Думите са музика, твърди Елена Розберг. Затова им се радвам, уча се от тях, доставям си удоволствия, помагат ми, ценя ги. Пиша, говоря и превеждам, но най-обичам да събирам цели шепи, натъпкани джобове и пълна душа с историите на хора, които правят света по-добър и дават най-точния тон, за да запеем заедно.
В началото е какофония. След това нестройният хор се подрежда и създава хармония, която трепти на честотите на радио Z-Rock. Приятелствата, които Елена създава там, са много, но едно от най-емблематичните е това със Съли Ерна, фронтмен на номинираната за награда Grammy банда Godsmack. Страстната ѝ любов към думите и музиката я въвлича в проект, на който можем да се наслаждаваме – тя превежда мемоарите на Съли „Пътищата, които избираме“.
Попаднах в радиото, когато бях 19-годишна и точно там се научих да уважавам думите. Дали аз намерих радиото, дали то мен, не съм сигурна и до днес, признава Евелина Павлова. Сърцето ми все още е там. Радиото ме научи на няколко решаващо важни неща – първо да скачам и след това да казвам „хоп“ и да импровизирам. След това, през годините доста ги упражнявах.
Познаваме гласа на Евелина още много преди усмивката ѝ да се появи в телевизионния ефир. През годините е била програмен директор и радиоводещ в Радио FM+. Участва в създаването на радиата Mila Gold и Star FM, отново като програмен директор. Днес зрителите на Нова ТВ я асоциират с най-родолюбивото предаване „Аз обичам България“, чиято водеща е от самото му начало.
Свободолюбива по дух, отговорна по възпитание, любовта е водещото ми начало, а радостта е основата на тази композиция, споделя за себе си Ива Дойчинова. За мен, в еволюцията на живота, думата „създател“ става по-важна от „изпълнител“. Макар че и като изпълнител, можеш да твориш. Но това да създаваш собствени проекти е стъпка отвъд матричното мислене.
Ива Дойчинова със сигурност няма нужда от представяне. Отдавна думата „емблематична“ се е лепнала като запазена марка за името ѝ. Обичан глас в продължение на много години от ефира на Радио FM+, програмен директор на медията в най-силния ѝ период, лице на различни предавания в трите големи телевизии у нас, днес Ива е част от ръководния екип на БНР. От средата на 2018 г. тя е зам.-главен редактор на сутрешните предавания на програма „Христо Ботев“.
И всичко казано дотук е, за да стигнем до най-важното: три от любимите гласове в радио ефира на България стартираха собствен сайт. Triple E.Y.E Project е нов медиен проект на три чифта очи към смислените хора, събития и явления около нас, твърдят трите дами.
„Вярваме, че медиите са различни като мухата и пчелата. И двете летят и жужат, но се различават по избора върху какво кацат. Избираме да кацаме върху нектара, ставащ мед и да го складираме в пити. Пчелите имат нужда от чиста природа, спокойни умове и добри сърца. Това е нашата мисия“, пише в представянето на сайта.
Triple E.Y.E Project не е първият проект, по който Елена, Ива и Евелина работят заедно. От октомври 2017 г. трите бяха движещите сили в ефира на 105.6 НОВИНИТЕ СЕГА – първото Тalk радио в ефира на България. По-късно станцията беше придобита от ТВ Европа.
За любовта, за радиото, за новото начало… първите гости в рубриката ни „10 въпроса, 10 отговора“ за 2019 година са Елена, Ива и Евелина от Triple E.Y.E Project.
1. Какво е първото нещо, което правиш, когато се събудиш?
Евелина: Правя кафе и пускам музика. Това са моите лични 10 минути и ревниво си ги пазя. Не ги деля дори със социалните мрежи. Само аз, музиката и аромата на кафе. Даже сега, докато пиша тези редове ми се иска да е утре сутрин. 🙂
Елена: Прегръщам и измислям смешна песен за разсънване, която пея на глас.
