Наскоро британският премиер Уинстън Чърчил, известен най-вече с важната си роля по време на Втората световна война, бе обявен за най-почитания лидер сред предприемачите в света. Проучването бе осъществено от гиганта за финансови услуги PricewaterhouseCoopers сред 1300 бизнес лидери от 68 страни през периода септември – октомври 2012 г.
Роденият през 1874 г. политик от Острова е следван от Стив Джобс, съоснователя на технологичния гигант Apple, починал от рак през 2011 година, а след тях се нареждат героят на индийската независимост Махатма Ганди и водачът в битката срещу апартейда Нелсън Мандела, първият чернокож президент на Южна Африка.
„Желязната лейди“ Маргарет Тачър, която почина на 8 април 2013 г., е единствената дама, намерила място в челната десетка със своята седма позиция, а най-споменаваните жени след нея са германският канцлер Ангела Меркел, майка Тереза и писателката Айн Ранд. Според PricewaterhouseCoopers от предпочитанията на бизнес лидерите могат да се правят изводи за настоящите тежки икономически времена.
„Може би изборът на лидер е воден поне в малка част от преобладаващото настроение на времето, което може и да обясни защо толкова много изпълнителни директори и предприемачи избират лидери, които са били устойчиви пред лицето на бедствие, както и трансформационни лидери и такива, които са сторили „правилното нещо“, се казва в доклада.
Ето 10-те най-почитани лидери в света.
1. Уинстън Чърчил
Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ролята си във Втората световна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател.
Бележит държавник и оратор, Чърчил се счита за един от най-забележителните държавни ръководители на Великобритания и ключова фигура във Втората световна война. Oсвен това е офицер в британската армия, историк, писател и художник. Той е единственият британски министър-председател, получил Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ.
2. Стив Джобс
Стивън Пол Джобс е американски предприемач и изобретател. Той е съосновател, председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор на Apple Inc. Заемал е длъжността изпълнителен директор на Pixar Animation Studios, а през 2006 г. става член на борда на директорите на The Walt Disney Company, след закупуване на Pixar от Disney.
Продуцент е на филма „Играта на играчките“ (1995). Стив Джобс е знакова фигура в света на високите технологии. Признат за номер едно и в гейминг индустрията. MarketWatch го определя като най-добрия изпълнителен директор на десетилетието, а списание Fortune го поставя начело в класацията на най-умните хора в света на високите технологии. През 2010 г. оглавява класацията на MediaGuardian като номер едно в медийния бизнес.
3. Махатма Ганди
Мохандас Карамчанд Ганди е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още „Баща на нацията“.
Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха („държане на истината“), ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята за ахимса. Със своя пример вдъхновява политически лидери, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи.
4. Нелсън Мандела
Нелсън Холилала Мандела е южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 година, първият избран с всеобщо гласуване. Преди това Мандела е сред изявените противници на апартейда и ръководител на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския национален конгрес.
През 1962 г. е осъден на доживотен затвор за саботаж и други престъпления. Прекарва в затвора 27 години, по-голямата част от които на остров Робен. След освобождаването си през 1990 г., Нелсън Мандела води преговорите с правителството, довели до установяването на многорасова демокрация в страната през 1994 г. Като президент Мандела поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на борба с бедността и неравенството в страната.
5. Джак Уелч
Джак Уелч е обявен за вице-президент на „General Еlectric“ през 1972 година, 5 години по-късно става старши вицепрезидент, а от 1979 г. е заместник-председател на борда на директорите. Уелч става най-младият председател и главен изпълнителен директор през 1981 г. на „General Еlectric“, наследявайки Реджиналд H. Джоунс. До 1982 г. всяка година Уелч уволнява 10% от мениджърите си, които са на дъното. Управлявал е едновременно стотици хиляди хора.
Спечелил е репутацията си чрез брутална откровеност в срещите си с ръководителите и налагането на непринуденост във всяко дружество, което управлява. Някои критици казват че под натиска на Уелч някои от служителите заобикалят правилата в „General Еlectric“ и че той самият е отговорен за не малко скандали свързани с една от най-големите компании в света, обявявайки фалшиви печалби.
6. Ейбрахам Линкълн
Ейбрахам Линкълн или Великият освободител е шестнадесетият президент на САЩ и е първият президент от Републиканската партия. Линкълн твърдо се противопоставя на робството, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през 1860 година допълнително поляризира нацията.
Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война, въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът, под който преминава управлението му е за обединяване на нацията.
7. Маргарет Тачър
Маргарет Хилда Тачър или Баронеса Тачър от Кестевен е британски политик и първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство – позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди в съветската пропаганда – прозвище, останало до днес. Носител е на титлата „Орден на жартиера“.
8. Роналд Рейгън
Роналд Уилсън Рейгън е американски политик от Републиканската партия. Той е 33-ти губернатор на Калифорния (1967-1975) и 40-ти президент на САЩ (1981-1989). Преди това е актьор, радио и телевизионен водещ и ръководител на Гилдията на киноактьорите.
Рейгън е отдаден на идеологията на капитализма и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. и напуска длъжността с още по-голяма популярност. Обявен от медиите за „Великия комуникатор“ той е толкова доминираща фигура, че десетилетието на 80-те години често бива наричано „Рейгъновите осемдесет“.
9. Джон Кенеди
Джон Фицджералд Кенеди е 35-ият президент на САЩ. Заема тази длъжност от 1961 г. до убийството му през 1963 г. Член на известната фамилия Кенеди, той се счита за икона на американския либерализъм. По време на Втората световна война служи като лейтенант във флота, позициониран в Тихия океан и получава официална похвала за спасяването на членовете на неговия екипаж.
Значимите събития по време на неговото управление са провалът с операцията в Залива на прасетата, Кубинската ракетна криза, изграждането на Берлинската стена, надпреварата за Космоса, ранните събития във Виетнамската война и движението за гражданските права. В множеството класации на американските президенти Кенеди има оценка малко над средната, но в общественото мнение той често се счита за велик държавник.
10. Бил Клинтън/Наполеон Бонапарт
Уилям Джеферсън Блайт III или „Бил“ Клинтън е американски политик и 42-и президент на САЩ (1993-2001). Преди да стане президент, изкарва пет мандата като губернатор на Арканзас. Често смятан за умерен популист и член на умереното крило на „Новите демократи“ на Демократическата партия, той ръководи Демократическия лидерски съвет от 1990 г. до 1991 г.
По време на своя мандат като президент неговите цели включват опити за създаване на универсална здравноосигурителна система, подобряване на образованието, ограничаване на продажбите на лекото стрелково оръжие, засилване на законодателната защита на околната среда, подобряване на междурасовите отношения и защита на работниците по време на бременност и инциденти.
Неговата програма също така включва и преглед на програмите за получаване на доходите, разширяване на „войната срещу наркотиците” и увеличаването на средствата за правоналагащите органи. A във външната политика намаляването на бариерите пред търговията, ограничаване на разпространение на оръжия за масово унищожение, посредничене при уреждането на ирландския мирен процес и близкоизточния конфликт.
Наполеон Бонапарт е действащият владетел на Франция след 1799 г. и първият френски император под името Наполеон I Велики (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 г. до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815 г. В течение на малко повече от десетилетие, Наполеон установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в Битката на народите край Лайпциг, през октомври 1813 г. По-късно успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни (les Cent Jours), преди да бъде окончателно победен в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Малко след това е пленен от британците и изпратен на остров Света Елена, където умира.
