10 древни цивилизации с изключително напреднали технологии

Като Индиана Джоунс в реалния живот, археологът-маверик Дейвид Хечър Чайлдрес прави много невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Той е автор на повече от шест книги (серията „Тhe Lost Cities“), хроникиращи забравената слава на озадачаващи ни места – от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохеньо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан).

С Дейвид Хечър Чайлдрес успяхме да се свържем малко преди заминаването му на поредната археологическа експедиция в Нова Гвинея и го помолихме да напише статия за древните цивилизации с най-напреднали технологии. Той се съгласи да се порови из архивите си и да ни предостави плода на своя труд.

1. Древният Мю или Лемюрия

Според различни езотерични източници първата цивилизация се е появила преди 78 000 години, на гигантски континент, известен като Мю или Лемюрия, и е продължила да съществува смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станала преди около 26 000 години, или приблизително през 24 000 г.пр.н.е.

Докато Mю не се е развила така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации, казва се, че тя е достигнала някои модернистични технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са способни да издържат на земетресения. Но науката за управлението е това, което се смята за най-голямото постижение на Мю.

Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на Империята, и тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е довело до великолепен просперитет.

Образованието на децата е било задължително до 21-годишна възраст, за да имат те правото да посещават училище за гражданство, което продължавало седем години. Така най-ранната възраст, на която човек е могъл да стане гражданин на Империята, е била 28 години.

2. Древна Атлантида

Съобщава се, че когато континентът Мю потъва, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихи океан. Относително малките острови, съществували в Атлантически океан по време на Лемюрската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формира малък континент. Днешните историци наричат този континент „Атлантида“, въпреки че неговото истинско име е било Посейдон.

Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. В книгата „Обитател на две планети“, продиктувана за пръв път на млад калифорниец на име Фредерик Спенсер Оливър през 1884 г. от Филос от Тибет, а също и в последвалото го през 1940 г. продължение „Завръщане на обитателя за земята“, се споменава за такива изобретения и устройства като климатици – за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи – тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки – оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила (днес има подобни пистолети, но са сравнително ново изобретение); монорелсов транспорт; водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси – въздушни кораби, управлявани от силата на левитацията и отблъскването.

Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения. Той говори също така и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение.

3. Индийската империя Рама

За щастие, древните книги от Индийската империя Рама са запазени, за разлика от тези за Китай, Египет, Централна Америка и Перу. Много от тези древни нации сега са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла, или са буквално на дъното на някой океан. Но Индия, въпреки опустошенията от войни и нашествия, успява да съхрани голяма част от своята древна история.

Дълго време се смяташе, че Индийската цивилизация датира не по-рано от 500-та г. пр.н.е., само около 200 години преди нашествието на Александър Велики на субконтинента. Но миналият век бяха открити извънредно сложните градове на Мохеньо Даро („Могилата на мъртвите“) и Харапа, намиращи се в Индуската долина на днешен Пакистан.

Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на Индийската цивилизация с хиляди години назад. За почуда на съвременните изследователи, градовете са високо развити и карат водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло: забележително ранен пример за градоустройство. Дори още по-забележителен е фактът, че канализационната система на голям град от това време превъзхожда тези на Пакистан, Индия и повечето от азиатските страни днес.

4. Озирийската цивилизация

Казва се, че по времето на Атлантида и Рама, Средиземноморието е било голяма и плодородна долина. Тази предшестваща Египетската династия древна цивилизация е била известна като Озирийската цивилизация. Както и днес, река Нил извирала от Африка, но се наричала Стикс. Като вместо да се влива в Средиземно море в Северен Египет, реката завивала на запад, минавайки през най-ниската част на Средиземноморската долина, където формирала голямо езеро, излизала между Малта и Сицилия на юг от Сардиния, и се вливала в Атлантически океан при Гибралтар (Херкулесовите стълбове).

След като Атлантида била унищожена от преломен катаклизъм, при тези катастрофални промени Атлантическия океан започнал да наводнява бавно Средиземноморския басейн, унищожавайки големите градове на Озирийската цивилизация, които се оказали под водата, принуждавайки техните жители да се преселят на по-високи места. Тази теория обяснява странните мегалитни останки по цялото Средиземноморие. Потопени структури с мегалитни пропорции са открити и покрай бреговете на Мароко и Кадис в Испания.

Археологически факт е, че в Средиземноморието има повече от 200 известни в древността градове, които се намират днес под водата. Според теорията, останки от тази велика древна култура са Египетската цивилизация, Минойската на остров Крит и Микенската в Крит и Гърция. Цивилизацията е градила огромни и устойчиви на земетресения мегалитни постройки, и е имала електричество и други удобства, присъщи за времето на Атлантида. Както Атлантида и Рама, те са имали дирижабли и други форми на транспорт, често електрически по своята природа. Загадъчните следи от вагонни колела в Малта, които минават през канари и под водата, може да са част от древна озирийска ж.п. линия, използвана за транспортиране на разбити камъни до градове, които са под водата сега.