Ива: Проверявам колко е часът, след това си припомням кой ден е и дали да скоча от леглото в 5.30 или в 7.07. 😉 След това ставам и си докосвам пръстите на краката с ръце. Идеално е за разтягане. Отварям вратата към двора на кучето и след това хлътвам в банята. Кафето си пия, докато слушам внимателно „Нашият ден“ на програма „Христо Ботев“, защото този екип в момента е най-хубавото, което ми се случва с голямата ми любов – радиото.
2. Кой е най-вълнуващият човек, когото някога си срещала?
Елена: Който ме кара да мечтая.
Ива: Автоматичният ми отговор е: Боян Петров. Ако се замисля, ще попълня още поне 10 имена на изключителни българи. Но предпочитам да съм вярна на първото категорично име, което дойде. Боян е мяра за дух и сила, които във всяка малка минута и в голямата вечност са ми нужни.
Евелина: В Triple E.Y.E Project правим точно това, търсим и намираме вълнуващи хора. Трудно ми е да кажа кой е най-вълнуващият сред тях. Според мен социалните предприемачи са съвременните рок звезди. Момчетата от „Подлезно“, които оцветяват града, Сергей Петров от „Bee Smart Technologies“, който спасява пчелите, Янина Танева от „Фабрика за идеи“… Всичките ни герои са вълнуващи. Извън това, от една година работя с тийнейджъри по създаването на мрежа училищни медии – „Teen Station“. Те успяват да ме развълнуват с всичко, което правят – с това, че слушат инди музика, че създават училищни стартъпи, че имат идея и енергия да обърнат света и най-вече с това, че го искат.
3. Какво може да те разплаче?
Евелина: Вече ме трогват само добрите идеи и добрите хора. Преди време ме разплакваха глупостта и арогантността. От доста време не им позволявам.
Елена: Почти всичко, от което настръхвам.
Ива: Искреността до дъно. Днес (18 януари) ми се случи, когато поетесата Надежда Захариева, дошла в предаване, заради рождения ден на Дамян Дамянов, ме накара да чета техни стихове, любов в строфи, разменени през времето. Страшно беше, защото просто вадеше книгите от чантата, отваряше страницата и ми казваше: „чети“. Това са души в прав текст, това са болки, осъзнавания, признания, ад и рай, които минаваха през мен. Трудно беше да се овладея. Надежда разля водата си върху масата, ръцете ѝ трепереха, разказваше сънищата си за Дамян. Този ток мина през мен и се благодаря на Бога, че има такива хора, такива поети и такива моменти.
4. А какво – да те разсмее от сърце?
Евелина: Синът ми. Постоянно. Той е почти на 5 години и последният път, в който ме разсмя до сълзи, е, когато ми обясни, че ходи на тренировки по „чудо“ (разбирайте джудо). Щял да си подреди играчките, но само на теория и че не съм достатъчно голяма, за да разбера любимия му детски филм.
Елена: Само да НЕ е комедия.
Ива: Аз се смея много често. Не казвам „усмихвам се“, защото това е и социална роля. Смехът е радостта от живота и е поканен в „къщата“ на същността ми. Живея на чисто, честна съм със себе си, смела съм, поради тази причина значи радостта и забавлението са част от мен.
5. Оптимист или песимист? Защо?
Ива: Категоричен оптимист. Това е човешка кройка всъщност, друга не мога да бъда. Но ще повторя и част от отговора на предишния въпрос – безкрайно много вярвам, че всичко зависи от личния избор и устойчивостта да го отстояваш. Това е начин да се довериш на същата страна в хората.
Елена: Оптимист, защото вярвам в любовта.
Евелина: Убеден оптимист. От песимизма просто няма никаква полза и е излишен разход на енергия. Когато си оптимист, виждаш възможност за промяна. Всички знаем, че това е първото условие тя изобщо да се случи. Вярвам и в тезата, че всяко зло е за добро. Понякога разбираш защо нещата ти се случват „по този начин“ в ретроспекция. И както казва Мърфи, не просто вярвам в чудеса, аз разчитам на тях. Честно да ви кажа, често работи!
