Едгар Дега се счита за един от основателите на импресионизма, но отхвърля класифицирането му като такъв и предпочита да бъде наричан “реалист”. Той е известен с иновативните си композиции и способността да улавя движението и емоцията в своите фигури.
Измисля нови техники за рисуване заради “малките плъхове”, както наричат младите танцьори, които са любимите му модели. Възражда пастела като художествен материал, който е определян от художниците от десетилетия като демоде.
Извън изкуството, той е изключително странен човек. Вманиачен колекционер е на дантелени кърпички и бастуни. Вярва, че художникът трябва да живее сам, а личният му живот да остане неизвестен. В компания е известен с остроумието си, което често граничи с жестокост. Още за живота му ще разберете от следващите редове.
1. Родителите
Бащата – Пиер-Огюст-Хиацинт дьо Га, е наполовина италианец и наполовина французин. Управител е на клон на частна банка, принадлежаща на баща му. Майката – Селестин Мюсон е американска креолка от френски произход и идва от Ню Орлиънс.
2. Раждането
Илер Жермен Едгар дьо Га се ражда на 19 юли 1834 г. в Париж. Семейството му е богато. Той е най-голямото от пет деца. На 13-годишна възраст губи майка си. По-късно променя фамилията си от дьо Га на по-малко аристократичното и по-артистичното Дега.
3. Образованието
Започва училище на единадесет години, записвайки се в “Lycée Louis-le-Grand”. След смъртта на Селестин, основно влияние върху него оказват баща му и няколко неженени чичовци. Започва да рисува от малък и превръща една стая от дома си в ателие.
След като завършва лицея, се записва като копист в Лувъра, където изучава гръцката и римската скулптура, но баща му настоява да отиде в юридическо училище. Записва се в Юридическия факултет на Парижкия университет през ноември 1853 г., но не полага никакви усилия в обучението си и скоро напуска. През 1855 г. постъпва в прочутата “École des Beaux-Arts” в Париж и посещава уроци по рисуване в ателието на художника Луи Ламот, ученик на Жан-Огюст-Доминик Енгр.
Като студент често използва членове на семейството си като модели. Сестра му Терез е един от любимите му модели. Рисува също и много портрети на брат си Рене.
4. Влиянието
Учителите му го насърчават да копира старите майстори в Лувъра. Прави множество копия на произведения на Микеланджело, Рафаело и други ренесансови художници, но се концентрира върху детайл, второстепенна фигура или глава, така че да се съсредоточи върху психологическите аспекти на човешкото изразяване.
През 1859 г. насочва вниманието си към рисуването на исторически произведения. Завършва само пет мащабни исторически картини. Влиянието на старите майстори върху неговото ранно творчество е очевидно не само по отношение на темите, но също така и в богатите цветове и плътната четкова обработка.
5. Личният живот
Дега остава ерген през целия си живот и има малко романтични връзки, които дори не са потвърдени. Приятелите му са убедени, че той не е способен да обича жена, а сред неговите съвременници се носят слухове, че е импотентен. Според някои негови колеги, той живее по странен начин и не обича жените, защото си мисли, че ако прекарва много време с тях, ще стане психично болен и неспособен да твори.
Твърди се, че една от авантюрите му е с художничката Мери Касат. Двамата имат силно приятелство и много общи черти: сходни вкусове в изкуството и литературата, идват от заможни среди, учили са живопис в Италия и не са женени.
Дега запознава Касат с пастела и гравирането, а тя играе важна роля, подпомагайки го да продаде картините си и да популяризира репутацията си в Съединените щати. Друга негова връзка, която също не е потвърдена е съсСузана Валадон. Той е първият човек, който купува нейните творби и я учи на гравиране с мека основа.
6. Войната
През юли 1870 г. избухва Френско-пруската война. Дега се присъединява към Националната гвардия като доброволец, за да защитава Париж по време на обсадата на столицата. Продължава да прави скици на своите колеги от френската артилерия. Следва гражданска война, която поставя кариерата на всички творци на пауза. Това не му харесва и през 1872 г. заминава за САЩ, плавайки до Ню Орлиънс, за да види семейството си от страна на майка си.
7. Зрението
Малко след като се записва в Националната гвардия, развива форма на заболяване на ретината, което води до затруднено разграничаване на цветовете, чувствителност към светлина и скотома. Тъй като ретинопатията му го затруднява да вижда при ярка светлина, предпочита да работи на закрито и открива, че особено подходяща за него е светлината в балета и операта.
До четиридесетте си години губи централното си зрение, а на 57-годишна възраст вече не може да чете. Влошеното му зрение несъмнено влияе на работата му, водейки до по-широки щрихи, по-смели цветове и по-смело експериментиране.
8. Фотографията и скулптурата
Поради влошаването на зрението си, той започва да се занимава със скулптура, а по-късно и с фотография. Неговите скулптури са също толкова новаторски, колкото и картините му. Изглеждат изключително реалистични, боядисани в телесен цвят и облечени в истински дрехи с перуки от човешка коса. Започва да оценява способността на фотографията да предоставя по-реална перспектива, въпреки че споделя снимките си само с тесен кръг от приятели и семейство.
Заснема предимно снимки на свои близки, на лампа. Те разкриват интереса му към експериментирането и естетическия му афинитет към символизма. Неговите субекти сякаш излизат от мрака. Прави и снимки на своите модели, които използва като визуални референции за картините си. По-малко от 50 негови снимки са оцелели.
9. Смъртта
Умира на 27 септември 1917 г., на 83-годишна възраст, в апартамента си в Париж. Твърди се, че причината за смъртта му е мозъчен аневризъм. Погребан е в гробището на Монмартър.
10. Наследството
След смъртта му неговите наследници откриват в ателието му 150 восъчни скулптури, много от които в окаяно състояние. Консултират се с леярна и установяват, че 74 от восъците могат да бъдат отлети в бронз. Предполага се, че с изключение на “Малката танцьорка на четиринадесет години”, всички бронзови изделия на Дега по света са отлети от майстори на бронз. Те са малко по-малки и показват по-малко повърхностни детайли от оригиналната си бронзова форма.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.