Психичните разстройства са състояния на личността, които пряко влияят на качеството на живот на човек и засягат неговото нормално функциониране. Начинът на мислене, работоспособност, настроение и поведение в обществото често са възпрепятствани и повлияни от неконтролируеми фактори, които могат да бъдат постоянни, на етапи или единични, в най-добрия случай.
Психичните разстройства често се проявяват още в ранна детска възраст. Не е изключено и да се развият вследствие на претърпяна травма, силен и постоянен стрес, загуба на близък човек или прекомерна употреба на наркотични вещества.
Лечението на голяма част от личностните заболявания може да бъде контролирано от специални медикаменти и психотерапии. Днес обаче сме ви подготвили няколко, за които просто няма лек. Ако не за щастие, то поне за някакво успокоение, следните психични разстройства са изключително редки и далеч не толкова разпространени.
1. Синдром на „Алиса в страната на чудесата“
Спомняте ли си култовата сцена от „Алиса в страната на чудесата“, когато главната актриса смалява своите размери драстично, отпивайки от шишенце с мистериозна течност. След това, отхапвайки от една изкушаваща бисквитка, придобива размерите на великан. Е, това със сигурност е най-доброто и точно описание, което можем да ви дадем, за да си представите какво изживяват страдащите от синдрома на „Алиса в страната на чудесата“.
Те изпитват проблеми с възприятието на заобикалящата ги среда и често имат т.нар. „лилипутски халюцинации“. Виждат някои предмети доста по-големи или доста по-малки отколкото всъщност са, чуват звуците с много по-висока или по-ниска честота от реалната и имат изкривена представа за времето. Някои от пациентите дори са сигурни, че части от тялото им са непропорционално големи или се свиват периодично. Учени смятат, че синдромът е характерен за юношеската възраст, след което е израснат и изчезва от само себе си.
2. Синдром на извънземната ръка
Този рядък синдром се характеризира с целенасочени, но нежелани действия на една от двете ръце. Страдащите от него се оплакват от изключително голяма трудност да упражняват контрол над някоя от ръцете си, чувстват я все едно не е тяхна. Синдромът на извънземната ръка най-често се проявява при хора с Алцхаймер или с претърпяна мозъчна операция. Има свидетелства за пациенти, чиято ръка (най-често лявата) е започнала да ги дави под вода, да ги души или да ги дере до кръв. Страховито, а?
Тъй като учените все още се опитват да разберат причините за това „непослушание“ от страна на иначе верния ни крайник, лечение за синдрома все още няма. На страдащите често им се налага да завързват болната си ръка или да се опитват да я укротят с помощта на другата.
3. Синдром на ходещия труп
Синдромът на Котард или още синдромът на ходещия труп е рядко психично разстройство. При него страдащият вярва, че е мъртъв, че е дух, че се разлага или че част от органите му липсват, поради което не може да води нормален живот.
Някои пациенти са толкова убедени, че вече не са сред живите, че дори отказват да се хранят, тъй като не виждат смисъл в това. Болните също така имат и халюцинации, които още повече затвърждават хипотезата им. Има свидетелства за човек, който е споделил свое преживяване със замъглени лица, които са му повтаряли многократно, че вече не принадлежи на този свят.
Според множество направени изследвания 45% от страдащите от синдрома на ходещия труп вярват, че са мъртви. Останалите 55 са убедени, че са безсмъртни, вследствие на което често се поставят в екстремни ситуации.
4. Боантропия
Колкото и да е странно за вярване, хората, страдащи от Боантропия, съвсем упорито се смятат за… крави! Те ходят на четири крака, мучат като крави и дори свикват да ядат трева и всякакви растения, които видят на пътя си. Често дори можете да ги срещнете на полето да пасат, заедно с цялото стадо.
Интересно обаче е, че болните дори не осъзнават какво правят. Изследвания показват, че това състояние започва по време на сън, но по някаква причина преминава и в реалния живот. Халюцинациите могат да станат толкова постоянни, че болният изобщо да забрави факта, че е човешко същество, а не едър рогат добитък.
Това, което предизвиква психичното разстройство, все още не е напълно известно на учените. Към момента единственото, което може да се предприеме, е потискането на симптомите с медикаменти.
5. Дисоциативно личностно разстройство
Дисоциативното разстройство на личността се проявява при хора, претърпели изключително голяма житейска травма. В опити да се справи с това поражение мозъкът буквално прекъсва връзката на човек с мислите, спомените и чувствата му. По този начин обаче се отключва тази коварна болест, при която един и същи човек може да развие 2-3 и дори повече самоличности.
Те могат да се сменят по всяко време и то без никакво предупреждение. Продължителността на съществуването им варира от няколко часа до няколко години. Интересно и доста стряскащо е, че тези отделни индивидуалности, които се сформират, могат да бъдат от различен пол и на различна възраст. Всяка една от тях има свои открояващи се маниери.
