Робството е сред най-мрачните моменти от историята на човечеството. То е известно от дълбока древност, но се проявява в различни форми при различните цивилизации. Робството съществува в една или друга форма през цялата човешката история, наред с различни движения през различните периоди за освобождение на големи или малки групи роби.
Цитат от филма „Вотът“ обрисува съвсем точно робството: „Всички велики цивилизации са следвали една пътека: от робство към свобода, от свобода към охолство, от охолство към самодоволство, от самодоволство към апатия, от апатия – обратно към робството.“
Ще ви запозная с най-ярките примери за робството. С борбата срещу него и с това робство, което все още е сред нас. Като цяло историята на света може да се разкаже като история на борбата с робството. Ето 10 любопитни факта за робството.
1. Произход
Историческият си произход робството дължи на практиката военнопленници да бъдат използвани като работна ръка. Робството като форма на абсолютно подчинение на индивиди, етнически и социални групи възниква преди повече от 5000 години.
В основата му лежат войни между отделни племена и общини и стремежа към завоюване на нови територии. Първите роби в по-голямата си част са били жени и деца, мъжете обикновено били избивани. Робовладелците използвали силата на страха и принуждението.
В античния свят това явление от спонтанна проява на сила се превърнало в система, подкрепена със закони, писани и неписани правила. Така възникнал робовладелският строй.
Древен Рим успява да създаде най-превъзходната система за управление на зависими труженици в гигантски мащаби.
2. Египет
В обществената сфера на Древен Египет непрекъснато се задълбочава процесът на социално разслоение. Оформилата се робовладелска част се определя по няколко показателя: древен произход, имотно състояние на базата на земевладението и заеманата държавна длъжност.
Постепенно завършва преходът от родова към поземлена робовладелска и военна аристокрация. За дълго време основният начин за нейното обогатяване бил грабежът по време на военни експедиции.
Основният източник на роби били военнопленниците от безкрайния низ военни походи и сблъсъци. Имало обаче и други пътища за увеличаване броя на робите, а именно чрез насилствено превръщане на лично свободни египтяни в роби или чрез изпадане в дългово робство.
Робският труд се прилагал преди всичко в най-трудоемките дейности като прокопаването и поддържането на напоителните канали, в строителството на грандиозни обществени сгради и храмове, пирамиди и водохранилища, както и в селскостопански и домашни дейности, извършвани в храмови, царски и частни стопанства.
3. Гърция
Свидетелствата за наличие на робство в Древна Гърция датират още от Микенската епоха. Древна Атина е притежавала най-голям брой роби, които достигат 80 000 през VI и V век пр.н.е. От две до четири пети от населението на града са роби.
В самото начало на историческия период в Древна Гърция роби са ставали и бедни граждани, които не успявали да платят дълговете си. В Древна Атина робите са имали право на частна собственост, заемали са ключови позиции в държавния механизъм и са имали правото да наследят богатства от своите господари.
След законодателството на Солон е било наказвано и нараняването или лошото отношение. Робите в Атина са имали право на адвокат, назначен и заплатен от държавата.
4. Рим
Робството в Древен Рим възниква като резултат от демократизацията на плебейското съсловие и длъжниците. Плебеите получават права, земи и икономическа самостоятелност, а образувалият се вакуум се компенсира с помощта на роби.
Робите се превръщат във втора парична единица в Древен Рим, а поробените стават капитал, с който патрициите се разпореждат мъдро и с голям спекулативен размах. Робите на Рим стават част от неговата противоречива история. Техният брой и огромният етнически потенциал са една от причините както за бързия възход, така и за бързия упадък на великата Римска Империя.
Рим става ярък пример за експлоатация на човешката сила в примитивните условия на античния свят и по този начин вписва една нова страница в историята но човечеството.
5. Османска империя
Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото на империята. През 1609 година в Константинопол около една пета от населението се състояло от роби. Дори след поредицата от мерки в края на ХІХ в с цел да се забрани робството, практиката продължила безнаказано до началото на ХХ век.
В Османската империя ежегодно се внасяли по суша и море между 16 000 и 18 000 черни и бели роби от обширни райони в Африка, Азия и Европа. Робството било общопризната и утвърдена от религията на исляма и от светското законодателство социална практика, дълбоко вградена в самата тъкан на османското общество.
Въпреки известните типологични и регионални особености, то обхващало всички обществени сфери и всички османски територии, включително българските.
До 1908 година в Османската империя още се продавали робини. Сексуалното робство е централна част от османската робска система по време на цялата история на робската институция.
