Открийте вдъхновяващата история на родното изобразително изкуство чрез живота и творчеството на десет изключителни български художници. Тези майстори на четката не само са оставили ярка следа в културното ни наследство, но и са създали произведения, които отразяват духа, красотата и предизвикателствата на своето време.
От драматичните композиции на Златю Бояджиев, през магичния реализъм на Цанко Лавренов, до експресивната сила на Владимир Димитров – Майстора – всеки от тях е написал своя неповторима страница в историята на българското изкуство. Нека се потопим в разказите за тяхното творчество и житейски път, за да усетим емоцията и вдъхновението, които продължават да вълнуват и днес.
1. Златю Бояджиев
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово, област Пловдив. През 1932 г. завършва живопис в Художествената академия в София. Неговото творчество се разделя на два основни етапа. Първият продължава до 1951 г., когато претърпява инсулт, който води до парализа на дясната страна на тялото му. Въпреки това, след няколко години, Бояджиев отново започва да рисува, този път с лявата си ръка.
През втория си творчески период художникът показва нови измерения на своята чувствителност и търси различни пластични решения. Макар интересът му към селския бит да остава непроменен, в произведенията му се усеща примес на романтика, където реалността се преплита с фантастичното и приказното. Той създава множество композиции, портрети и пейзажи, отличаващи се с емоционална експресия и драматизъм.
Портретите му от този период се отличават с подчертана характерност, като понякога включват елементи на гротеската. Произведенията на Златю Бояджиев са част от колекциите на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, както и на художествените галерии в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Сливен, Видин, Смолян и други градове. Негови картини притежават и частни колекционери в страната и чужбина. Сред най-известните творби на един от най-значимите български художници са „Село Брезово“, „На трапезата“ и „Две сватби“. Значителна част от платната му са изложени в къщата музей в Пловдив.
2. Цанко Лавренов
Александър-Стефан Иванов Лавренов, по-известен като Цанко Лавренов, е роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Още в ученическите си години във Френския католически колеж „Свети Августин“ той осъзнава, че неговото призвание е изкуството.
Въпреки желанието си да стане художник, Лавренов изпитва колебания и не се осмелява да се посвети изцяло на творчеството, докато не си осигури материална стабилност. Занимава се с търговия и основава фирма за тютюнопроизводство, плодови продукти, бостански култури като пъпеши и дини, както и земеделие с лозови насаждения и люцерна. През зимните месеци обаче намира време за изкуство и започва да публикува художествено-критически статии в местната преса.
През есента на 1920 г., без да изостави напълно търговията, Лавренов заминава за Виена. Там учи първо в частно училище, а след това се записва в школа за художествени занаяти. Един от преподавателите му по живопис, впечатлен от българските икони, които е видял при свое пътуване из България, му дава неочакван съвет: да се върне в родината си и да черпи вдъхновение от народното изкуство. Според него западните художници черпят знания от българските икони, а Лавренов би научил много повече, изучавайки своето културно наследство.
Цанко Лавренов се вслушва в този съвет и намира вдъхновение в българската традиция, като създава редица емблематични творби и го превръща в един от най-великите български художници. Сред най-известните му произведения са „Старият Пловдив“ (графика), „Рилски манастир“ (1942), „Светогорският манастир Хилендар“ (1942), „Смолянски езера“ (1946), „Пловдив“ (1946), „Малка нощна музика“ (1967), „Иконописецът“, „Имарет джамия“, „Новият мост на Марица“ и други.
3. Владимир Димитров – Майстора
Владимир Димитров – Майстора е роден на 1 февруари 1882 г. в село Фролош, Кюстендилски окръг. Завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София, където учи при проф. Иван Мърквичка. През 1909 г. посещава Венеция и разглежда произведенията на биеналето. Още в последните години на обучението си в Рисувалното училище получава прозвището „Майстора“ заради изключителния си талант и умения.
Майстора е сред най-забележителните и самобитни български художници, дълбоко свързан с живота и традициите на народа. Неговото творчество е вдъхновено от красотата на родната природа и декоративния стил на народното изкуство. Той създава богата галерия от национални образи – селяни, селянки и девойки, изобразени с изключително майсторство, както и сцени от селския труд, празници и обичаи.
Много от произведенията му се намират в държавни и частни колекции както в България, така и в чужбина. Най-голямата сбирка от творби на Майстора е в Националната художествена галерия и в художествената галерия в Кюстендил, която носи неговото име. Наричал е Кюстендил „столицата на рая“.
Владимир Димитров – Майстора умира на 29 септември 1960 г. в София, живял скромно и смирено. В джоба му са открити само 10 лева. Първоначално е погребан в столицата, но след продължителни преговори жителите на село Шишковци успяват да изпълнят последната му воля 0 да бъде погребан в тяхното село, под ябълкови дървета.
