В глобализирания свят, в който живеем, все по-рядко се замисляме какъв би бил животът ни без иновациите. Как ще протече един наш ден без интернет или Facebook. Трудно е да си го представим, нали?! Да не говорим за мобилните телефони или електричеството, които ни се струват абсолютна даденост, а преди време са били непостижим лукс.
Откритията са един от най-големите катализатори за успеха на човечеството. И макар някои от тях да са довели до незабавна иновация, други са само частицата, върху която се надгражда и чрез която се стига до големите постижения. Тези постижения, дело на човешкия ум, далеч не са само десет.
Като започнем от първото голямо откритие от преди милион години – огъня, минем през отглеждането на растения и опитомяването на животни, появата на първата писменост при Шумерите преди 6 хиляди години; и стигнем до фотографията и киното, радиото и телевизията, цифровия компютър, атомната енергия, космическите технологии, ДНК на човешкия геном, системите за глобална навигация. Те промениха хода на човешката история. А ние избрахме 10 открития, за които да ви разкажем.
1. Компасът е магнитен навигационен уред за ориентиране, чрез определяне посоките на света. Изобретен е в Китай, като през XIV век става основно навигационно средство на моряците.
Компасът е откритието, което спомага Великите географски открития и донася на някои страни от Европа богатство и власт.
2. Увеличителните лещи като изобретение може би изглеждат незабележително, но употребата им е дала на човека поглед над всичко – от далечните звезди и галактики до живите клетки. Навлизат в употреба през XIII век като помощно средство за слабо зрение, а към края на XVI и началото на XVII век за направата на първите микроскопи и телескопи.
Днес те намират приложение в астрономията, биологията, археологията, хирургията и др.
3. Печатарската преса е изобретена от Йохан Гутенберг през 1439 г. Той подобрява съществуващите подобия и позволява печатане на над 3 600 страници на ден. Има данни за използването на подобна преса, доста преди това – през 1234 г., в Корея.
До 1500 г. над хиляда преси работят в из цяла Европа, а до 1600 г. са напечатани над 200 милиона нови книги.
Печатарската преса се оказва възлово откритие за разпространяване на новите идеи по време на Просвещението.
4. Парната машина е вид двигател с външно горене, който използва топлинната енергия, налична във водната пара, преобразувайки я в механична работа. Автомобили, самолети, кораби – нито едно от тези транспортни средства нямаше да съществува, ако не беше открит парният двигател. Това става през 1679 г., когато Дени Папен прави първата парна машина. Тя представлява цилиндър с лост, който се издига под действието на парата, а после се спуска под атмосферното налягане след сгъстяването на отработената пара.
Първата парна машина с търговски успех се появява около 1712 г. Окончателни усъвършенствания в парната машина са направени към края на 1700 г. от Джеймс Уат. Те се оказват важни и навременни, за да може парната машина да стане „двигател“ на Промишлената революция.
5. Телеграфът е първият от редица открития в областта на телекомуникациите. Открит е през 1832 г. от германеца Паул Шилинг, който предлага и използването на двоичен код. В САЩ телеграфът е създаден през 1838 г. и патентован през 1844 г. от Самуел Морз, който измисля и т.нар. Морзов код.
Възможността за изпращане на съобщения бързо на големи разстояния оказва огромно влияние върху вътрешната и външна политика, търговията, банковото дело, промишлеността, и др. и води до създаване на средства за масово осведомяване и преминаването към информационната епоха.
6. Хартиените пари. Откриването на парите като средство за заплащане се приписва на финикийците. В по-голяма част от човешката история парите са под формата на монети или благородни метали. Банкнотата е книжен паричен знак, имащ определена парична стойност. За първи път хартиените пари са използвани в Китай през VII век. В Европа навлизат през 1660 г. До края на XIX век повечето държави преминават към книжните пари, което води до промяна лицето на глобалната икономика.
Днес като основно платежно средство освен банкнотите се използват кредитните и дебитните карти. Широко застъпено е и онлайн банкирането, където извършваш плащане с един клик на мишката.
7. Стоманата е деформируема сплав на желязо и въглерод. Произвежда се по различни методи от векове, но масово започва да се употребява след 1856 г., когато Хенри Бесемер изобретява по-ефективен начин за нейното производство. Най-старият артефакт, изработен от стомана е на около 4 000 години и е открит в Мала Азия.
Стоманата подпомага Индустриалната революция и построяването на съвременните градове.
8. Електрическата крушка или лампата с нажежаема жичка е осветителен уред, източник на светлина, която се излъчва от проводник, нагрят при протичане на електрически ток през него.
Лампата с нажежаема жичка е изобретена в началото на XIX век и представлява стъклен балон с въздух, в който са запоени два медни проводника, съединени с въглена пръчка. При пускане на електрически ток през тази лампа тя работи не повече от полови час и изгаря. През 1879 г. Томас Едисон патентова трайна електрическа крушка и подарява на човечеството независимост от дневната светлина.
От 1 септември 2012 г. в Европейския съюз е забранена продажбата на всички разновидности на класическите крушки за осветление с мощност от 25 до 100 W. Тази мярка ще спомогне за реализиране на общоевропейски план за повишаване на енергийната ефективност на европейската икономика.
9. Транзисторът е полупроводников електронен прибор, който осъществява усилване, комутация и преобразуване на електрически сигнали. Транзисторите са в основата на всички съвременни електронни устройства и се използват практически във всички съвременни битови уреди.
През 1947 г. американците Джон Бардийн и Уолтър Братейн, работещи за Лаборатории Бел, откриват, че при поставяне при поставяне на ел. контакти върху германиев кристал, изходното напрежение е по-голямо от входното. Ръководителят на групата по физика на твърдото тяло в лабораторията Уилям Шокли оценява потенциала на това явление е през следващите месеци фокусира усилията на екипа върху изследванията на полупроводниците. За изобретяването на транзистора тримата учени са удостоени с Нобелова награда за физика през 1956 г.
10. Гигантска стъпка напред в областта на медицината, антибиотиците спасяват милиони човешки животи, като убиват и предотвратяват растежа на вредните бактерии.
Терминът „антибиотик“ е използван за първи път през 1942 г. от американския микробиолог Селман Ваксман, но откритието е направено от Александър Флеминг, който открива антибиоза срещу бактерии от страна на гъби, известна като пеницилин през 1928 г.
С напредъка на медицинската химия, днес повечето антибиотици са полусинтетични – получени с химична модификация на срещащи се в природата изходни вещества, а други се произвеждат изцяло по синтетичен път.
Източници: history.com, wikipedia.org
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.