, благодарение на една тайна доставка. Името Tuliband означава на турски тюрбан, защото цветето наподобява тюрбан и е пристигнало от Константинопол. Един вирус, който променя формата на цветята и придава нови цветове върху чашката им, е послужил за началото на лалеманията в Нидерландия.

Тези цветя, които все още не били разпространени в страната, станали символ на разкош и тяхното присъствие в градината на нидерландците било белег за високия статут на собствениците им в обществото. Лалето се издигнало в култ, в мярка за благосъстояние. Богатството не се измервало в пари или имоти, а в лалета, а представяте ли си – една луковица се разменяла за къща, земя и животни, взети заедно или по друг начин казано – срещу 7 000 гулдена.

9. Париж

Човек е способен да се влюби само от въздуха, който витае в Париж. Историята, която виждат днес милионните посетители на френската столица, е съхранена в сгради и паметници, където се преплитат с митове и легенди, достигнали до нас през вековете. Зловещи, леко плашещи, но и силно интригуващи са тези от Париж.

Нека поемем по пътя на мистичното. Първият ни персонаж е призракът на Тюйлери. През 1564 г. върху терен в близост до Лувъра започва строежът на двореца Тюйлери по идея на кралица Катерина Медичи. На всички, живеещи в района, било наредено да напуснат мястото. Не се подчинил само касапинът Жан, чиято кланица се намирала там. Тя наредила на един от своите придворни да го убие.

Според едната версия Катерина си отмъстила, защото касапинът разпространявал злонамерени слухове за кралската фамилия. Според втората той изпълнявал нейни поръчки и тя се страхувала, че знае прекалено много за дейността ѝ. Преди да издъхне, касапинът казал на своя убиец, че ще се завърне и ще си отмъсти.

Така се родил Призракът на Тюйлери. Той се явявал на кралицата до смъртта ѝ, а тя в крайна сметка отказала да живее в Тюйлери. През следващите векове призракът се явявал и на Мария Антоанета, Наполеон и Луи XVIII, за да им предрече смъртта. Според легендата той изчезнал с опожаряването на двореца Тюйлери, изгорял през 1871 година.

Следващият, не по-малко зловещ образ е кървавият бръснар. Легендата разказва, че в края на XIV век в Париж живеел изключително добър сладкар, който се прочул със своите сладкиши, направени обаче по кървава рецепта, равносилна на престъпление. Сладкарят живеел в съседство с бръснар (през тази епоха бръснарите били и хирурзи), деляла ги само една стена.

През 1384 година двамата започнали изключително кървавото си начинание – бръснарят прерязвал гърлата на клиентите си, често бедни студенти, след това разчленявал телата и изпращал на своя съсед сладкар органите. В прочутите си сладкиши той слагал жива човешка плът. Дори и крал Шарл VI бил почитател на сладкишите.

Престъплението било разкрито години по-късно, когато кучето на една от жертвите се разлаяло пред работилницата на сладкаря. Двамата били изгорени живи в желязна клетка, а къщите им били сринати със земята.

10. Лисабон

Последен, но не на последно място, е Лисабон. Разположен на седем ниски хълма край река Тижу, „Градът на светлината“ разказва своята история чрез градските легенди. Повечето източници сочат, че Лисабон е основан от митичния герой Одисей по време на пътуванията му към Троя.

Столицата е известна с красива архитектура и цветно настроение, но и с „галериите“, разположени на всеки ъгъл на града. Уличното изкуство е станало част от духа на града и изразява темперамента на населението. Но как се е наложило толкова масово?

Легендите говорят. Още маврите са донесли традицията за рисуване по сгради в Португалия, защото те са обичали да оцветят сградите си с арабски геометрични форми. 1755-а носи със себе си разрушителното земетресение, при което умират над 10 хил. души и градът е почти заличен.

Преди него местната традиция е повелявала сградите да са в бяло, но след тази катастрофа нацията се връща по-жадна за живот от всякога. Хората са имали желание да възродят града, пазейки историята и пишейки нова. С нови сили те изграждат цветния дух на слънчевата столица. Израз на това стават първо богаташките квартали, които започват да добавят цвят към стените, плочките и улиците си.

Най-ранните графити са били отговор на бедняшките квартали на тази тенденция, опитвайки се да са в крак с модата. Своят връх уличното изкуство достига след военния преврат, който води до свалянето на диктатора Марсело Каетано и връща демокрацията в страната – т.нар. Революция на карамфилите.

Оттогава графитите са изрази, чрез който населението оставя своя отпечатък по всички сгради в града и разнасят духа, който може да бъде усетен от всеки турист. Най-много такива има в средновековната част на града – Алфама, където има много изоставени сгради. Уличната галерия е подкрепяна и насърчавана от местните власти. Вдъхновения, култура и емоция!

И ако искате да разгледате възможно най-много от този градски феномен, разходката с легендарния трамвай 28, който не е някакъв туристически мит, а реално действащ – ще ти разкрие града в неговата пълна светлина. Пробива си път през учудващо тесни и стръмни улички, а пътниците са колоритна смес от местни и туристи.