Добре дошли във вселенския хаос, наречен пънкарско пого! Пазете важните си органи и слаби места, докато бивате блъскан с рамо, ръган с лакти и от време на време удрян от размахващите се крайници на някой пиян тип, когото току-що са уволнили от работа и/или напуснали от връзка и има сериозни демони за вентилиране!
А може би самите вие сте този тип, който точно в този момент има нужда да се „направи на животно“, да излезе на сцената, грабвайки насилствено микрофона от вокалиста и да извика „М***ата му на света!“. Ако това е така, ето ви 10 групи, подходящи за вас…
- Тъй като това е десетка с най-добрите БЪЛГАРСКИ пънк групи, с предимство са тези от тях, които творят на български език и застъпват българската култура, на първо място – музикално, на второ – лирически.
10. Piranha
Кой не обича едно хубаво пого на фона хардкор, смесен с малко скейт-пънк? Няма такъв сред тези от вас, които някога са били на концерт на Piranha, това е сигурно, ако ще да ви било за първи път! Групата е сформирана през 2011 година от четирима приятели, споделящи силна страст към карането на скейтборд и музиката на ранни пънк-рок групи като JFA, The Faction, Circle Jerks, Black Flag, OFF и други.
До този момент групата има издадени два студийни албума, заредени с чиста скейт-пънк енергия – „Skate After Death“ (2012) и „Skate Rats“ (2016). Продължават да свирят с все същите хъс и постоянство на малката българска сцена, а преждевременно стопанисват уникален по рода си, малък бар-клуб на име „Grindhouse Skateboarding Club“, намиращ се в София.
9. Last Hope
Изключителен, класически пример за хардкор банда! Last Hope са една от най-старите и утвърдени хардкор групи на българската сцена. Група с афирмативно заявено, като среден пръст в лицето на полицай, его, поддържаща класическите хардкор идеали тип „Живея, както си искам!“. Сформирани още през 1995 година, те са обиколили не само местната балканска сцена, но и западноевропейския регион, както и Русия, и Турция.
Делили са подиум с големи имена като Agnostic Front, Napalm Death, Anthrax, Suicidal Tendencies и други. До този момент са записали и издали четиринадесет албума, сред които едно демо, две EP-та (Extended Play компилации) и шест сплит-албума/сплит-EP-та с други групи. Продължават да са активни и до днес, при това са една от най-често свирещите групи на малката сцена в България!
8. Кокоша Глава / 7. Хиподил
Нека се отърсим малко от афирмативността и сериозността на хардкора за момент, и да се потопим в малко по-класически, присъщи на пънк-рока клишета, като тотален непукизъм, към каквото и да е! Осмо и седмо място в тази класация отиват при две култови за сцената групи, които предпочитат да ни веселят с лековата пиянска лирика, поднесена на родния ни език, на фона на много пъстра музикална палитра.
Звукът и на двете банди е разнороден и недефиниран, понякога са ска, понякога са хардкор, понякога са сърф-пънк. Буквално е, каквото дойде, често пъти дори в рамките на една и съща песен! Докато Хиподил имат ясна кариерна арка от пет студийни албума, един сингъл и две компилации, за Кокоша Глава се носят само разкази и периодично се появяват техни песни в интернет допреди 2010, когато бива издаден четворен сплит-албум съдържащ всички песни на групата.
6. Anti-Future / 5. Vendetta
В своето опиянено веселие обаче нека не забравяме същинските ядра на пънка, които са екзистенциализмът и социално-политическият гняв. Следващите две позиции в тази десетка отиват при две групи от малката сцена, които в изкуството си засягат именно проблемите на средностатистическия български интелектуалец, вечно борещ се за своето място в обществото и вечно срещащ отхвърляне от социалните кръгове, редом с препятствията на неработещата система.
Anti-Future са сформирани през 2013 година и имат един албум – „Our Choice“ (2014) и едно EP – „Tomorrow Is Never Promised“ (2017). Vendetta са сформирани през 2001 година и имат два студийни албума – „Amici Dei“ (2004) и „Време Разделно“ (2011).
