10 интересни екзотични плода от цял свят

Светът е пълен с изобилие от вкусове и текстури, а един от най-вълнуващите начини да изследваме това разнообразие е чрез неговите плодове. От сладки до тръпчиви, сочни или хрупкави, плодовете ни предлагат специфична наслада от вкусове, която надхвърля простия начин на хранене.

В следващите редове ще се впуснем в плодово приключение, за да разкрием 10 интересни и необичайни екзотични плода от цял свят, като на част от тях сте попадали в магазина, докато за съществуването на други дори не подозирате. Ето кои са те.

1. Питахая (питая, драконов плод)

Питахаята, известна още като питая или драконов плод, е възхитителен тропически плод, който произхожда от Централна Америка, но към момента се отглежда и в различни части на света с топъл климат, като е много известен и в Югоизточна Азия. Със своята отличителна червена до тъмнорозова кора и бяла, подобна на желе месеста ядлива част, този екзотичен плод предлага уникално вкусово изживяване, което често се описва като освежаваща комбинация от киви, круша и пъпеш, с лека нотка на мед или карамел.

Сочната ядлива част съдържа и множество малки черни семена, които са ядливи и добавят приятно хрупкаво усещане към всяка хапка. Външната обвивка е с редуващи се широки и тесни люспи, които наподобяват люспите на дракон – оттук идва и популярното име, с което е кръстен плодът, а именно – „драконов плод“.

Месестата ядлива част на драконовия плод варира от бял до тъмночервен цвят, която е богата на вода и съдържа нискокалорични фибри, витамин С, витамин Е и няколко основни минерала, които помагат за укрепване на имунната система и предпазване на клетките от увреждане. Освен това високото му съдържание на фибри подобрява храносмилането и може да подпомогне загубата на тегло, осигурявайки усещане за ситост след неговата консумация.

Една легенда разказва, че питахаята е бил създадена от огнедишащ дракон преди хиляди години, като по време на битка, когато драконът издишал огън, последното нещо, което излязло от носа му, бил плодът. След като драконът бил убит, плодовете били събирани и представяни на императора, а войниците ги изяждали в символ на победата над този звяр. Вярвало се, че този войник, който изяде най-много от плода, ще бъде надарен със силата и свирепостта на дракон.

Кулинарни приложения:

Питахаята е универсален плод, който може да се консумира по различни начини. Най-често се яде охладен, като освежаваща закуска или десерт. Може да се добави към плодови салати, смутита или млечни шейкове за допълнителен вкус и хранителни вещества. В кухнята на Латинска Америка питахаята често се използва в сосове, конфитюри и желета, заради естествената си сладост. Когато избирате питахая, потърсете плодове без пукнатини или разкъсвания в люспите, тъй като те могат да доведат до разваляне. Зрялата питахая трябва да бъде твърда, но да поддава леко при натиск. След като бъде нарязана е редно да се съхранява в хладилник за оптимална свежест и годност.

2. Маракуя (пешънфрут)

Маракуята, известна още като пешънфрут, е сочен, сладък и ароматен плод, местно растение за тропическите райони на Южна Америка, особено в Бразилия, Перу и Колумбия. Смята се, че първоначално е била култивирана от местните племена, които са използвали плодовете както за храна, така и за медицински цели. През XVI век испанските изследователи пренасят маракуята в Европа, където тя бързо става популярна заради уникалния си вкус и екзотична привлекателност.

Днес маракуята се отглежда в тропическите региони по целия свят, включително Австралия, Индия и Югоизточна Азия. Пешънфрут е кръгъл средно голям плод, който може да достигне размери до 10 см в диаметър. Външната му кора е гладка и лъскава, обикновено в наситено лилав цвят, като може да варира и в жълто. Вътрешността на плода е изпълнена с множество малки семена, заобиколени от сладка, сочна, жълта пулпа. Тези семена са годни за консумация, като придават допълнителна текстура и вкус към плода.

Маракуята е с високо съдържание на вода, богата на витамин С, витамин А и редица важни минерали, включително калий, магнезий и желязо. Освен това съдържа добри количества диетични фибри, които подпомагат храносмилането и оказват положително влияние за регулиране на нивата на кръвната захар.

Кулинарни приложения:

Маракуята е универсален и питателен плод, на който може да се насладите по различни начини. Може да се консумира прясна, като се разреже наполовина и се изяде с помощта на лъжица. Семената могат да се консумират заедно с пулпата или да се отделят. Независимо дали я използвате в десерти, коктейли или включвате плода в ежедневната си диета, маракуята предлага множество ползи за здравето и добавя уникален вкус към всяко ястие.