Наследството на Майстора е признато от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство. Негови картини се съхраняват в САЩ, Унгария, Италия, Германия и Чехия. Произведения на художника притежават световноизвестни личности, държавни институции и посолства, като дори Белият дом разполага с две негови платна.
4. Мърквичка
Ян Вацлав Мърквичка, наричан Иван след пристигането си в България през 1882 г., е поканен от източнорумелийското правителство да преподава рисуване в Пловдив. Първоначално планирал кратък престой, но остава четиридесет години, оставяйки значима следа в българската култура.
В навечерието на Съединението той се сприятелява с видни общественици като Иван Вазов, П. Р. Славейков и Константин Величков. През 1894 г. Мърквичка създава илюстрации за първото издание на „Под игото“ и заедно с Вацлав Добруски изработва първия български герб, използван до 1927 г.
Най-известната му картина – „Ръченица“, е нарисувана в София. Първият ѝ вариант е от 1894 г., а вторият – от 1906 г. Един от моделите на платното е ирландският журналист Джеймс Баучер, който според някои версии е увековечен като танцуващ в бистришка кръчма.
През 1921 г. Мърквичка се завръща в Чехия, но продължава да посещава България и днес заслужено попада сред най-добрите български художници. Умира в Прага на 16 май 1938 г., оставайки в историята като един от най-големите чуждестранни приятели на България.
5. Ярослав Вешин
Ярослав-Франтишек-Юлиус Вешин е чешки художник, който живял и творил в България и е един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век. Роден е на 23 май 1860 г. в градчето Вране, близо до Прага, в семейството на лекар. Художественото си образование започва в Пражката академия и по-късно завършва Академията в Мюнхен.
През 1880 г. напуска Чехия, която е под австрийско владичество, и се премества в Германия. През 1897 г. Вешин пристига в България и бързо се увлича от културния подем в страната. Творчеството му е дълбоко свързано с България, която той обиква като своя втора родина. Многобройните му картини, създадени в България, отразяват живота в българските села и показват реалността и духа на българския народ. Вешин има голямо значение за българската култура, а картините му заемат важно място в националната художествена съкровищница.
Вешин се насочва към българските села около София още с пристигането си в България. В картината си „Орач” (1899) той изобразява тежката борба на българския селянин за хляб и живота в селата, в който се проявяват упоритостта, трудолюбието и волята за живот. Вешин е и първият голям български военен художник. След участието си в юбилейните тържества на Шипка през 1902 г. той създава една от знаковите си картини – „Самарското знаме“.
През Балканската война (1912-1913) е военен художник с чин полковник и създава редица творби, вдъхновени от военните събития, включително „Атака”, „На нож”, „Отстъплението на турците при Люлебургас” и „Люлебургас-Чаталджа”. Умира внезапно на 9 май 1915 г., като някои от картините му остават недовършени.
6. Бенчо Обрешков
Бенчо Обрешков, роден на 27 април 1899 г. в Карнобат, е важна фигура в българското изкуство и още един от великите български художници. Учи в Художественото индустриално училище и по-късно се дипломира в специалност живопис в Художествената академия в Дрезден, където е ученик на Оскар Кокошка и Ото Дикс. Обрешков специализира в скулптура и участва в изложби в Париж през 1925 – 1927 г.
След завръщането си в България през 1927 г., той създава значителни произведения в областта на портрета, пейзажа и натюрморта. Пейзажите му често включват човешки фигури, а портретите му изразяват не само физическите, но и психологическите характеристики на моделите.
Обрешков е пионер на новата живописност, която се утвърдява в България през 30-те години на ХХ век. Той поставя важни въпроси за картината като творческа категория, извлечена и трансформирана от действителността. Обрешков прави повече от десет самостоятелни изложби и е признат като новатор в изкуството. Неговите картини, включително „Балчик“, „Берачки на сливи“ и „Гроздоберачка“, остават част от българската художествена традиция. Умира през 1970 г.
7. Иван Ненов
Иван Ненов, роден през 1902 г. в София, е един от водещите художници на съвременното българско изобразително изкуство. Той е свързан с „Дружеството на новите художници”, което обединява най-новаторски настроените творци в България през 30-те години на ХХ век.
Ненов експериментира в различни стилови направления, включително постсезанизъм, кубизъм, футуризъм и абстракционизъм, и е известен със своите фин и чист рисунък, идеализирани образи и деликатен колорит. Основен мотив в творчеството му е женското тяло, което той изобразява с особена чувственост и одухотвореност.