4. Резервен План / 3. Bright Sight
Интелектуалските текстове в пънк музиката са супер, но мисля че на всички ни е някак си кодирано в гените, да предпочитаме пеене или скандиране пред викане и неистово дране (било то дране с „правилна техника“ и „добра вокализация“ – да, впрочем, не се шегувам, съществуват такива критерии). Придвижваме се към челното в тази десетка и следващите две места отиват при Резервен План и Bright Sight.
Двете групи имат невероятно богати инструментални композиции, но не пестят и откъм вокали! Жанрът им се определя като мелодичен хардкор, емо или пост-хардкор. В лириката си Резервен План заявяват афирмативно своите идеали и морал, докато Bright Sight отиват на още по-дълбоко в своята чувствителност с песни за самота и отчаяние, вътрешни конфликти и екзистенциализъм. Резервен План са сформирани през 2007 година, имат две EP-та – „Резервен План“ (2007) и „…нека горят!“ (2011), както и сплит-албум с групата Melekh. Вече не са активни.
Bright Sight, от своя страна, все още са… Те започват своята кариера през 2009-а. Имат три студийни албума – „Ехо на душите ни“ (2011), „Каквото сееш, ще жънеш“ (2014), „Остани жив в очите на умората“ (2016) и едно EP, озаглавено „Три“ (2012). Освен интелектуалска лирика и богат звук, всяка от двете групи има в репертоара си по една невероятна адаптация на класическия български поет Никола Вапцаров – „Хроника“ (адаптирана от Резервен План) и „Прощално“ (адаптирана от Bright Sight), което им бетонира позициите в челната петица на тази класация!
2. Контрол
Да си дойдем най-сетне на думата с малко класика в българския пънк! Контрол печелят второ място в подреждането заради своята пъстра музикална палитра, съчетаваща не само различни жанрове, но и инструменти. С тяхното умело смесване на пънк, траш, ска и местен фолклор, поднесено под формата на един музикален миш-маш от китари, кавали и какво ли още не, можете да се потопите в абсолютна парти-идилия!
Лириката също не е за изпускане. Подобно на Кокоша Глава и Хиподил, които споменахме по-рано, Контрол предпочитат да ни забавляват с лековата, хумористична пиянска лирика, вместо да ни ангажират със своето колективно его или дълбок контра-културен идеализъм. Сформирани са през далечната 1988-ма и са все още активни! С албуми като „Старият дъб“ (1988), „Бумм“ (1990), „Леле како“ (1992) и още куп други след тях, групата са пуснали надълбоко своите корени в българската музикална сцена, както и във второ място на този списък.
1. Ревю
И челната позиция отива при… (Барабанче, моля!) Ревю! Точно така, Ревю са на първо място, защото, точно както Контрол, те застъпват местния фолклор в доста от своите инструментали, но отиват и една стъпка по-далеч. Ревю подхождат доста сериозно и към своята лирика, която варира от лековата и хумористична до социално ангажирана, минавайки разбира се и през любовните и еротични клишета и сантименти.
Всички тези теми, поднесени на фона на един алтернативно звучащ пънк, с доста фолклорни ритми и мелодии, който все пак не забравя и своите рок-корени, правят звука на групата толкова богат, разпознаваем и характерен! Също сформирани през 1988-ма и също все още активни, Ревю имат издадени три албума – „Милена+Ревю“ (1989), „РЕВЮ IV.88-V.89“ (1995) и „10“ (2002).
Росен Тенев е автор на текстове, музика и късометражно кино. Възпитаник е на департамент Кино, реклама и шоубизнес в НБУ. Фронтмен и основно творческо лице е на музикалния проект „Слава За Смет“.
Росенчо, моето дете, по-добре изтрий тая статия и не ставай зарезил… видно е, че идея си нямаш от бг пънк….
напълно съм съгласна