6. Коя е най-абсурдната ситуация, в която си попадалa?
Евелина: Напоследък имам чувството, че живея в пиеса на абсурда. Всеки път, когато имам работа с институциите, се срещам с абсурди.
Елена: Когато се наложи да превеждам в телевизионен ефир на живо от немски музикално събитие, което беше обявено, че ще бъде на английски. Трябваше истерично да напрегна спомените си от немската забавачница и после от часовете в училище. Да живее импровизацията!
Ива: Да изопачат думите или действията ми до степен на непреводимост. Понякога наистина си говорим от различни планети ние, хората. Ако ви трябва точен пример – ето линк към серийно недоразумение.
7. Какво би правила с удоволствие, но все не ти остава време?
Елена: Да плувам всеки ден. Да науча италиански. Да свиря на виолончело.
Ива: За големите си удоволствия винаги намирам време. Предполагам, че дайвинга и скачането с парашут знаят това и си чакат момента. 😉
Евелина: Бих пътувала. Аз нямам нужда от повод за да тръгна на път. Даже нямам нужда от компания. Пътувала съм и сама и това са едни от най-хубавите ми пътешествия. Но времето точно на този етап не стига за пътувания.
8. С кого би искала да се смениш за един ден и защо?
Ива: С министър-председателя на България. Искам да разбера как бих управлявала една страна, която много обичам и колко качествени неща мога да направя за един подарен ден на тази позиция.
Евелина: С никого. Добре ми е в моите обувки. Има толкова много неща, които искам да направя, че не бих дала и ден своя собствен живот, за да живея чужд.
Елена: Със сина ми. Не защото искам да ми излизат пъпки по челото и да уча по английска граматика отново за време и залог на герундий. А за да се видя през неговите очи и да бъда най-добрата майка.
9. Препоръчай ни любимата си книга…
Елена: Хм, с този въпрос много рискувате. Аз съм филолог и библиотекар.
Евелина: Има книги, към които обичам да се връщам. Една от любимите е „Страх от летене“ на Ерика Джонг.
Ива: Помощ, това е ограбване. Не мога да кажа коя е любимата ми книга, все още чета в търсене на актуалния отговор – коя е любимата ми книга сега. Нямам „библия“ в този смисъл на най-любимо четиво, защото се движа бързо в потока на своите мисли и срещи с авторите. Тръгнала съм към срещата със себе си в моя книга.
10. Как си представяш живота си след 10 години?
Евелина: На море. Днес давам цялото си време, любов и енергия на нещата, които правя, и на проектите, които създавам или от които съм част. Обичам раждането на нови идеи, но знам, че идеите са като децата и заживяват свой собствен живот. Бих се радвала спокойно на нещата, които вече сме създали, докато отпивам чаша бяло вино и зачитам нова книга. Представям си един по-кротък и спокоен живот. Представям си и много спонтанни и споделени пътувания. А от опит знам, че когато си представя нещо, то се случва.
Ива: Абсолютен разкош. Triple E.Y.E Project е институция на свободното мислене и красивото в живота, а аз се наслаждавам да бъда част от съзиданието на „хвърчащите хора“, които никой не може да спре.
Елена: Triple E.Y.E Project има вече екип от стотина души. Ива, Евелина и аз се посвещаваме на работа с млади хора, които са избрали професия в медиите. Подкастите ни са абсолютен хит, а екип аниматори работи по сериал, в който нашите гости са герои. Мерил Стрийп ще бъде лектор на следващото ни събитие. Greta Van Fleet чакат ред да ги включа в епизод на музикалната концертна поредица. Вече съм видяла ламантини. Кротко дописвам епилога на бъдещия си бестселър. Все така нетърпеливо тичам да пусна първо на мъжа ми новата песен, в която съм се влюбила.