6. Америка
Първите африканци са заведени във Вирджиния през 1619 година. Но тогава робството тепърва започва да се развива. През XVII век по-голяма част от робите са американски индианци. От 1650 до 1750 година робското население постепенно се променя от индианци в африканци.
Неустойчивия и неопределен правен статус на афроамериканците през 60-те години на XVII век започва да се разглежда като робски кодекс. В много страни се издават закони, които правят роби до живот всички представители на раси, различни от бялата. До 1680 година робите са утвърдени като крепостници с малко на брой легални права.
Процъфтяващата търговия с тютюн прави всичко това възможно. Тютюнът, непознат в Европа до средата на XVI век, изисква огромни плантации на Юг. И робският труд, непознат дотогава, се установява, за да могат робите да обработват земите. Търговията с роби през Атлантическия океан насилствено довежда най-малко 12 милиона африканци в земите на днешните Съединени Щати. Около 7 милиона биват експортирани през XVIII век.
Формалното премахване на робството идва с 13-тата Поправка на Конституцията. През 1865 година Югът е убедително победен в Гражданската Война и около 6 декември същата година Поправката е ратифицирана. 13 юни 1865 г., познат още като Juneteenth, е приет като датата, когато последните роби в Америка са освободени.
7. Мавритания
Мавритания е последната страна в света, забранила робството. Това става едва през 1981 година. Въпреки това 20 на сто от населението на тази африканска страна продължава да живее в робство или в робски условия.
Робството в Мавритания има дълга история. В продължение на векове арабскоезичните маври създават кастова система, която съществува и до днес. Хората с по-тъмен цвят на кожата са подчинени от по-светлокожите. Робството се наследява по майчина линия. Противниците на тази практика биват преследвани, арестувани и изтезавани.
Много хора от малцинствата дори не подозират, че робството в Мавритания е отменено.
8. Борбата
През вековете както отделни хора, така и цели народи са се борили, за да се освободят от робство. В I век пр.н.е. Спартак повел армия от 70 000 римски роби в безуспешна битка за свобода.
Аболиционизмът пък е политическо движение от края на XVIII и през XIX век за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка.
Един от основателите на движението е испанският мисионер и учен от XVI век Бартоломе де Лас Касас. По негова инициатива Испания първа от европейските държави приема закон против поробването на американските индианци през 1542 година, който обаче скоро е отменен. Този закон дори става една от причините за началото на масовия експорт на роби от Африка към Америка.
През XVIII век против робството излизат английските квакери, а към края на столетието осъждането на робството става част от европейското Просвещение. Към началото на XIX век повечето правителства на европейските страни признават необходимостта от премахване на робството.
През 1807-1808 година е забранен вносът на африкански роби в САЩ и британските колонии. През 1833 година робовладелчеството напълно е забранено в Британската империя, в това число в британската част на Западните Индии, чиято икономика от векове се основава на робския труд. В САЩ робството е забранено едва през 1865 година.
Движението в Европа против робството става една от причините за освобождаването на руските селяни от крепостната зависимост през 1861 година. Понастоящем робството е забранено от международното право.
9. Денят
23 август е Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО. На този ден през 1791 година на остров Санто Доминго е постигната първата в историята на човечеството решителна победа на робите срещу техните потисници. Въстанието поставя начало на процеса за ликвидиране на международната търговия с роби.
Отбелязва се от 1998 година с решение на 150-ата сесия на Изпълнителния съвет на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата в Париж.
10. Модерното робство
Въпреки всички предприети действия, въпреки всички движения и борби, робството продължава да съществува и да заема огромна част от живота на “модерните” хора. “Съвременното робство“ е по-разпространено в развитите страни.
”Модерното робство” се определя като: отвличане на хора, принудителен труд, робска зависимост заради дългове, принудителен брак, сексуална експлоатация, продажба и експлоатация на деца и самото робство.
Според доклад на организацията Walk Free Foundation всеки един от 800 души в САЩ живее като съвременен роб. Във Великобритания 136 хиляди души са били оценени като съвременни роби, като се акцентира че броя на съвременните роби и в Австралия, Франция и другите европейски държави се увеличава.
Развитите страни допринасят за съвременното робство, като внасят продукция за милиарди долари, за които производствените условия на труд са съмнителни.
Според доклада в Северна Корея, която оглавява статистиката по концентрация, има 2 милиона 600 хиляди съвременни роби и “всеки един от 10 човека е принуждаван да работи”. Тя е последвана от Еритрея, Бурунди, Централноафриканската република и Афганистан.
В Индия, където броят на съвременните роби за 2016 година е бил 18 милиона и 400 хиляди, е намалял до 8 милиона.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
