Интронизацията на кардинал Хорхе Марио Берголио като наследник на престола на Свети Петър под името папа Франциск ще бъде повод за тридневни тържества в родината му Аржентина. На 19 март в църквите на страната ще има литургии за неговото здраве, а всички църковни камбани ще започнат да бият празнично точно на обед местно време.
Литургията по интронизацията на 266-тия римокатолически папа, които е и първият в историята южноамериканец на този пост, ще се проведе навръх деня на Свети Йосиф, покровител на Католическата църква. За церемонията във Ватикана се очаква да пристигнат над 160 чуждестранни делегации на църковно и държавно равнище.
От деня на интронизацията на папа Франциск започва да тече периодът на неговото управление на църквата или т.нар. потификат на папата. Той ще продължи до момента, в който Франциск ще престане да бъде папа поради смърт или абдикация. Папата с най-дълъг понтификат в историята на Римокатолическата църква е папа Пий IX, заемал поста цели 11 560 дни или 31 години, 7 месеца и 23 дни. Управлението му започва през 1846 г. и завършва със смъртта му през 1878 г. Ето и пълния списък на 10-те папи с най-дълъг понтификат в историята на Римокатолическата църква.
1. Пий IX
Понтификат от 1846 до 1878 г.
Общо: 31 години, 7 месеца и 23 дни (11 560 дни)
Пий IX е римски папа от 16 юни 1846 г. до 7 февруари 1878 г. Роден е в Сенигалия с името Джовани Мария Мастаи-Ферети (Giovanni Maria Mastai-Ferretti). Първоначално е познат като много либерален, тъй като с началото на понтификата си освобождава всички политически затворници на предшественика си Григорий XVI. Това се променя след няколко опита за покушение срещу него. Революцията на италианските държави от 1848 г. също допринася за промяната му, когато Пий IX бяга от Рим и цялата Папска държава попада в ръцете на революционната армия. Международната му политика спрямо великите сили Франция, Германия и Русия се смята за неуспех и поради нестабилността и динамиката на светската власт в тези държави. Въпреки тези несполуки Пий IX е особено популярен сред католическите маси по целия свят, често и от състрадание и вкус към мъченичество – наричан е папа-затворник.
2. Йоан Павел II
Понтификат от 1978 до 2005 г.
Общо: 26 години, 5 месеца и 18 дни (9 666 дни)
Папа Йоан Павел II или Карол Йозеф Войтила е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1978 г. до смъртта си на 2 април 2005 г. Обявен е за блажен на 1 май 2011 г. от папа Бенедикт XVI. Той е известен и с литературното си творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. Стиховете му са доста херметични, със сложна философска образност. От началото на своето папство Йоан Павел II е направил 102 папски посещения извън Ватикана и над 140 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии. Издал е 14 енциклики, и е написал 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма.
3. Лъв XIII
Понтификат от 1878 до 1903 г.
Общо: 25 години, 5 месеца и 1 ден (9 281 дни)
Лъв XIII или Винченцо Печи е римски папа от 20 февруари 1878 г. до 20 юли 1903 г. Роден е на 2 март 1810 г. в Анагни (Италия) в многодетно семейство. Винченцо Печи е избран за 256-я папа на католическата църква и приема името Лъв XIII. За времето на своя 25-годишен понтификат Лъв XIII издава рекорден брой енциклики – над 60, в историята на Папството. Той учредява съществуващата и днес ватиканска банка Банко ди Рома през 1880 г. Папа Лъв XIII е автор на първата социална енциклика „Rerum novarum“ („За новите неща“) (1891 г.). В сферата на външните отношения на Ватикана той полага усилия за укрепването на връзките с правителствата на Великите сили. По негово време се поставя началото на неотомизма – официална философска доктрина на съвременната католическа църква, изхождаща от учението на Тома Аквински. Според тази доктрина в основата на природата лежи божият разум, създал света от нищо, а материята е само пасивна възможност. От Италия неотомизмът се пренася и в други европейски католически страни, по-късно и в САЩ.
4. Пий VI
Понтификат от 1775 до 1799 г.
Общо: 24 години, 6 месеца и 15 дни (8 962 дни)
Пий VI управлява Римокатолическата църква от 15 февруари 1775 г. до 29 август 1799 г. Той е роден в Чезена като Джовани Анджело Браски. Първоначалните му действия като папа създават очаквания за либерално управление и реформа на зле функциониращата администрация на папските държави. Той демонстрира здрав разум в благоволенията си, порицава губернатора за непотушени безредици, сформира съвет от кардинали за подобряване на финансовото състояние и облекчаване на данъчното бреме, търси сметка за разходването на средства, предназначени за закупуване на зърно, намалява годишните разходи чрез отмяната на няколко пенсии и приема система от бонуси за насърчаване на селското стопанство. По-късно обаче името на Пий VI се свързва с множество и често непопулярни опити да се възроди великолепието на папа Лъв X чрез популяризиране на изкуството и благоустройствени проекти. Латинската фраза „Munificentia Pii VI. P. M.“ („Благодарение на щедростта на папа Пий VI“) е изсечена във всички части на града, което води до появата сред мизерстващите му поданици на такива примери за сатира, като напр. добавянето на миниатюрен хляб в ръцете на статуята Паскуин със същия надпис под него. Пий VI е най-известен във връзка със създаването на Ватиканския музей, започнат по негово предложение от предшественика му Климент XIV, както и с непрактичния и скъпоструващ опит за пресушаване на Понтинските блата.
5. Адриан I
Понтификат от 772 до 795 г.