Непредвидимата смяна на личността на страдащите от дисоциативно личностно разстройство прави невъзможно воденето на нормален начин на живот. Затова се налага тяхното хоспитализиране в психиатрии.
6. Синдром на Капгра
Синдромът на Капгра или още известен като синдромът на двойниците е психично заболяване, при което страдащите изпитват панически страх и силна убеденост, че някой техен близък или познат е заменен от свой злонамерен двойник.
Синдромът най-често се проявява при пациенти, диагностицирани с деменция, шизофрения, биполярно разстройство и Алцхаймер. Те стават абсолютно категорични в твърдението си, че определен човек не е този, за когото се представя. Сигурни са, че замяната му с напълно идентичен двойник е направена с цел да се навреди на пациента.
Симптомите на това, макар и рядко, психично разстройство изобщо не са за подценяване. В опит за самозащита болните могат да станат агресивни и да прибягнат до доста драстични мерки, сред които и убийство.
7. Синдром на Клювер-Бюси
Този синдром, кръстен на своите откриватели, представлява рядко поведенческо увреждане. При него засегнатите изпитват неустоима нужда да слагат най-различни неща в устата си и да влизат в сексуален контакт със.. неодушевени предмети. Те имат сериозни затруднения с разграничаването на хора и по-големи предмети, вследствие на което понякога гледката не е особено приятна.
Характерно за страдащите от синдрома е не само „изследването“ на околната среда с език, но и поглъщането на голяма част от нещата, които попаднат пред очите им. Затова е нужно да бъдат зорко наблюдавани. За съжаление, лечение за това психическо разстройство също няма и потърпевшите остават засегнати до края на живота си.
8. Апотемнофилия
Признаваме, това е може би най-ужасяващото и най-извратеното психично разстройство не само в класацията, но и изобщо. Апотемнофилията представлява същинска неприязън към собствените крайници и неистово желание за ампутацията им. Хората, страдащи от тази болест, меко казано не могат да понасят своите крайници и ги чувстват сякаш не им принадлежат.
Безнадеждните им опити да убедят лекарите да премахнат напълно здравата им ръка или крак, не придобиват успех. Те често вземат нещата в свои ръце. Самонараняват се до такава степен, че или оперативната намеса става неизбежна, или те остават инвалиди завинаги.
Според учените това психично разстройство се развива вследствие на силно увреждане на теменния дял на мозъка. Каквато и да е причината за него обаче, няма спор, че в същността си е наистина брутално.
9. Автоканибализъм
Консумацията на месо от същество от същия вид се нарича канибализъм. Консумацията на месо от собственото тяло се нарича автоканибализъм – психично състояние, при което човек е изкушен от самия себе си по доста мазохистичен начин.
Може би ще се учудите, ако ви кажем, че гризането на ноктите и прехапването на устните също е форма на автоканибализъм. Но спокойно. Страдащите от това разстройство стигат до доста по-големи крайности. Има свидетелства за хора, които буквално са изяли свой крайник, който е трябвало да бъде ампутиран по медицински причини.
Трудно е за вярване, но е и също толкова тъжно, тъй като болните осъзнават какво правят и колко се самонараняват, но просто не могат да спрат. Често страдащите от автоканибализъм имат големи и трудно зарастващи рани по цялото си тяло.
10. Фиктивно разстройство
Да сте напълно здрави, а да се преструвате на тежко болни, само и само да бъдете прегледани от лекар и, в най-добрия за вас случай, да бъдете хоспитализирани. Може да звучи налудничаво, но това е ежедневието на страдащите от фиктивно разстройство. Това заболяване често е съпровождано от друг ментален проблем или е възникнало в резултат на претърпяна травма. Вероятно има връзка и с липсата на внимание в детска възраст.
Страдащите от фиктивно разстройство постоянно се държат като болни, измислят си какви ли не най-тежки симптоми, с единствената цел да бъдат прегледани от възможно най-много специалисти и… да получат внимание. Около 5% от населението страда от психичното заболяване, а единственият лек за него е психотерапията.
Макар и да ни е по-лесно да си представим тези психични разстройства по-скоро в някой филм, отколкото в реалността, те са факт, но, за щастие, засягат много малка част от населението. И все пак, с напредването на медицината се надяваме да се измисли лек за всяко едно от тях или поне симптомите им да успеят да се сведат до минимум.
Ванеса е завършила “Приложна лингвистика” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Страстта ѝ към писането ѝ дава тласък към старата столица, където намира и голямата любов. Животните, книгите, разходките сред природата и пълноценно прекараното време с любими хора са ключът към нейното пълно щастие.