На 13 февруари 2016 г. внезапен инфаркт покоси легендата Трифон Иванов. Роденият през 1965 година Иванов остава в историята на българския футбол като най-добрият централен защитник.
Трифон започва своята кариера в Етър (Велико Търново). По-късно преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988-93 г. и през сезоните 1995 и 1997/98.
Играл е в испанския клуб Реал Бетис (Севиля, Испания), в Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Футболист № 1 на България за 1996 г.
Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 г. с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър.
Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 г., бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в „А“ група.
Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г. (77 мача и 6 гола), взима четвърто място с него на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. (в 6 мача), играе също така на Европейското първенство по футбол в Англия през 1996 г. (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното първенство във Франция през 1998 г. (играе в 3 мача).
След приключване на кариерата си започна изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма Аванти в Северна България.
През 2015 година по повод 50-годишнината на легендата на българския футбол Трифон Иванов германското списание “11 Freunde” излезе с обширен материал за него. От текста подбрахме 10 звездни момента от кариерата на Трифон.
1. Когато Трифон Иванов дебютира за първия отбор на “Етър”, е едва на 18 г. 5 сезона по-късно се мести в ЦСКА, където заедно с Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов оформя може би най-добрия “червен” отбор в историята.
2. Първият му мач за националния отбор е контрола срещу ГДР през 1988 г., когато вкарва победния гол. Съотборниците бързо укротяват радостта му: “Момче, за първи път си тук, не се радвай толкова.” Друг скъп спомен е дербито ЦСКА – “Левски”, когато отбелязва първия гол, а след това Христо Стоичков добавя още четири. За да унижи съперника, Стоичков излиза в следващото дерби с фланелка с №4.
3. При комунистическия режим на българските играчи не е позволявано преди 28-ата им годишнина да играят в чужбина, но след падането на лидера Тодор Живков вратите се отварят. Пенев отива във “Валенсия”, Костадинов – в “Порто”, Стоичков – в “Барселона”, а Иванов избира “Бетис”.
Там обаче в проблем се превръща президентът Мануел Луис де Лопера, който тогава е определян в Испания като севилския Хесус Хил. Инфраструктурата на клуба и състоянието на базите е ужасяващо. Заплатите – ниски. На едно турне Трифон Иванов казва на боса, че ръководи клуба все едно е от Третия свят.
4. През 1993 г. Роналд Куман често е контузен и от “Барселона” търсят българина.
“Предложиха ми договор, но президентът отказа. Каза, че без мен отборът щял да се разпадне. Не мога да го упреквам. От негова гледна точка е взел правилното решение. Но с трансфер в “Барселона” кариерата ми вероятно щеше да е съвсем различна”, разказва Иванов.
5. Той получава още едно предложение, което определя като пропусната възможност – от австрийския “Щурм”.
“Тогава играех за “Аустрия”, а треньор на “Щурм” бе Ивица Осим. Съпругата ми обаче беше против. В следващите 3 г. “Щурм” игра в Шампионската лига”, споделя Иванов.
6. В мача за третото място на световното в САЩ до 40-ата минута България губи с 0:4 от Швеция. 2 минути по-късно Иванов е сменен и хвърля фланелката си на земята.
“Още по-рано помолих треньора да изляза, защото всеки играеше сам за себе си. Когато Хенрик Ларсон ме подмина и вкара четвъртия гол, извиках към пейката: “Изкарай ме или сам ще изляза!”
7. Най-красивият гол на Иванов вероятно е срещу Уелс в квалификациите за Евро 1996 – с воле от 25 метра.
„Играхме срещу най-добрия уелски отбор за всички времена с Райън Гигс и Вини Джоунс. Бяха ни натиснали здраво, но благодарение на моя гол играта ни потръгна”, спомня си Иванов.
8. Но най-любимият му гол е срещу Русия на 10 септември 1997 г. Благодарение на него България се класира на Мондиал 1998.
9. Върхът на Иванов е в “Рапид” от 1995 до 1997 г. Той играе в Шампионската лига и стигна до финал за КНК, загубен от ПСЖ. Става шампион на Австрия и носител на националната купа.
“Там ме научиха да пия и бира, макар че обичам уиски. Не ракия или водка, само 12-годишно черно “Джони”, смее се Иванов. Защитникът си спомня как петролният магнат и президент на “Рапид” Ханес Ноуца идва с личния си самолет до София, за да го вземе в отбора. “Гледаше ме като свой син. Даваше ми да карам едно от неговите ферарита. Живеех у тях. Той направи много за мен и аз за него. Бях му любимецът”, спомня си той.
10. Договорът на Иванов не е с “Рапид”, а директно с Ноуца. Заради това отива с него в “Аустрия” и завършва кариерата си в скромния “Флорисдорфер”.
„10-те най“ събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. „10-те най“ е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
