Първи март е денят на Баба Марта. Според преданията Марта е сърдита старица, която рязко променя времето от лошо на хубаво и обратно. Традициите са се запазили през вековете, а българите вярват, че носенето на мартеници ще умилостиви Баба Марта да не праща студ.
Всички получени мартеници се закичват на дрехите или се завързват на китките и се запазват до първия знак на пролетта – щъркел, лястовица или цъфнало дърво.
Мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България. Старите българи вярвали, че в природата съществува зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.
На мартениците от древни времена се приписва магическата сила да предпазват от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Бяло-червения символ е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с него е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия. Според преданието, запазило се в годините, мартениците носят здраве, щастие и дълголетие. Ето 10 любопитни факта и традиции за празника на Баба Марта.
1. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнската митология той започва да обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното пък е женското начало и здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.
2. Традицията повелява още в ранни зори жените да изметат къщите и дворовете си, да изнесат навън дрехи и завивки. На всяка ограда някога е трябвало да има нещо червено, за да се усмихне Марта и да донесе хубавото време. Тогава се палел и първият пролетен огън, в който се изгарят всички стари и ненужни неща, а хората прескачали жаравата – ритуал за здраве и плодородие.
3. Според обичая невестите носят мартениците отдясно, а момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
4. Мартеничката никога не се хвърля, защото се вярва, че ако човек го направи, то той ще изхвърли и късмета си.
5. След като се свалят мартениците, те се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. В някои краища на страната обичаят повелява да бъдат слагани под голям камък и след девет дни да се проверява какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце; ако има други по-едри буболечки – сполука в крави, в едър добитък; а, ако има червеи – ще се въдят много коне. На други места хвърляли мартениците в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.
6. Широко е разпространен и друг обичай – избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината. Ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.
7. Противно на общоприетото мнение, че мартеницата е оригинално българско „изобретение“ и е характерно единствено за българите, в Румъния и в Гърция също си връзват мартеници. Гръцките етнолози свързват този обичай с много древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове на плодородието.
Мартениците в Гърция са запазени само във високопланинските райони, далеч от големи градски и културни центрове. В древните мистерии в Елевзина, участващите в тях връзвали на дясната си ръка и на левия си крак вълнено преплетено конче. До ден днешен обичаят е останал едвам запазен в по-изостаналите и рядко населени райони на страната като Епир, Македония, Южна Тракия и части от Тесалия.
8. Според румънските вярвания пък мартеницата (или „марцъшор“ на румънски) е древен символ от един древен сценарий за възраждане на природата на прага на пролетта. Този древен обичай е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно местно женско божество – Баба Докия. Марцъшор е и народното име на месец март – началото на аграрната година.
9. Някъде през 30-те години на XX в. се появява прословутата легенда за хан Аспарух. Според нея през VII в., когато ханът пристигнал край река Дунав и се заемал с очертаването на границите на новата държава, далеч от него съпругата му и сестра му Ахинора се молели на бог Тангра да го пази, да сложи победата на върха на копието му. Те му изпратили лястовица за поздрав, като на крачето й били усукани бял и червен конец. Другата версия на легендата е, че на крачето й бил усукан само бял конец, но тя летяла много дълго и от падналата кръв, белият конец се оцветил. Това била първата мартеница, изпратена на хана от близките му в мига, в който той създавал държавата.
10. По повод Баба Марта на 1 март 2011 г., чрез приложението си Google Doodle, логото на търсачката Google беше изписано с преплетени бели и червени конци и бе разкрасено с червен и бял пискюл.