През 40-те години на ХХ век Ненов е обявен за формалист и престава да излага своите творби. През този период се насочва към керамиката и става пионер в развитието на антиутилитарната керамика в България. След края на 50-те години той се реабилитира и отново започва да рисува. Първата самостоятелна изложба на Ненов е през 1975 г., когато е на 73 години. Ненов е избран за академик в БАН през 1994 г. и умира през 1997 г.
8. Димитър Гюдженов
Има няколко големи български художници, чиито творби винаги ще разпознаеш. Един от тях е Димитър Гюдженов. В платната му сякаш „четем” хроника на българската история, сякаш срещаме „на живо” най-великите българи. Димитър Гюдженов е роден на 26 януари 1891 г. в Стара Загора. Баща му е художникът Атанас Гюдженов.
През 1915 г. завършва живопис в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София, като междувременно учи два семестъра и в парижкото Национално училище за изящни изкуства (1913 – 14). Известен е със своите картини на военна и историческа тематика, често използвани за илюстрации в енциклопедии и учебници по българска история.
Интересът му към историческите сюжети не е случаен. Гюдженов започва професионалната си кариера като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия. Тогава създава картините си „Обоз на път”, „През Морава”, „Вълчи ями”, които днес са сред най-ценните творби в колекцията на Националния военноисторически музей. През 30-те и 40-те години е и художник към щаба на българската армия – период, в който отново рисува поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности.
След 1944 г. той започва да рисува социални теми и стенописи. Гюдженов, заедно с проф. Никола Кожухаров, изписва църквата „Свети Димитър” в Стара Загора и православния храм „Свети Николай” във Варна. Той е и преподавател в Академията, като оставя голямо наследство чрез своите ученици. Умира през 1979 г.
9. Жорж Папазов
Георги (Жорж) Папазов е български художник-модернист, писател, критик. Роден е на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. В рода на баща му – Панайот Папазов, е имало свещеници, за което говори фамилното име. Баща му е търговец, собственик на бакалия. Семейството е със строг патриархален морал и Георги го спазва, но същевременно се впуска в битки навън, тъй като (според по-късните си признания) бил едновременно и саможив, и свенлив, и див – с буйна кръв и необуздан характер.
През 1912 г., незавършил още гимназия, се записва доброволец в Балканската война. След фронта, през лятото на 1913 г., семейството решава да го изпрати да учи в Европа, тъй като не проявява никакъв интерес към сделките и търговията на братята си, разсеян е и мечтателен. От 1924 г. до края на живота си живее и работи във Франция. Завършва Парково инженерство и архитектура в Прага. Посещавал е ателието на Ханс Хофман в Мюнхен.
Жорж Папазов е автор на рисунки, акварели и картини с маслени бои, определян за едно от имената в списъка с най-добрите български художници. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на германското изкуство. Най-известните му творби са: „Пейзаж от Чехия“ (1916), „Портрет на майката на художника“ (1924), „Морето“ (1925), „Двойка“ (1928), „Пейзаж от Дордона“ (1930), „Корабокрушение“ и „Гладиатори“ (1957). Урежда 2 самостоятелни изложби в София – през 1919 и през 1935 г. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в изложби на сюрреалистите, заедно с Хоан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо.
Автор е на книгите (на френски): „Паскин! Паскин! Това съм аз“ (1932), „Париж. Творчество и съдба на великите художници“ (1938), „Писма за Дерен“ (1966), „По стъпките на художника“ (1971). Умира на 23 април 1972 г. във Франция. От 1952 г. художествената галерия в родния му град Ямбол носи неговото име.
10. Димитър Казаков – Нерон
Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933 г. във великотърновското село Царски извор. Рано остава без баща и от дете знае какво е бедност. Оттогава обаче му е и любовта към всичко красиво в природата и селския бит. Започва да я претворява с подръчни материали – глина, дърво… с всичко. В софийската Художествена гимназия правят изключение и го приемат за ученик, когато вече е на 20 години. За благодарност той пък е отличник. После завършва и графика в Художествената академия.
През социалистическите години Димитър Казаков е щатен плакатист в „Комунални услуги” в Пазарджик, после художник във военен завод край софийското село Божурище, докато окончателно избира съдбата на свободен творец в столицата. Творбите му често не се допускат на тогавашните общи художествени експозиции, но са оценени в чужбина.
През 1981 г., страдайки от тежка астма, Нерон се отказва от живописта. По-късно работи с акрилни бои, акварел, скулптура, дърворезба и декоративна пластика. Умира през 1992 г. в София. Негови творби се намират в националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, в музея „А.С. Пушкин“ в Москва и в Императорската колекция в Токио. Заслужено място сред най-великите български художници!
Ванката е студент по „Медия и журналистика“ в Бристъл. Хоби са му дигиталното и традиционно рисуване. Любител е на електронната музика. Обича да пътува, да открива, да снима и да твори какво ли не.
