Папата е глава и върховен суверенен понтифик на Римокатолическата църква, а в в международно право – суверенно лице с изключителни пълномощия. Той едновременно притежава три неразделни функции на властта: глава и суверен на Светия престол; наследник на Свети Петър (първият епископ на Рим) и глава на Католическата църква, както и абсолютен монарх на града-държава Ватикана. В първите векове на християнството, името папа се използва за всички епископи. От началото на VII век до наши дни, тази титла се дава само на римските и александрийските епископи. Първият римски епископ, който използва титлата „папа“ е Сириций през 384 г.
Според католическото учение, папата е наследник на епископския престол на Свети Петър и затова има предимство в цялата християнска Църква пред останалите епископи. От 13 март 2013 г. римски папа е Франциск. Неговият понтификат обаче започва да тече от 19 март 2013 г., когато е официалната му интронизация. В историята на Папската институция съществува случай, в който избраният за папа умира преди да бъде коронован. Това е папа Стефан II, избран на 23 март 752 г. Той умира от удар на 26 март, тоест 3 дни след конклава по избора си. През 1961 г. е изваден от списъка на папите. Ако обаче това не се беше случило папа Стефан II щеше да абсолютният лидер в класацията на най-кратките понтификати в историята на християнството. Ето 10-те папи с най-кратък понтификат.
1. Урбан VII
Понтификат през септември 1590 г.
Общо: 13 дни
Урбан VII има генуезки произход, въпреки че е роден в Рим. Избран е за наследник на папа Сикст V на 15 септември 1590 г., но умира от малария на 27 септември 1590 г., което го прави най-кратко управлявалия в историята. До ръкополагането си е бил губернатор на Болоня, архиепископ на Росано и дълги години апостолически нунций на Испания. Изборът му за папа получава силна подкрепа от испанското крило в църквата. Краткото управление на Урбан VII води до първата в света забрана за пушене, заплашвайки да отлъчи от църквата всеки, който внесе тютюн в църквата, независимо дали е с цел да го дъвче, пуши с лула или смърка.
2. Бонифаций VI
Понтификат през април 896 г.
Общо: 16 дни
Бонифаций VI е римски папа, избран на 4 април 896 г. като резултат от размириците след смъртта на папа Формоза, предизвикани от борбата за власт между поддръжниците на херцогство Сполето и на Каролингите. Неговият понтификат започва на 11 април и продължава до 26 април 896 г. Според един сведения той умира от подагра, а според други е убит от поддръжници на херцогство Сполето, за да се разчисти пътя към престола за техния кандидат – Стефан VII. През 898 г. Йоан IX обявява избора на Бонифаций за недействителен.
3. Целестин IV
Понтификат през октомври и ноември 1241 г.
Общо: 17 дни
Папа Целестин V е роден като Гофредо ди Кастилионе. Той е 179-ият папа на Римокатолическата църква. Заема поста от 25 октомври 1241 г. до 10 ноември 1241 г. Новият папа, изглежда, е бил почтен човек: той проявил твърдо намерение да изкорени пороците на духовенството и това го погубило. Прелатите решават да ликвидират неподходящия за тях папа. Без да се бунтуват открито, те пуснали в действие изпитаното средство на свещенослужителите и малко повече от две седмици след избирането си Целестин умира от отрова.
4. Теодор II
Понтификат през декември 897 г.
Общо: 20 дни
Теодор II е римски папа за 20 дни през декември 897 г. Краткият му понтификат подкрепя вероятността за насилствената му смърт от партията на папа Стефан VI. За това време Теодор успява с почести да препогребе извлеченото от Тибър тяло на папа Формоза в базиликата Св. Петър (едно от многото обвинения срещу Формоза е било това, че заради него българите не са станали католици. След процеса трупът на този папа е изхвърлен в река Тибър. Но заради този спектакъл на смъртта хората в Рим се настройват срещу папа Стефан. Появяват се слухове, че изплувалото тяло на Формоза прави чудеса. Стефан е хвърлен в затвора, където намира смъртта си през юли или август 897).
5. Сисиний
Понтификат през януари и февруари 708 г.
Общо: 21 дни
Скоро след смъртта на Папа Йоан VII на 18 октомври 707 г., за Епископ на Рим е избран сириецът Сисиний (роден 650 г.), син на Йоан. Той обаче заема Престола на Свети Петър на 15 януари 708 г., тъй като трябва да изчака съгласието на византийския екзарх в Равена. Новият Първосвещеник е тежко болен от подагра и почти неподвижен, но за трите седмици на своя понтификат показва твърда решителност да работи за благото на своето паство. Тъй като стените на Рим са сериозно повредени поради набезите на лангобардите, той се разпорежда да бъдат изградени варници, чиято продукция да послужи за поправката на градските укрепления. Също така посвещава Епископ за Корсика. Умира на 4 февруари 708 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“ в Рим.
6. Марцел II
Понтификат през април 1555 г.
