Нека не се лъжем и си кажем честно истината в очите – всички имаме „онези роднини“, които виждаме не просто рядко, а веднъж на 10 години. Навярно на абитуриентския бал и на сватбата. И то поради стааария български обичай: „Понеже те ни поканиха, когато… та и ние сега трябва да им върнем жеста.“ Ами, не! Отдавна надживяхме тези привички и разбрахме, че едно подобно празненство се прави не заради роднините, а заради празнуващия. Но това е тема на друга статия.
Да се върнем към неизбежната среща с роднини, за която предварително трябва да сме подготвени – какви са ни, от коя страна на родословното ни дърво са и т.н. Сигурно има причина родителите ти да не избират да прекарват повече свободно време с тях? Явно нещо тук „куца“. Но пък подобна комуникация понякога се налага. Та… ето няколко простички съвета, които да имаш предвид, ако ти се наложи близка среща с не дотам любим роднина.
1. Не приемай нещата лично
Няма как да си в идеално разбирателство с всичките си роднини – просто го приеми. Да, ще трябва да ги виждаш понякога, но… колко пък толкова често, че да те интересува какво точно си мислят и говорят за теб? Или какви съвети искат да ти дадат като „напътствия“ в живота, при положение че срещите ви се случват по-рядко и от високосна година? Именно затова просто пускай покрай ушите си всички техни коментари и не приемай нищо лично. Това е идеалното оръжие срещу думите на не дотам харесваните роднини – повярвай ни!
2. Задавай въпроси, вместо да отговаряш на такива
Често при подобни родови срещи роднините с дразнещо за нас поведение са тези, които искат да „се покажат“ пред останалите. Най-лесният начин да преодолееш това е просто да им дадеш желаното от тях поле за изява. Задавай въпросите, които знаеш, че искат да чуят – „Децата завършиха ли вече магистратурите си?“, „Как вървят нещата с новото жилище?“, „Още по-високо ли се издигна в работата?“. Търпеливо изчакай да се изкажат и когато всичко се изчерпи, премини към любимите си роднини – все пак десертът трябва да е накрая, за да запазиш най-дълго приятните си емоции. 😉
3. Бъди щастлив, а не прав
Има хора, които искат винаги да са прави и тяхната дума да е последна. Когато срещнеш такъв човек в ежедневието си, спокойно можеш да го избегнеш. Но когато той се окаже твой роднина – знаеш, че следваща среща със сигурност ще има. В подобни случаи най-изгодният за теб вариант е просто да не спориш с него, дори и да не си на неговото мнение по разискваната тема. Твоето лично спокойствие е много по-важно от това да доказваш правотата си в спор с някого, който няма съществена роля в живота ти, нали?
4. Не спори
Оспорването на думите на роднина също е сред нещата, които се равняват на „груба грешка“ в отношенията с него. Сигурни сме, че неведнъж ти се е искало да отвърнеш на подмятания като: „Хайде, не стана ли време вече да се жениш?“ или „Още ли си на същата нископлатена работа?“. Но това няма смисъл. Ако веднъж попаднеш на мушката на такъв роднина (в повечето случаи по-възрастен от теб), по-безопасно за теб е да не оспорваш думите му. Заобиколи ги, например с ироничен израз – върши чудесна работа и ти спестява много разход на енергия и изпиляване на нерви!
5. Отдели личността от темата на разговора
Друг удобен прийом е да се опиташ да се абстрахираш от факта, че срещу теб стои трудно поносима личност, която, за капак, е част от родословното ти дърво. Представи си, че това е непознат човек, и действай така, сякаш го виждаш за пръв и последен път. Не се засягай от думите му, не изпадай в отбранителна позиция и не се обиждай. Кимай в знак на съгласие и направи всичко възможно този неловък момент да приключи по-бързо. Понякога за нас самите е по-добре да нарушим някои лични правила, за да успеем да се съхраним психически.
6. Постави граници
Добре – не ти е приятно да разказваш лични неща пред почти непознати хора, които просто по родствени връзки са ти роднини. Но това не ги прави автоматично близки до теб. Искаш това да стане ясно и на тях самите? Подскажи им го с поведение. Ако не разбират намеци – покажи им го с жестове. Ако са в крайната фаза на неразбиращите – кажи им го в прав текст. Достатъчно ясно, за да не прекрачват вече очертаната от теб граница. 😉
7. Бъди директен, но не груб
Когато някой от роднините ти изявява огромно желание да общува с теб, но ти го намираш за неприятен, действай по стария и добре доказан метод – директно. Заяви липсата си на симпатия първо пасивно – чрез избягване на компанията му. Ако е твърде напорист – кажи му го с думи. Но не грубо и не обидно, а с добре подбрани изрази. Българският език е богат на синоними и детайлно описващи епитети – сигурни сме, че ще намериш точните, за да обясниш ситуацията, в която се намираш с твоя далечен братовчед, чичо, леля или… какъвто ти се пада в рода. 😉
8. Обърни твърденията към събеседника
Удобен начин да избегнеш неудобни въпроси към себе си е да накараш питащия да се почувства в твоята позиция. Ако използва насочени към теб твърдения като „На твоите години връстниците ти…“, отговори с „А ти какъв беше на моите години?“, например. Така може и да постигнеш желания ефект – прекратяване на неловките питания. Ако роднината успее да се постави „в твоите обувки“, може да усети, че не е прав да те кара да се чувстваш по този начин. Не е сигурно, че ще разбере намека, но пък си струва да опиташ.
9. Изрази уважение все пак
Често, да не кажем почти в 90% от случаите, роднините, с които избягваме да общуваме, са по-възрастни от нас. Може да не ни харесват, може да не споделяме едни и същи възгледи, но фактът, че са по-големи от нас, изисква да се отнасяме към тях с необходимото възпитание и уважение. Въпреки различията в мисленето. Въпреки разминаванията в разбиранията за „такт“ и „подход“. Защото възпитанието не бива да се оставя настрана при конфликт. Напротив – именно тогава си проличава колко силно оръжие може да бъде. Да, дори и при нежелана комуникация.
10. Самоконтрол
Независимо колко неприятно се чувстваш, попаднал сред роднини, които не ти допадат особено, първото и най-важно правило е да запазиш самоконтрол. Хладнокръвието ще те съхрани и ще ти помогне да прецениш във всеки момент най-рационалния начин за реакция. Именно той в повечето случаи се оказва и най-адекватен. Все пак тези хора ги виждаш веднъж на 5 години – ще успееш да се събереш и да се контролираш за един час, без да изригнеш като Везувий.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.