От маракуята може да се изцеди сок, който е вкусен и освежаващ и може да се добави към смутита, коктейли и други напитки. Сладкият и тръпчив вкус я прави популярна съставка в много десерти. Често се използва в кремове, сладолед, торти и други сладкиши. Може също така да се сервира като освежаваща закуска. Пулпата може да се използва и за приготвяне на вкусни сосове за месо, риба или зеленчуци. Комбинацията от сладост и тръпчивост на маракуята я прави отлична основа за сосове и дресинги.

3. Гранадила

Гранадилата, е тропически плод, подобен на маракуята, който произхожда от Южна Америка, но сега се отглежда в различни части на света с топъл климат. Със своята оранжево-жълтеникава кора и вътрешна месеста сочна част, заобиколена от набор от семена, гранадилата е богата на витамини, минерали и фибри, които я правят ценен източник на хранителни вещества. Високото съдържание на витамин C в гранадилата стимулира производството на бели кръвни клетки, които са отговорни за борбата с инфекциите.

Фибрите в гранадилата регулират перисталтиката, предпазват от запек и стимулират растежа на полезните бактерии в червата. Антиоксидантите в плода, като бета-каротин, спомагат за намаляване на възпалението в организма, което може да предпази от хронични заболявания. Витамин A в гранадилата е важен за производството на колаген, който поддържа кожата еластична, хидратирана и здрава.

Кулинарни приложения:

Гранадилата е универсален плод, който може да се консумира по различни начини. Най-често се яде като освежаваща закуска или десерт. В кухнята гранадилата често се използва в плодови салати, смутита, сорбета и други освежаващи напитки. Може да се добави към салати, десерти и дори сосове за добавяне на сладък и плодов привкус. На Карибските острови гранадилата е основна съставка в коктейла „Гренада“, която се прави от сок от гранадила, захар, вода и малко ром.

Ако случайно попаднете на гранадила в магазина, потърсете плодове без пукнатини или разкъсвания в кората, тъй като те могат да доведат до разваляне. Зрялата гранадила трябва да бъде твърда, но да поддава леко при натиск. След като бъде нарязан плодът, той трябва да се съхранява в хладилник за оптимална свежест и годност. Независимо дали го консумирате като освежаваща закуска, използвате го в кулинарни творения или се наслаждавате на неговите многобройни ползи за здравето, гранадилата със сигурност ще добави нотка екзотика към вашата трапеза.

4. Кивано (бодлива краставица)

Киваното, известно още като „бодлива краставица“ или „рогат пъпеш“, произхожда от пустинята Калахари в Африка, но се отглежда и в Чили, Калифорния, Нова Зеландия и Австралия. Въпреки че се появява на пазара относително късно – през XX век, наименованието „кивано“ произлиза от Нова Зеландия и се дължи на сходството му с вкуса на киви и банан. Киваното е близък „роднина“ на краставицата и изглежда като краставица с бодли отвън. Узрелият плод е жълто-зелен отвън и има зелено желеобразно месеста част със семки във вътрешността си, като може да достигна дължина от 25-30 см.

Поради своя странен външен вид киваното често е пренебрегвано, но в някои страни се отглежда като зеленчук, въпреки че заради тропическия си произход и аромат се причислява за плод. Киваното е не само вкусно и освежаващо, но и изключително полезно. То е отличен източник на витамини и минерали, а семената му съдържат много полезни мастни киселини, включително олеинова и линолова. Линоловата киселина е важна полиненаситена омега-6 мастна киселина, която е от съществено значение за поддържането на добро физическо здраве. От своя страна олеиновата киселина помага за подобряването на функциите на имунната система и намалява значително риска от заболявания на сърдечно-съдовата система и сърцето. Семената на киваното са богати на бета-каротин, който не само поддържа имунната система, но и помага за здравето на очите и кожата.

Кулинарни приложения:

За свежа консумация в прясно състояние, киваното се измива и разрязва на две части, като вътре се разкрива освежаваща зелена месеста част с много семена. Тази част лесно може да се изгребе и изяде с лъжичка заедно със семките, които също са ядливи. Обикновено плодът се консумира суров, като има вкус на пъпеш, киви и краставица, но ухае на банан. По желание може да се овкуси с лимонов сок. Киваното е подходящо за добавка към салати, десерти, риба или морски дарове. Освен това може да се използва и като уникална декорация. Подходящо е и за приготвянето на различни плодови салати и екзотични напитки.

