Преди дни попаднах на материал за правописните грешки, които стават толкова масови, че все по-малко ги забелязваме. Без да влиза в подробности, авторът обяснява, че се пише „помоему“, а не „по мое му“ или „по-мое му“; че „не знам“ са две думи; че правилно е „на кого“, а не „на кой“.
Напомня и глаголната форма за 1 л. мн.ч. („тръгнем“, а не „тръгнеме“, „видим“, а не „видиме“ и пр.). Стига и до думите „именик“ и „именник“, които всъщност са думи с две различни значения – „именик“ („именици“) означава човек, който има имен ден, а „именник“ („именници“) – текст, съдържащ (списък с) имена.
Дотук нищо лошо, напротив – полезно и важно. В коментарите под текста обаче… нещата стават трагични. Върхът на грандиозната некомпетентност е достигнат изключително бързо, а неграмотността е примесена с доза критика и нравоучение. И то от хора, които дори в собствените си постове са допуснали фрапиращи правописни грешки.
Затова днес ви предлагам да погледнем отново към това, на което всеки ден попадаме в писменото си общуване, и да обърнем специално внимание на грешките, с които ежедневно се сблъскваме. Примерите са напълно реални, а езиковите норми… за съжаление нямат нищо общо с личното ни усещане. Те са факт и не подлежат на „трактовка“.
1. И или Й?
станции или станций
медии или медий
компании или компаний
Правилно е да се пише -и – форма за мн.ч. Формата за мн.ч. на никоя дума в българския език не завършва с -й.
Системата може да бъде надстройвана до напълно компютризирана, интегрирана лаборатория с множество работни станции.
Законът за българските медии не забранява това.
Много компании обявиха ръст в годишния си приход.
2. На път или напът?
Когато думата „напът“ е наречие, трябва да се пише слято според правописния речник.
Напът съм да се сдобия с нов телефон.
3. По и най
Частиците по и най се пишат полуслято (отделят се с малко тире) пред прилагателни имена (по-голям, най-интересен, по-щастлив, най-горещ) и пред наречия (по-нагоре, най-напред).
Защо не се държиш по-учтиво със съучениците си?
Най-бързо и най-лесно ще стигнете върха по означената пътека.
За да постигаш всичко по-лесно, гледай по-ведро на живота и не се отчайвай, най-вече не се отчайвай!
Частиците по и най се пишат отделно пред: съществителни имена (пó човек, най юнак); глаголи (пó харесвам, най обичам); някои изрази (пó към мене, пó на открито).
Е, добре, всички разбрахме, че си пó юнак от другите.
Най ме радват ръчно изработените подаръци, защото са направени специално за мен, с мисъл за мен.
Ела пó към мене, за да могат и другите да седнат по местата си.
В тези случаи частицата пó се пише с ударение, за да се разграничи от предлога по.
4. Именик или именник?
Това са две различни думи. Съществителното именик, мн.ч. именици, означава „човек в деня, когато е именият му ден“.
Днес е Петровден – честито на имениците!
Трябва да почерпиш, нали си именик днес!
Съществителното именник, мн.ч. именници, означава „текст, съдържащ имена“.
В този именник споменава ли се кога има имен ден Денис?
Именникът на българските канове (ханове) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели.
5. Пълен член (-ът или -ят)
Употребява се в следните случаи:
– Членуваната дума изпълнява служба на подлог в изречението. За проверка се използва замяната с той. Ако това е възможно, значи думата е подлог и получава пълен член.
Явно конникът се бе спотаил и ги дебнеше.
(Явно той се бе спотаил и ги дебнеше.)
Преди две години строежът бе завършен, но вече е започнал да се руши.
(Преди две години той бе завършен, но вече е започнал да се руши.)
Съдът разпореди синът да бъде заличен от списъка на свидетелите.
(Съдът разпореди той да бъде заличен от списъка на свидетелите.)
– В случай че към членуваната дума има несъгласувано определение, се заменя цялото словосъчетание.
Епицентърът на окачественото като „слабо“ земетресение е бил на около 30 км от Каламата.
(Той е бил на около 30 км от Каламата.)
– Членуваната дума изпълнява служба на съгласувано определение или приложение на подлога. За проверка се използва замяната с той на цялото словосъчетание, в което е включена думата. Ако това е възможно, значи тя е съгласувано определение/приложение и получава пълен член.
В дългата си история прекрасният замък е бил крепост, кралска резиденция, държавен затвор и артилерийско училище.
(В дългата си история той е бил крепост, кралска резиденция, държавен затвор и артилерийско училище).
Управителят Петър Колев се надява в близките дни проблемът с електричеството в хотела да бъде решен.
(Той се надява в близките дни проблемът с електричеството да бъде решен.)
Еверест – най-високият връх в света, е част от Хималаите.
(Той е част от Хималаите.)
– Членуваната дума в изречението е след някой от следните глаголи: съм (бъда – бъд. време), оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, стана/ставам (със значение „съм“), остана/оставам (със значение „съм“), представлявам (със значение „съм“).
Андрис Берзинш е новият президент на Латвия.
Как преценяваш факта, че в един момент ти се оказа най-важният служител във фирмата?
Отборът на Парагвай просто изглеждаше най-силният в квалификациите.
Ford S-Max стана автомобилът на годината в Европа.
Подходът трябва да си остане същият.
Покритието представлява процентът от заявките за реклами, в резултат на които е получена поне една реклама.
– Членуваната форма е обръщение.
Хей, ти, новият, какво правиш там?
Свидетелят, елате по-близо!