Може би най-добрият пример за високите технологии на озирийците е удивителната платформа, намерена при Баалбек, Ливан. Главната платформа е съставна от най-големите в света сечени камъни, прочутите дялани камъни на Баалбек. Някои от тези камъни са дълги 25 м и дебели над 4.5 м, и се смята, че тежат между 1 200 и 1 500 тона всеки!

5. Цивилизацията Уигер

Много древни градове се казва да са съществували при цивилизацията Уигер на пустинята Гоби, по време на Атлантида и Рама. Въпреки, че сега Гоби е пустиня, тези градове са били някога океански пристанища. Едгар Кейси каза веднъж, че в изгубен град в пустинята Гоби ще се открият асансьори, и въпреки, че това все още не се е случило, то не е невъзможно.
Вимани (древни летателни апарати, бел. ред.) и други напреднали устройства се съобщава да са били използвани в областта Уигер.

Показателно е твърдението, че Старейшините на Лемюрия, известни като Тринадесетата Школа, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което сега наричаме Тибет. Предполага се, че тук те изграждат библиотека и школа, известна като Великото Бяло Братство.

Например, великият китайски философ Лао Дзъ, роден през 604 г.пр.н.е., говори често за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написва прочутата книга „Тао Те Чинг“, може би най-популярната книга някога писана на китайски. Когато към края на своя много дълъг живот напуска Китай, той пътува на запад към легендарната земя на Хси Уанг Мю. Според древните китайци, това е било седалището на Древните.

6. Tиахуанако

Както в Mю и Атлантида, строителството в Южна Америка е било в мегалитни мащаби с многоъгълна конструкционна технология, дизайнирана да направи масивните стени устойчиви на земетресения. Тези стени са били от значителна важност в района на Огнения Пръстен, древната Mю.

Домове и обществени здания са били изградени от мегалитни каменни блокове. Заради голямото значение, което са придавали на културата за благополучието на бъдещите поколения, и високото ценене на постепенният, продължителен растеж на обществото, сградите са били ствоени за да съществуват с хилядолетия. Къщи, направени от цимент, дърво и мазилка, ще издържат около сто години, ако биват поддържани. Но погледнете мегалитните конструкции на Египет, Малта и Перу. Тези здания стоят и днес. Кузко, древната столица на Перу, която по всяка вероятност е била изградена преди инките, е все още обитавана и днес, след хиляди години. Действително, повечето от зданията на централен Кузко днес имат стари стени, които са на много стотици години (докато по-скорошни здания, построени от испанците, вече се ронят).

Само няколкостотин мили на юг от Кузко се намират фантастичните руини на Пума Пунку, високо в боливийското Aлтиплано. Намиращи се само на една миля от прочутите руини на Tиахуанако, руините на Пума Пунку представляват масивни мегалитни конструкции, разхвърляни като детски кубчета за игра. Какъв вид катастрофален катаклизъм може да е причинил това? Мегалитната конструкция е от видът, който би трябвало да издържи хиляди години, и въпреки всичко 100-тонните блокове са били накъсани на части от могъщи геоложки сили.

Изглежда, че континентът Южна Америка е бил неочаквано и бурно изблъскан нагоре по време на някакъв катаклизъм, най-вероятно при смяна на полюсите. Бивш канал, намиращ се на морското равнище, сега може да бъде видян на около 4000 метра височина в Андите. Възможно свидетелство за този сценарий са многото океански вкаменелости, които могат да бъдат открити близо до езерото Титикака. Езерото дори се обитава от сладководни морски кончета, които се срещат единствено там.

7. Mаи

Пирамиди на маите са открити от Централна Америка до индонезийския остров Ява. Пирамидата на Суку, намираща се на склоновете на връх Лау, близо до Суракарта в централна Ява, е удивителен храм с възпоменателни плочи и стълбовидна архитектура, която може да се оприличи на тази от пирамидите в джунглата на Централна Америка. Всъщност, тази пирамида е еднаква с откритите в древната майска местност Уаксактун, близо до Tикал.

Древните маи са били блестящи астрономи и математици, чиито ранни градове са живели в аграрна хармония със земята. Те са изградили градове с канали и хидропонни градини на древния полуостров Юкатан. Предполага се, че някои от майските глифове представляват електронни устройства за контролиране на насекоми, които устройства са излъчвали етерни вибрации, специфични за съответния вредител.

