Когато се заговори за гладиаторски борби, екзекуции на престъпници и гонения срещу ранните християни, първото, за което се сещаме е Колизеума в Рим. Наистина, този огромен за времето си амфитеатър побирал от 50 000 до 70 000 зрители и бил любимо място за развлечения на древните римляни.
Дали те са били по-кръвожадни от нас и им е харесвало да наблюдават смъртта в различните ѝ жестоки проявления? Не бих могла да отговоря. Но като се замисля за нашата съвременност – новините пълни с репортажи от местата на атентати, инциденти, убийства и самоубийства, филмите с насилие, стрелба и смърт и т.н. не задоволяват ли същата жажда за кървави зрелища?
Римляните са превръщали смъртта в представления, ние пък документираме смъртта или създаваме художествени произведения на тази тема.
„Забавната програма“ изнасяна всеки ден на арените на Колизеума и на всички амфитеатри в империята била със следната последователност: за начало – venationes, тоест „лов“, а всъщност битка между мъже и животни; публични екзекуции на престъпници; гладиаторски битки.
Сутрешните и следобедни представления от „афиша“ не са обект на днешния текст. Но историческите изследвания и проучените артефакти показват, че налагането на смъртно наказание в Римската империя, освен въздаване на справедливост (така, както я разбирали в онази епоха) било и показване на представление с впечатляваща сценография, по исторически или митологични сценарии на принципа на „живите картини“.
Дали това е опит за „естетизиране“ на кървавото зрелище или стремеж за внасяне на разнообразие и опит за „преподаване“ на сложната митология? Трудно е да се каже. Текстовите и художествени източници говорят за фактите, не за подбудите на „сценаристите“.
Ето 10 артистични публични смъртни наказания от времето на Римската империя.
1. Пресъздаване на мита за Икар
Осъденият бил пускан да лети (бутан от високо) в имитация на злощастния опит на митологическия герой. Естествено нещастниците, изпълняващи тази сценка падали и се размазвали на арената, като веднъж един от тях дори опръскал с кръв присъстващия император (според текст на Светоний).
2. Кастрацията на Атис
Според същия автор мнозина осъдени са били подложени на това издевателство, пресъздавайки легенда, разказваща за наказанието на смъртен, посегнал на дъщерята на свиреп бог от римския пантеон. Естествено осъдените умирали от загуба на кръв.
3. Изпитанието на Сцевола
Gaius Mucius Scaevola; (от лат.: Scaevola — „лява ръка“) e легендарен герой от ранната история на Древен Рим. Осъденият, „играещ“ Гай Муций трябвало да протегне ръката си над огъня на жертвеник и да я държи, докато изгори. Предполага се, че може би издръжливостта на Сцевола била поради болестта аналгезия, при която тялото е нечувствително към болка, но екзекутираните по този начин умирали по-скоро от шока, предизвикан от изгарянията, а не от пламъците.
4. Митът за Иксион
Според гръцката митология Зевс привързал Иксион към вечно въртящо се огнено колело и го хвърлил на небето. Историята на Иксион е разказана от Диодор, Пиндар, Виргилий и от Овидий в „Метаморфози“, така че древните римляни познавали легендата отлично. Осъдените повтаряли мъките на Иксион за забава на публиката.
5. Двубоят на Ахил и Хектор
Двама осъдени били принудени да се сражават до смърт с оръжията на героите от „Илиада“, докато единият от тях паднел мъртъв. Оцелелият бил приветстван като Ахил. Но екзекуцията му не се отлагала – срещу него бил изкарван друг осъден и така докато от всички, предвидени за деня оставал само един жив. На другият ден той отново бил включван в двубоите.
6. Мъките на Прометей
Тази екзекуция била вдъхновена от мита за героя, който откраднал огъня от боговете и го дал на хората. За наказание бил прикован върху скала и орел всеки ден изяждал черния му дроб, а през нощта органът се възстановявал и на другата сутрин изтезанието се подновявало. В случая обаче вътрешностите на осъдения еднократно били изядени от „мечка, докарана от Каледония“, поради липсата на орел, както пише същия автор.
7. Зачеването на Минотавъра
Според гръцката митология Пасифея, съпругата на цар Минос била обладана от свещения бик на остров Крит и в резултат на този акт се родил „сина им“. По времето на император Нерон тази екзекуция се прилагала върху престъпнички – изходът разбира се бил летален, поради вагиналните разкъсвания и предизвикания кръвоизлив.
8. Историята на Орфей и Евридика
Тя била пресъздадена при освещаването на Колизеума. „Отчаяният от смъртта на обичната си съпруга“ осъден трябвало да свири на лира и да укроти множество диви хищници на арената. Една от присъстващите мечки вероятно не била музикална – „певецът бил разкъсан от неблагодарна мечка“, както пише Марциал.
9. Наказанието на Актеон
Смъртта на осъдения, пресъздаващ тази легенда била жестока – бил разкъсван от кучета, както ловецът от гръцката митология, който без да иска видял богинята Артемида да се къпе гола в един поток. С това наказание екзекутирали посегналите на моминска непорочност – изнасилвачите.
10. Подвизите на Херакъл
Митологичният герой имал много такива. Единият от тях бил победата над двете отровни змии, изпратени му от богинята Хера, докато бил още в люлката. Естествено осъденият не успявал да ги победи и умирал от отровата им.
Друг подвиг на митологичния герой е удушаването с голи ръце на Немейският лъв – осъденият не успявал да се пребори с хищника и бивал разкъсан от него.
„Укротяването на дивия критски бик“ включвало единоборство на осъден с раздразнен бик, като нещастникът трябвало да го усмири и да се качи на гърба му. Разбира се, човекът свършвал стъпкан и с множество тежки рани от рогата на животното. И т.н., и т.н.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.