Легенда на племето кайова разказва: “През първия ден Творецът посади на брега на водите Дървото на Великия Път, клоните на което достигаха небето. И по кухия му ствол на земята слязоха всички живи същества, а също и мъжът и жената кайова, които цял ден се разхождаха из новия свят. Вечерта те се върнаха при Дървото на Великия Път и видяха там бизоните. Творецът им каза: “Това са бизони. Те ще ви дават храна и облекло, но в деня, когато видите, че те са изчезнали от лицето на земята, знайте – краят на кайова е близък и слънцето ще залезе”.
Така и станало… Бизонът е едно удивително животно с още по-удивителна история. Едва ли всичко, което трябва да се знае за тези животни може да се събере в 10 точки, но поне ще се опитам. Представям ви 10 любопитни факта за бизоните.
1. Според учените, бизоните са се появили на нашата планета, като отделен вид, преди около пет милиона години. Те са успели да оцелеят на всички бедствия на планетата Земя поради факта, че са били многобройни.
2. Един едър мъжки бизон достига до 1 000 кг с дължина на тялото до 3 метра и височина в холката 2 метра. Характерната гръбица на мъжките бизони е от мускули, даващи им достатъчно сила да разриват снега като булдозер. Женските са по-дребни, достигат до 500 кг.
Специално внимание заслужава главата на бозайника – тя е много здрава, с широко чело и силни извити рога. Опашката не е много дълга, завършваща с малка четка. За да се поддържа такова масивно тяло, природата е предоставила на бизона много силни и здрави крака.
3. Бизонът е едно много бързо и пъргаво животно, въпреки че наподобява гигантска тромава буца вълна. При необходимост може да достигне скорост от 65 километра в час и може да скочи до височина от 1,8 метра! Освен това, бизоните са отлични плувци.
4. Бизонът се храни главно с тревисти растения, листа, клонки и млади филизи на дървета и храсти. Зимно време ядат най-вече покритата от сняг суха трева, лишеи и клони. При снежна покривка до един метър дебелина бизоните могат да достигнат до храната си. Те разравят отначало снега с копитата си, а после дълбаят дупки в него, като въртят муцуните си. При сурови снежни зими понякога немалко животни измират от глад и изтощение.
Бизоните пасат най-вече сутрин и привечер, но понякога също така и през деня, а дори и през нощта. Едрите животни обичат често да правят “прашни бани”, като се търкалят из праха или пясъка по земята. Обикновено веднъж на ден грамадните животни отиват на водопой. Понякога водоемите, от които те пият вода, се намират край места, където на повърхността на почвата има каменна сол. Там животните се отбиват да ближат сол, след като се напият с вода. През студени зими, когато повърхността на водните басейни е покрита от дебел лед, бизоните са принудени да утоляват жаждата си, като ядат сняг.
Бизоните играят важна роля в екосистемата на полетата. Те пасат вредните треви, разорават почвата, а изпражненията им я наторяват. Без тях полетата нямаше да са така плодородни преди да се появи фермерството. Те са служели и за храна на хора и вълци.
5. Бизонът е териториално животно. Женските и мъжките живеят в малки, отделни групи и се събират в много големи стада по време на летния сезон на чифтосване. Мъжките често се бият за водачество на стадото или за някоя женска. Битката между два мъжки бизона е истинско зрелище. Те започват с представление: мучене, търкаляне по земята и тръскане с глава. Обикновено единият отстъпва, но ако това не се случи, двубоят е неизбежен.
Съперниците обикалят в кръг и се извръщат внезапно, като се мушкат с рога. Блъскат главите си, при което из въздуха хвърчат вълма козина. Целта е противникът да бъде наранен. Битката може да продължи цели два дни. Женските раждат едно или две телета след девет месеца бременност. Кърми го в продължение на 7 месеца.
6. По главата, врата, предната част на гърба, гърдите и горната част на предните крака на животното има дълги косми, които достигат до 50 см дължина. Те образуват голяма и гъста грива. Отдолу на главата има също удължени косми, които приличат на брада. Цветът на козината му е тъмнокафяв. Меката вълноподобна козина по задните части и по корема се сменя през пролетта. Козината на бизона е толкова дебела, че снегът може да я покрие, без да се стопи. Благодарение на тази си гъста покривка, гигантите издържат на екстремно ниски температури.
7. Между сетивата на бизона най-добре развито е обонянието, а след него слухът. Зрението на животното е относително по-слабо. Приема се, че бизоните могат да подушат някое животно от 2 км разстояние, а вода дори от 7–8 км. Бизоните могат да издават различни звуци. Понякога те реват, а друг път издават дълбоки тонове — нещо като глухо ехтене се чува от гърдите им. През време на размножителния период мъжките бизони понякога така силно реват, че се чуват на 5–8 км. Особено силно звучи техният глас, когато реват заедно няколко животни.
8. През XIX в. бизоните се превръщат в една от основните мишени на ловците, което почти довежда до изчезването им – до около 1885 година са останали само няколко стотин екземпляра. На свобода през 1891 година остават едва 32 животни. Ловците взимали кожата на животните, а труповете им оставяли като храна за хищници и лешояди, но не от добрина, а от незаинтересованост. На тях им била нужна само кожата, която изпращали на изток и към Германия.
През XIX в. американската армия и правителството активно подкрепят избиването на бизоните поради различни причини. Част от тях са да се подпомогнат фермерите при развъждането на биволи, неконкурирани от бизонските стада, както и да се отслабят силите на северноамериканското индианско население. Днес броят на бизоните – на свобода или във ферми – се оценява на около 450 хиляди, но само 25-30 000 от тях са без никакви гени на домашна крава.
9. От 1 ноември американският бизон, е национално животно на САЩ по силата на закон, подписан от Барак Обама и приет от Конгреса през май 2016 година. След четиригодишни усилия на Дружеството за опазване на дивата природа едрото сухоземно животно е обявено за национален бозайник. Бизонът заслужава да бъде официален символ заедно с белоглавия орел заради икономическото и културното си значение в националната история на Америка.
10. Зубърът е наричан още и европейски бизон. В България завръщането на зубрите е започнато през шейсетте години на миналия век, когато малко стадо зубри е било заселено в държавно ловно стопанство “Воден – Ири-Хисар” в Североизточна България. През 2013 година е направена и първата стъпка за възстановяването на зубрите в Източните Родопи.
Въпреки първоначалните трудности зубрите успешно се адаптират и през 2015 година за първи път от столетия в Родопите се ражда първото зубърче, а две години по-късно и второ.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.