Общо: 22 дни
Марцел II е римски папа от 9 април 1555 г. до 1 май 1555 г. Рожденото му име е Марчело Червини. Той е последният папа, който използва рожденото си име за папско. Преди да бъде избран за папа е бил кардинал на Санта Кроче. Още на другия ден след избирането си показал твърдо намерение да поправи нравите на духовенството. Той заповядал на офицерите и сановниците от римската курия да променят коренно своя начин на живот, като ги предупредил, че не ще търпи никакви скандали и разврат. За да даде пример, той съкратил щата на придворните във Ватикана, изгонил фаворитите, ограничил броя на ястията в менюто си, съкратил времето, определено за трапезата, наредил да продадат златните и сребърните прибори, за да погаси дълговете на светия престол, и изобщо се проявил като крайно доброжелателен и скромен. Естествено такъв необичаен папа не можел да живее дълго. Кардиналите побързали да поправят допуснатата грешка. Марцел II умира едва 53-годишен, пет дни преди рождения си ден и три седмици след избирането си. Композиторът Джовани Пиерлуиджи да Палестрина съчинява великолепна меса („Missa Papae Marcelli“), която била изпълнена на погребението на папата.
7. Дамас II
Понтификат през юли и август 1048 г.
Общо: 24 дни
Рожденото име на папа Дамас II е Попо. Роден е в Пилденау, Херцогство Бавария, по онова време част от Свещена Римска империя. Папа Дамас II е избран за наследник на папа Лъв IX r e глава на Католическата църква за период от около 3 седмици през 1048 г. Понтификатът му започва на 17 юли 1048 г. и завършва със смъртта му на 9 август 1048 г. Дамас II е 151-вият папа в Традиционното броене и е третият германски папа.
8. Пий III
Понтификат през септември и октомври 1503 г.
Общо: 27 дни
Пий III е римски папа, заемал Светия престол от 22 септември 1503 г. до 18 октомври 1503 г.. Рожденото му име е Франческо Нани Тодескини-Пиколомини. След като Чезаре Борджия изгубва контрол над испанските кардинали, по време на конклава за римски папа е избран племенникът на папа Пий II, шестдесетгодишния кардинал Пиколомини. Коронацията му е на 8 октомври 1503 г. Пий III веднага започва реформа в папския двор и арестува Чезаре Борджия, командващ Ватиканската армия и син на предишния папа. Пий обаче умира 3 седмици след избирането си от рана на крака, а според някои хронисти, негови съвременници е отровен, но няма доказателства за това.
9. Лъв XI
Понтификат през април 1605 г.
Общо: 27 дни
Лъв XI, роден като Алесандро Отавиано Медичи е папа от 1 април 1605 г. до 27 април 1605 г.. Той е член на могъщия клан Медичи: майка му, Франческа Салвиати, е дъщеря на Джакомо Салвиати и Лукреция Медичи, сестра на папа Лъв X, а неговия баща е по-далечна издънка на същия род. След като е ръкоположен за свещеник, Козимо I Медичи, велик херцог на Тоскана, го изпраща при папа Пий V, място на което той се задържа 15 години. Папа Григорий XIII го прави епископ на Пистоя през 1573 г., архиепископ на Флоренция през 1574 г., и кардинал през 1583-а. През 1596 г. папа Климент VIII го изпраща като легат във Франция, където кралица е друга известна Медичи – Мария. Алесандро се възкачва на папския трон под името Лъв XI на 70-годишна възраст. Скоро след коронацията – след по-малко от месец – се разболява и умира.
10. Бенедикт V
Понтификат през май и юни 964 г.
Общо: 33 дни
Папа Бенедикт V е 132-рият папа в Традиционното броене, който поема властта над Римокатолическата църква на 22 май 964 г. Въпреки решението на конклава император Отон I не е съгласен с избора и принуждава папата да се откаже от престола месец след възкачването си на него, макар че в източниците се заявява, че Бенедикт V абдикира по своя воля. Бенедикт V се отказва от поста си на 23 юни 964 г. След това бившия папа е отведен в Хамбург, където е оставен на грижите на епископа на Хабсбург-Бремен. Там той става дякон и умира през 966 г. Тялото му е погребано в Хамбургската катедрала, по-късно пренесено в Рим.
10. Йоан Павел I
Понтификат през август и септември 1978 г.
Общо: 33 дни
Папа Йоан Павел I е роден в Италия, в семейство на строителен работник, възприемащ се като социалист. Светското му име е Албино Лучани. През 1935 г. става свещеник, а през 1958 г. епископ. Избран е за папа на 26 август 1978 г. Заема поста едва 33 дни, след като умира загадъчно на 28 септември 1978 г. (същата година се сменят трима папи). Наричат го „усмихнатия папа“ и „неизвестния папа“. Той е първият папа, който е роден през 20 век и първият папа, който има двойно име – Йоан Павел.
