В края на 2015 година БГ Радио зарадва слушателите си с класация на песните, попаднали на челните 100 места в първото подреждане за поезията в българската музика – „Стоте най-велики български текста“. Класирането се определи от повече от 11 000 вота, като най-много гласове получи текстът на Евтим Евтимов – „Високо“, изпълнена от ФСБ.
В продължение на две месеца слушателите на БГ Радио имаха възможност да дадат своя глас за онези песни, които според тях имат най-вдъхновяващ и смислен текст. Гласуването започна символично на утвърждаващия български празник 1 ноември – Деня на народните будители и приключи точно в полунощ на Бъдни Вечер.
Днес ви предлагаме да си припомним музикално и визуално челната десетка на подреждането. Текст и музика се сливат в едно, за да оформят класация, която си струва да бъде запазена завинаги в архивите на всеки роден меломан. Ето 10-те песни с най-добри текстове според слушателите на БГ Радио.
1. „Високо“ – ФСБ
Високо, високо, високо, високо застани,
над завист и обида, над дребните сплетни.
Високо, високо, високо, над завист и обида.
Високо, високо, високо, високо да те видя.
Високо, високо, високо, над всичко днес бъди
и обич синеока – звездите са звезди.
Високо, високо, високо, и обич синеока,
звездите са звезди защото са високо.
Да те видя – високо застани.
Да те видя – над дребните сплетни.
Да те видя – над всичко днес бъди.
Да те видя.
Високо, високо, високо, високо застани,
над завист и обида, над дребните сплетни.
Високо, високо, високо, над завист и обида.
Високо, високо, високо, високо да те видя.
Да те видя – високо застани.
Да те видя – над дребните сплетни.
Да те видя – над всичко днес бъди.
Да те видя – звездите са звезди.
Да те видя, да те видя, да те видя, да те видя.
Да те видя, да те видя, да те видя, да те видя.
Да те видя, да те видя, да те видя, да те видя.
Да те видя, да те видя, да те видя, да те видя.
Звездите са звезди.
2. „Ако си дал“ – Емил Димитров
Ако си дал на гладния,
дори трошица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника,
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата
на някой друг, дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш, дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш…
Дали е трябвало,
дали е трябвало,
дали е трябвало…
изобщо да се раждаш.
Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.
3. „За тебе бях“ – Лили Иванова
Помниш ли моите сънища?
В тях ти откриваше пътища…
А любовта в този океан,
с мойта нежна длан,
можех да ти дам.
За тебе бях
лунен лъч в уханен мрак,
блясъка на звезден прах,
шепот на един монах.
За тебе бях
смисъла на всеки ден,
днес съм вече дъх студен,
ти остана стар рефрен.
Помниш ли срещите парещи?
Нежни въздишки отронващи…
А любовта – тя дойде сама,
само миг поспря,
после отлетя.
За тебе бях
лунен лъч в уханен мрак,
блясъка на звезден прах,
шепот на един монах.
За тебе бях
смисъла на всеки ден,
днес съм вече дъх студен,
ти остана стар рефрен. /х4
Помниш ли моите сънища?
4. „Светът е за двама“ – Орлин Горанов
Не заспивай, когато умират звезди.
Не заспивай, светът е за двама.
Уморен той безсънно за теб ще следи,
даже мен, даже мен да ме няма.
Не сънувай прегръдките нежни на друг.
Не сънувай, светът е за двама.
Ще те сгрее морето на топлия юг,
даже мен, даже мен да ме няма.
(Припев: х2)
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят,
потърси ме, потърси ме.
Не посрещай зората без обич за мен.
Не посрещай, светът е за двама.
Пак ще грее в очите ти приказен ден,
даже мен, даже мен да ме няма.
Не обиквай ти друг, усетила зов,
не обичай, светът е за двама.
Ще те грее моята нежна любов,
даже мен, даже мен да ме няма.
(Припев: х4)
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят,
потърси ме, потърси ме.
5. „Синева“ – Диана Експрес
Ти отмина (3)
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима…
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква, ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева, синева…
6. „Богатство“ – Тангра
За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов да споря
дали това е най-важно на света?
Живея на последния етаж
в една мансарда, точно под звездите.
Прозорецът е моята врата
и аз вървя към тях и ги разпитвам.
Дали след време тука под звездите
прозорецът ще има светлина?
Дали тогава пак ще слушат „Бийтълс“
и вечните поети ще четат?
Дали хазяйката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе?
И вместо да попита тя за наема
ще се усмихне – „спахте ли добре“.
И пак ли ще звучи невероятно
за някой , ако някой пак твърди,
че има най-голямото богатство
един прозорец и безброй звезди.
7. „Двама“ – Мария Нейкова
Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод
в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама една съдба,
допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.
8. „Нашият град“ – Тангра
Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден –
просто няма какво да се случи. / х2
Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма.
Тук по тъмно започва денят
и завършва със първа програма. / х2
Ала все пак и тук
хора раждат се, дишат, мечтаят,
във тревоги и слънчеви дни
подир своето щастие бягат.
Да , така е във малкия град,
този град старомоден и скучен,
в който друго, освен да се влюбиш
просто няма какво да се случи. / х2
9. „Да те жадувам“ – Сигнал
Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен –
това е толкова недопустимо.
Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти –
ще се стопят китарите,
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия –
не съм готов,
не съм готов.
Затуй минавам аз тук всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и подлудяващия стон на гълъби ревниви.
Минавам аз, минавам сам…
10. „Мой свят“ – Сленг
Как би живял, ако всяка мечта
ставаше в миг твоя светла съдба.
Как би разбрал какво е нежна ръка,
радостен вик или горчива сълза .
Как да заспя, ако утре е край,
как да умра, ако няма рай ,
как да се спра, ако няма страх
да продължа и това да не е грях.
Припев: Мой свят – огън във водата,
мой свят – пясък във реката.
Ти. Аз. Нямам вече истини.
Имам само сили
самотата си да стопя.
Как да простя една грешка сега,
като знам, че не ще е само тя.
Как да обичам, като в твоите очи
виждам как, виждам – любовта ще боли.
Защо да се боря,
ако няма как света да променя.
Защо да се моля,
ако никого не мога да спася.
Защо да търся,
ако няма да намеря нищо сам.
Защо да знам, защо да знам?
„10-те най“ събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. „10-те най“ е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
