Всички сме чували градските легенди за какви ли не странни имена. Слава богу обаче родителите на повечето от нас са били благосклонни и са ни нарекли с т.н. „прилични за обществото“ имена… За разлика от 15-годишното момиче от Исландия, което наскоро спечели съдебната битка с държавата и правото да запази първото си име, въпреки че то не беше одобрено. Въпросът е защо някои страни забраняват дадени имена за бебета? Родителите така или иначе имат проблеми, докато уеднаквят вкуса си за името на бебето. Но често и държавата се намесва в избора на име, без родителите да имат право да се противопоставят, пише BBC в редакционен коментар.
Бьорк Айдсдотир не е имала никаква идея, че нарушава закона, когато преди 15 години кръстила новороденото си момиченце – Блеър. В очите на властите името , което значи „лек бриз“ е мъжко и затова то не се одобрява. Това означава, че през цялото си детство тя е била записана по документите само като „момиче“, за да не я объркат с момче. Наскоро обаче окръжният съд на Рейкявик постанови, че името Блеър може да бъде и женско. И други държави – Германия, Швеция, Китай и Япония, също забраняват дадени имена. Но защо? В Исландия специално ограниченията са с идеята да се избегнат недоразумения в объркването на пола. Има списък от 1853 женски имена и 1712 мъжки имена, от който родителите могат да си избират. Ако искат някое друго, трябва да търсят позволение от специална комисия.
Подобен случай има и в Германия, където властите не позволяват на турска двойка да назове детето си Осама бин Ладен (1). Друга двойка пък нарекла детето си Берлин (2) – тъй като това бил градът, в който се запознали. В началото властите се противопоставили, но бързо омекнали, след като адвокатът на двойката доказал, че името Лондон (3) например е позволено. Името 4Real (4) не се понрави пък на властите в Нова Зеландия, защото имената не могат да започват с цифри.
Американците и англичаните имат малко по-либерални правила, що се отнася до имената. Дори странните имена в Америка не са нищо ново. Преброяванията от 18-и и 19-и век разкриват имена като Епидемия от холера (5). „По статистика 20 души са били наречени Съществително (6), 458 са били наречени Запетайка (7), 18 били наречени Точка (8) и само един бил наречен Точка и запетая (9)“, казва Майкъл Шеръд, съавтор на книгата „Най-лошите бебешки имена“.
Но защо някои родители причиняват това на децата си?
„Много родители казват, че искат техните деца да бъдат единствени и уникални. Те мислят, че странното име им дава автентичност. Освен това се защитават, казвайки, че те са родители и те решават как да кръстят детето си, а aко то самото не харесва името си, може да го смени, когато порасне“, казва още Майкъл Шеръд. „Не казвам, че съдът не трябва да се намесва, но бих предпочел да го правят само тогава, когато самите родители не са съгласни с ограниченията. Мисля, че в повечето случаи родителите са склонни да направят компромис“, смята авторът на книгата „Най-лошите бебешки имена“.
Но съдът се намесва винаги когато има повод за това. Когато например Томас Бойд Ричи III поискал да смени първото си име на III (10), съдът в Калифорния категорично му отказал.
„10-те най“ събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. „10-те най“ е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.