– Членуваната форма е употребена самостоятелно в заглавие на книга, филм, пояснителен текст към снимка, диаграма, таблица и други подобни и не се намира след предлог:
„Прекрасният нов свят“
„Козият рог“
„Сексът и градът“
Моят син като ученик
Но: „По пътя“
6. От време на време, отвреме навреме или отвреме-навреме?
Този израз се пише като четири отделни думи – от време на време. Правописът му е специално регламентиран.
Отпускайте се от време на време, позволявайте си да се поглезите.
От време на време ми изтръпва дясната ръка – това опасно ли е?
Продавачката беше мълчалива, само от време на време хвърляше подозрителни погледи към клиентите.
7. Откъде или от къде?
Правилно е да се пише слято – откъде.
Откъде да купя качествена храна за папагали?
Недоумявам откъде черпите тази информация.
8. Рожденик или рожденник?
И това съществително име се пише с едно н – рожденик, мн.ч. рожденици.
Наздраве за рожденика – чашите до дъно!
Рожденици днес са футболистът Емил Костадинов и телевизионните водещи Мира Добрева и Иван Звездев.
С едно н се пише и рожденица.
Ден преди концерта Гергана е рожденица.
9. Помоему или по моему?
Да, думата е русизъм. И да, в руския език правописът ѝ няма общо с българския. Според родната граматика това наречие се пише слято – помоему.
Часовникът помоему не е елегантен и има мъжко излъчване.
Помоему ти постъпи справедливо, но доста хора ще ти се разсърдят.
10. Вляза, влязат или влезна, влезнат?
Правилно е да се пише вляза, влязат. Думите влеза, влезат и влезна, влезнат (влезнеш, влезне и т.н.) са некнижовни.
Не мога да вляза в Skype, постоянно ми дава съобщение за грешна парола.
Ако реформите влязат в сила, ще успеем да избегнем фалит.
Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са изпълнени едновременно три условия:
– я се намира в сричка под ударение;
– сричката след я съдържа една от гласните а, о, у, ъ или я е в последната сричка на думата;
– след я не следва никоя от съгласните ж, ч, ш, й.
Във вляза са изпълнени и трите условия, затова се пише и изговаря я.
Във формите за 2 и 3 л. ед.ч. и 1 и 2 л. мн.ч. на глагола за сегашно време я се променя в е, защото не е изпълнено второто условие: влезеш, влезе, влезем, влезете.
Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.
Държавата трябва да влезе в ролята си.
Надявам се да влезем бързо в състезателен ритъм.
Опитайте се да влезете в акаунта си и да смените паролата.
Примерите са от сайта Как се пише?, в който авторът Павлина Върбанова ежедневно води битка с неграмотността у нас. И един съвет за финал – ако имате колебание, влезте там и проверете. Ще ви отнеме не повече от минута, но със сигурност ще изглеждате доста по-стабилни в защитаваната от Вас теза. 🙂
Мис ИнГа е PR експерт, с интерес в най-различни области – култура, образование, здраве, кулинария. Тя знае, но и обича да пита. За нея няма теми-табу и неудобни въпроси. Пада си по стилните мъже, новите места и… сладостите на живота.
Здравей!
5. “Управителят Петър Колев се надява в близките дни проблемЪТ с електричеството в хотела да бъде решен.“
Каква част от изречението е “проблемът“?
Защо е с пълен член?
И как се проверява?
Много честа грешка е това, включително и моя.
Изречението е с нещо като “двоен“ подлог. 🙂
Предпоагам е, че защото пояснява, а не е безлична форма.
И говорейки за безлична форма. Кое е вярното:
“Петко реши проблема.“ или “Петко реши проблемът.“?
Поздрави!
Най-лесният начин да направите проверка е с помощта на „той“ и „него/ го“. Ако можете да замените думата или израза, за който се колебаете, с „той“, това му гарантира пълен член. Ако обаче можете да го замените с „него“, членът е кратък.
В случая “ТОЙ [Управителят Петър Колев] се надява в близките дни ТОЙ [проблемЪТ с електричеството в хотела] да бъде решен.“
Ако изречението е „ТОЙ [Управителят Петър Колев] се надява в близките дни да бъде намерено решение за НЕГО [проблемА с електричеството в хотела]“, тогава „проблем“ е с кратък член.
По същия начин можете да проверите и “Петко ГО реши [проблемА].“
Ето каква ми е логиката за възоснова.Корен на думата-„основа“.“Въз“какво е -предлог,или представка?Представка е,защото в български език няма предлог „въз“. Има предлог“ връз“,но „въз“ няма.А като“ въз“ е представка,то трябва да се пише слято с корена.Тоест,би трябвало възоснова да е правилното.Представка“въз“е много разпространена в български език.
Логиката Ви е правилна! Така е, няма предлог ‘въз’. Само не знам, каква е логиката и как бихте се обосновали, за липсата на правилна пунктуация в комнтара Ви?
Благодаря.
5. “Управителят Петър Колев се надява в близките дни проблемЪТ с електричеството в хотела да бъде решен.“
За мен и моето възприятие изречението не е правилно написано, или е необходимо да се въведе в изреченията запетая, както е и в много други езици. Изречения с два глагола трябва да се разделят със запетая и тогава питайки „кой/какво“, както сме учили в 1960е/1970е години, проблемът е решен:
“Управителят Петър Колев се надява, в близките дни проблемЪТ с електричеството в хотела да бъде решен.“
Той или не той нищо не ми помага, когато искам да знам ЪТ или А. По мое мнение, това правило изобщо трябва да се премахне, защото е излишно. Дали ЪТ или А е без значение. Смисълът на изречението не се променя. Би било необходимо това правило да се съблюдава, ако смисълът на изресението се променя от от ЪТ или А, а така е просто още една никому не нужна пречка, с която се срещаме ежедневно.