Едгар Алън По е смятан за архитекта на съвременния разказ и един от създателите както на ужаса, така и на детективската проза. Революционизира хорър жанра и е един от първите, които включват дълбок, интуитивен, психологически ужас. Историите му са съсредоточени върху истинското чудовище, което е способността за зло, намираща се във всеки човек. Демонстрира блестящо владеене на език и техника.
Поезията, разказите и работата му като критик оказват силно влияние върху френските символисти от края на XIX век, които на свой ред променят посоката на съвременната литература. Той е един от първите критици, които се съсредоточават върху ефекта на стила и структурата в литературно произведение и е смятан за предшественик на движението “изкуство за изкуството”. По е и първият известен американски писател, който изкарва прехраната си единствено чрез писане. Още факти за него ще научите от следващите редове.
1. Раждането
Едгар По се ражда на 19 януари 1809 г. в Бостън, Масачузетс. Бащата – Дейвид По-младши, е професионален театрален актьор с ирландски произход. Майката – Елизабет Арнолд Хопкинс, също е професионална театрална актриса, но с английски произход. По време на раждането на момчето, те са членове на театрална трупа в Бостън, която играе постановката “Крал Лир” и те го кръщават на героя Едгар. В семейството има още две деца – по-големият Улиям Хенри Леонард и по-малката Розали.
2. Раздялата
Само две години след раждането на втория си син, Дейвид изоставя семейството си, изчезва и умира. Няколко месеца по-късно, пътуващата актьорска трупа “Placide and Green Company” води Елизабет и нейните деца в Ричмънд, Вирджиния. Не след дълго тя се заразява с туберкулоза и умира, оставяйки трите деца кръгли сираци. Едгар е взет от двойката Джон и Франсис Алън и остава в Ричмънд.
Джон е успешен търговец, който търгува с платове, жито, надгробни паметници, тютюн и роби. Детето не е официално осиновено, но приема името Едгар Алън По. Уилям е изпратен при баба си и дядо си по бащина линия в Балтимор, а малката Розали е отведена в дома на Уилям и Джейн Скот Макензи в Ричмънд.
3. Младостта
Като малък пътува често из Америка, Англия и Шотландия с “новите” си родители, сменяйки множество училища. Въпреки това, прави впечатление навсякъде с добрите си постижения в бокса, дългия скок, гребането и плуването. Държи местния рекорд за плуване срещу течението по река Джеймс в Ричмънд, Вирджиния. Но най-много от всичко желае да бъде писател като своя идол – британският поет Лорд Байрон.
До 13-годишна възраст пише достатъчно поезия за книга, но Джон Алън не разрешава нейното публикуване. В едно от училищата, Едгар се сприятелява с Робърт Крейг Станард. Влюбва се лудо в неговата майка – Джейн. За съжаление, тя умира. Той ѝ посвещава стихотворение и дълго време бди до гроба ѝ.
4. Дълговете
На 17-годишна възраст пътува до Шарлотсвил, за да изучава древни и съвременни езици в Университета на Вирджиния. В Ричмънд оставя годеницата си – Елмира Ройстър, която му обещава да го изчака до дипломирането му и да се оженят. Едгар почти веднага се натъква на проблеми в университета. Въпреки че е талантлив студент, той пристига само със 110 долара, а обучението му струва три пъти повече.
Решава да залага, за да събере останалите средства, но трупа дълг на стойност 2000 долара. Налага се да прекъсне обучението си, но не се връща в Ричмънд, за да не влошава още повече отношенията си с Джон Алън и защото разбира, че Елмира е сгодена за друг.
5. Армията
Нуждата от пари го принуждава да се запише в армията на Съединените щати като редник, използвайки името “Едгар А. Пери”. Лъже и за възрастта си. Казва, че е на 22 години, а е на 18. Служи във Форт Индипендънс в Бостън Харбър за пет долара на месец. През същата година е публикувана първата му книга – “Тамерлан и други поеми”. Отпечатани са 50 екземпляра, но успех няма.