Едгар Кейси споменава за маите и тяхната технология в едно от своите тълкувания: Що се отнася до стила на строителство с каменни блокове, ние открихме, че той е наподобявал на голяма цилиндрична чаша (както бихме го нарекли днес), направена по такъв начин, че стоящият най-отгоре камък да централизира енергията, концентрираща се между основата на цилиндъра и този най-горен камък. Архивите за начините на строителство могат да се намерят на три места на земята, които са там и днес: в потъналата част на Атлантида, където все още предстои да бъде открита част от храмовете, намиращи се под водораслите на вековна океанска вода близо до известното като Бимини място до крайбрежието на Флорида; в архивите на храм в Египет; и в архивите в Юкатан, Америка, където се намират в момента тези камъни (за които те знаят толкова малко!).

Смята се, че някъде в района на маите се намира древната Зала на Архивите, вероятно под пирамиден комплекс, в подземен тунел и мрежа от помещения. Според някои източници това хранилище с древно познание се съхранява в кварцови кристали с изключително високо качество, които могат да поберат голямо количество информация – подобно на съвременните компактен дискове.

8. Древен Китай

Древен Китай, известен като Хан Китай, се казва че като всички цивилизации идва от огромния Тихоокеански континент Мю. Древните китайци са известни със своите небесни колесници, с гадателството си и с производството на нефрити в сътрудничество с маите. Действително, древните истории на китайците и маите изглеждат неразделно свързани.

Според антрополозите, Таоисткото влияние е стигнало до Централна Америка с въвеждането на символи и мотиви от династията Шанг (Ин-Янг е най-известният, но има и много други), които ги свързват с известното художествено изкуство и скулптури на маите. Нефритът е бил от особена важност за китайците Шанг. До сега източникът на китайския нефрит не е установен. Много от него може да идва от Централна Америка. Дори източникът на централно-американския нефрит е загадка; смята се, че много древни мини за нефрит все още не са открити.

Често се казва, че древните китайци са били инициаторите на всяко изобретение – от тоалетната хартия, детекторите за земетресения, банкнотите, каноните, ракетната технология, методите за печатне и хиляди други изкусни и високотехнологични артикули. През 1959 г. археолози откриха в Китай токи на колани, направени от алуминий преди хиляди години. Алуминият обикновено се произвежда от боксит с помощта на електричество!

9. Древни Етиопия и Израел

От такива древни текстове като Библията и етиопската книга Кебра Негаст (Kebra Negast) научаваме истории за високи технологии от древни Етиопия и Израел. Казва се, че храмът в Йерусалим е бил основан на три гигантски блока дялан камък, подобни на тези при Баалбек, Ливан. Днес почитаният Храм на Соломон и кубето на мюсюлманската Джамия на Скалата се намират на място, чиито основи стигат до Озирийската цивилизация.

Като много от по-късните финикийски конструкции, сградата на храма, съхраняващ Ковчежето със Заветите, както и храмовете в Етиопия, са последните от мегалитните конструкции от камък. Масивният храм Монт, изграден от Цар Соломон върху руините на по-ранен мегалитен храм, е бил построен за да подслони древната реликва, известна като Ковчежето със Заветите.

10. Аройското кралство на слънцето

Последната в моя списък на древни цивилизации е тази на неизвестната древна култура на Аройското кралство на слънцето в Тихи океан. Така нареченият изгубен континент Mю е потънал преди повече от 24 000 години при смяна на полюсите, като Тихоокеанският район е бил заселен отново от расова смесица на всички цивилизации, идващи от Рама, Китай, Африка и Америките.

Напреднала островна нация със земни площи по-големи от тези на Тихоокеанието в момента се е разраснала около Полинезия, Mеланезия и Mикронезия. Древни полинезийски легенди отдават забележителността на тази цивилизация на Кралството Aрой, което съществувало много хиляди години преди европейците да преоткрият Тихи океан. Според преданията, аройците са строителите на много от мегалитните пирамиди, платформи, арки, пътища и статуи, намиращи се в централната част на Тихоокеанието днес.

Когато някои от над 400-те чакълени хълма в Нова Каледония са били разкопавани през 60-те години, намерените там циментени колони с вар и черупки са били датирани от 10 950 и 5 120 г.пр.н.е. Тези странни циментени колони може да се видят в южната част на Нова Каледония и на Острова на боровете.

Според жителите на Великденските острови, статуите от островите ходили или се издигали във въздуха за да се въртят по посока на часовниковата посока. А микронезийците твърдят, че на остров Понпей камъните на осемнадесет-квадратни-километров град са били левитирани за да се поставят на съответното им място.

Полинезийци от Нова Зеландия, Великденските острови, Хаваите и Таити вярват, че техните предшественици са имали способността да летят и са пътували по въздуха от един остров до друг.