Общо: 23 години, 10 месеца и 25 дни (8 729 дни)
Адриан I е роден в столицата на Рим, Италия. Истинското му име обаче и до днес остава неизвестно за историците и теолозите. Адриан е римски папа в педиода от 9 февруари 772 г. до 25 декември 795 г. Верен съюзник е на Карл Велики. При него е създадена Папската държава. Епитафът на папа Адриан в катедралата „Св.Петър“ е написан от Алкуин. Веднага след интронизацията си папа Адриан направил една твърде значителна стъпка. Той наредил от този момент да се сложи край на датирането на папските документи чрез имената на римските императори. Това може би е първата сериозна и реална стъпка в отдалечаването на християнската духовна власт от светската такава в лицето на двата центъра – Рим и Константинопол. През 794 г. папата организирал събор във Франкфурт, на който категорично било осъдено иконоборството и всички, които го изповядват. Любопитен факт около папа Адриан I е, че именно той, през 787 г., забранява обичайната дотогава практика на татуиране, обявявайки го за езически ритуал, който е бил жестоко преследван. Поради тази причина татуирането не се практикува в Европа до XVIII век.
6. Пий VII
Понтификат от 1800 до 1823 г.
Общо: 23 години, 5 месеца и 7 дни (8 560 дни)
Пий VII е католически папа от 14 март 1800 г. до 20 август 1823 г. Светското име, с което е роден, е граф Грегорио Барнаба Николо Мариа Луиджи Киарамонти. Майка му, Джована Киарамонти, била изключително набожна и в края на живота си, вече овдовяла, постъпила в Ордена на кармелитките. Двама от братята му стават йезуити, други двама – капуцини. Самият той постъпва в Бенедиктинския орден. Учил в Падуа, Парма и Рим. През 1782 г. става епископ на Тиволи, три години по-късно е избран за кардинал, а през 1800 г. вече е папа. Известно е породилото се напрежение по време на неговото управление между папската власт и Наполеон Бонапарт. Така например, когато през 1804 г. Наполеон се обявява за император на Франция, коронацията в Париж е извършена противно на традицията не от папата, а лично от самия Наполеон, който провъзгласява себе си и съпругата си Жозефина за новите императори. Бонапарт се разпореждал с Папската държава и имуществото й по свое усмотрение и ги считал за свой придатък. Впрочем през 1809 г. той ги провъзгласява за част от Франция. Пий VII бил подложен на натиск да се откаже от папската власт и напълно да се подчини на императорската. Едва на Виенския конгрес папата си възвръща Папската област, пак тогава той възстановява и Ордена на йезуитите.
7. Александър III
Понтификат от 1159 до 1181 г.
Общо: 21 години, 11 месеца и 24 дни (8 029 дни)
Орландо или Роландо е роден в Сиена около 1100 / 1105 г. През 1150 г. папа Евгений III го прави кардинал. На 7 септември 1159 г. Роландо е избран за наследник на Адриан IV. На 12 март 1178 г., Александър III се връща в Рим, след като е бил принуден да го напусне два пъти: първият път през 1162 г., когато той е бил изпратен в изгнание от Одо Франгипани след неговия арест до 23 ноември 1165, и отново през 1167 г. Папа Александър III е първият папа, който праща мисионери в северните земи край Балтийско море. През 1181 той отлъчва от римокатолическата църква Уилям I Шотландски.
8. Свети Силвестър I
Понтификат от 314 до 335 г.
Общо: 21 години, 11 месеца и 1 ден (8 005 дни)
Силвестър I е римски папа в периода от 31 януари 314 г. до 31 декември 335 г. Името на папа Силвестър I се свърза дълго време и с т.нар. Константинов дар. Считало се, че той е даден от император Константин I Велики на папа Силвестър I и с него той предал върховната власт над Западната Римска империя, в т.ч. над Италия на папата. Неистинността на този документ е доказана по-късно. Светите мощи на Силвестър почиват в построената от него гробница върху катакомбата „Св. Прискила“ и неговата гробница е една от най-старите гробници във „Вечния град“. Паметта на Свети Силвестър се почита в България на 2 януари, а в римокатолическата църква на 31 декември.
9. Свети Лъв I
Понтификат от 440 до 461 г.
Общо: 20 години, 11 месеца, и 13 дни (7 713 дни)
Лъв I известен и като Лъв Велики е римски папа от 29 септември 440 до 10 ноември 461 година. През 452 г. хунският владетел Атила нахлува в Италия. По молба на император Валентиниан III папата се среща с него край Мантуа и го убеждава да спре настъплението си. През 455 г. Рим все пак е превзет от вандалите, водени от крал Гейзерик, но папа Лъв I успява да постигне споразумение с него, което значително ограничава жертвите и разрушенията в града. Паметта на Лъв I се почита на 2 март.
10. Урбан VIII
Понтификат от 1623 до 1644 г.
Общо: 20 години, 11 месеца и 24 дни (7 664 дни)
Урбан VIII, чието истинско име е Мафео Барберини, е папа на Римокатолическата църква от 6 август 1623 г. до 29 юли 1644 г. Мафео е роден през 1568 г. във видно флорентинско семейство. Със съдействието на чичо си, който е апостолически протонотарий, още в ранна възраст получава различни назначения от папите Сикст V и Григорий XIV. Папа Климент VIII го назначава за протонотарий и нунций във френския двор. Папа Павел V го оставя на същата длъжност, след което го издига в кардинал и папски легат в Болоня. На 6 август 1623 г. е избран за наследник на Григорий XV. Понтификатът на папа Урбан VIII е по време на Тридесетгодишната война, в хода на която той успява да установи равновесие на силите, позволяващо му да укрепи светската си власт в Италия. През 1626 г. херцогство Урбино е присъединено към папските владения. Това е последното териториално разширение на папската държава.