Повишен е в “артифицер” и натоварен да подготви снаряди за артилерията. Месечната му заплата се удвоява. Служи две години, достигайки ранг старши сержант по артилерия – най-високият ранг, който един подофицер може да постигне. Но желае да прекрати петгодишната си служба по-рано. Разкрива истинското си име и години на своя командващ офицер, лейтенант Хауърд, който обещава да му позволи да бъде уволнен с чест, ако се помири с Джон Алън и осигури заместник без разходи за правителството.
6. Академията
След смъртта на жена си, Джон все пак склонява да подкрепи желанието на По да получи назначение във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк. Не след дълго Едгар издава поредна книга със стихове, финансирана с помощта на неговите колеги в Уест Пойнт. Иска да се занимава с литература на пълен работен ден, но Джон Алън не иска и да чуе.
Едгар впряга изобретателността си и започва да пренебрегва установените правила в академията. На 8 февруари 1831 г. е изправен пред военен съд за грубо пренебрегване на задълженията и неподчинение на заповедите, за отказ да посещава формации, класове и църква. Осъден е и изключен от академията.
7. Сватбата
Преди да влезе в Уест Пойнт, заживява в Балтимор с овдовялата си леля Мария Клем, нейната дъщеря и негова първа братовчедка Вирджиния Елиза Клем, брат му Хенри и неговата баба Елизабет Кернс По. След това се мести с Мария и братовчедка си в Ричмънд. Жени се за Вирджиния, която по това време е на 13 години, въпреки че в свидетелството за брак пише, че е на 21 години. Той е на 27.
Вирджиния умира от туберкулоза 14 години по-късно. Смъртта на съпругата му оказва голямо влияние върху физическото и психическото му здраве, от което той не успява да се възстанови. Много от историите и стихотворенията му за умиращи и мъртви жени са написани по време на болестта на Вирджиния.
8. Изчезването
Възобновява контактите си с любовта от детството си – Елмира Ройстър, която вече е богата вдовица. Сгодяват се отново през 1849 г. Той планира пътуване до Ню Йорк, за да върне леля си Мария обратно в Ричмънд и да се срещне с клиент във Филаделфия. Елмира се тревожи за здравето му, което след пристъп на холера е доста крехко. Сутринта на 27 септември 1849 г. той се качва на кораб, пътуващ към Балтимор. От 27 септември до 3 октомври няма данни за местонахождението му.
9. Смъртта
На 3 октомври, в деня на изборите, е открит в делириум в таверната “Gunner’s Hall”, в Балтимор. Той е пиян, облечен с чужди дрехи и откаран във Вашингтонската университетска болница. През следващите четири дни редува състояния на съзнание и безсъзнание.
Умира на 7 октомври 1849 г. и е погребан два дни по-късно. Лекарят определя причината за смъртта му като “възпаление на мозъка”, което обикновено се използва, когато истинската причина за смъртта е неизвестна. Поради тези мистериозни обстоятелства, има много спекулации относно смъртта му – от убийство и бяс до дипсомания и отравяне с въглероден окис.
10. Пиещият за По
Между 1949 и 2009 г. мистериозна личност, облечена в черно, започва да посещава гроба на По точно преди зазоряване на рождения му ден. Фигурата оставя бутилка коняк, три червени рози и понякога дори бележка. Личността на мистериозния почитател на По е неизвестна, а феновете му започват да го наричат “ The Poe Toaster” (пиещият за По).
През 1993 г. на гроба на поета е оставена бележка, в която пише, че скоро “факелът ще премине у друг”, а шест години по-късно е обявено, че първият поклонник е починал, но има наследник.
През 2007 г., 92-годишният Сам Порпора обявява, че зад фигурата на тайнствения непознат седят той и приятелите му, но мнозина не вярват в правдоподобността на тази версия. Последната поява на “Poe Toaster” е на 19 януари 2009 г. Историческото дружество на Мериленд избира нова личност, която да продължи традицията през 2016 г.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.