5. Физалис (цариградско грозде, земна череша)

Физaлиcът e извecтeн oщe с наименованията „дoмaт в oбвивĸa“, „eвpeйcĸa ягoдa“, „цapигpaдcĸo гpoздe“ и „зeмнa чepeшa“. Всъщност произхожда от Бразилия, но е разпространен и в Чили и Перу, където е въведен като култура от ацтеките и инките в планинските области. Той не изисква специални условия за растеж и може да се отглежда на всякакъв вид почва. Използван е в традиционната медицина за лечение на различни заболявания, като болкоуспокояваща отвара, за приготвянето на различни мехлеми при ревматизъм, отвари при настинки и много други. Този плод би могъл да бъде отглеждан просто с декоративни цели, както и да бъде консумиран. Физaлиcът е много вкусен, но е добре да запомним, че цветове на плода са отровни и не бива да бъдат консумирани.

Самите плодчета са оранжеви на цвят и изглеждат като малки доматчета, но са покрити с тънък слой шушулка, обвита около тях. Физалисът има специфичен, леко тръпчив, свеж, кисел към сладък вкус и наподобява комбинация между домат и ананас. Физалисът е мощен антиоксидант, като има успокояващ ефект благодарение на флавоноидите, които съдържа. Чаят от листата на физалис, действа антиастматично и диуретично. Плодът също така разполага с антисептични свойства и помага за почистване на кръвта и бъбреците. Редовната консумация на плода има положителен ефект върху унищожаването на вътрешни паразити в организма и подобрява процеса на храносмилане. Широкият спектър от витамини и минерали във физалиса укрепва имунната система, помагайки на тялото да се бори с инфекциите и болестите.

Кулинарни приложения:

Можете да ядете плодовете на физалис свежи или да ги използвате за приготвяне на конфитюри, сладка, желе и компоти, като може да се добавят и в салати, смутита, десерти. Използват се и за декорация за торти, сладкиши и различни видове ястия. Освен това физалисът може да изсуши, като в този свой вид наподобява стафиди, известни с наименованието инка бери. Готвачите високо ценят желиращите свойства на физалиса. Можете да консумирате плода и директно – по една шепа дневно, като може да се смесва и с други плодове за приготвянето на полезна и здравословна закуска.

6. Мангостин (мангостан)

Въпреки подобното му име и кръглият му външен вид, мангостинът, наричан още мангостан, е съвсем различен като плод и няма нищо общо с мангото. Латинското име на плода е Garcinia mangostana, като е наименуван по френския изследовател Жак Гарсин. Самата кралица Виктория му дава титлата „Кралят на всички плодове“ заради неговия изключителен вкус. В Азия мангостинът се консумира от векове не само заради вкуса си, но и заради многото здравословни ползи, които предлага.

Дървото произхожда от Южна Азия, но днес вирее главно в Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Китай и Индонезия. Плодовете му са кръгли и покрити с пурпурно червена кора, която е доста твърда. За пълното узряване на плода са необходими около 100 дни. Теглото на всеки плод мангостин варира между 80 и 200 грама, като под кората се намира бяла и мека сърцевина, която е разделена на няколко части. На вид е кремава и прозрачна, като единствено тя е ядлива и има сладък и маслен, бадемов вкус.

Мангостинът е обявен за една от петте суперхранителни продукти в света. Това не е случайно, защото съдържа голямо количество фитонутриенти. Този благороден плод е истинско лечебно чудо. Благодарение на своите полезни витамини и минерали в съдържанието си мангостинът предпазва от загуба на костна маса, намалява риска от различни видове рак, намалява нивата на холестерола, забавя процесите на стареене и подобрява състоянието на кожата. Мангостинът има положително въздействие върху превенцията на диабет, катаракта, атеросклероза, високо кръвно налягане, възпалителни заболявания на червата, остеопороза и хепатит. Консумирането на този плод също така помага за поддържането на киселинния и електролитния баланс в организма.

Кулинарни приложения:

Мангустинът може да се консумира самостоятелно или като добавка към различни видове плодови салати. Подходящ е за коктейли с шампанско, поради своя чудесен и екзотичен аромат. Може да бъде и консервиран. От мангостин могат да се приготвят и вкусни витаминозни сокове. Едно от най-популярните приложения на мангостина е за медицински цели във вид на чай, който се приготвя, като се настъргва кората на плода, след което се сварява. Най-ранната записана медицинска употреба на кората на мангостина датира още от традиционната китайска медицина на династията Мин (1368 – 1644).

7. Джакфрут (индийско хлебно дърво)

Джакфрутът е един от най-големите ядливи плодове, растящи на дърво. Произхожда от Индия и има отлични хранителни качества, като често е наричан „индийско хлебно дърво“ или „хляб на бедните“. Името на плода произлиза от това, че когато се сготви, той има аромат на току-що изпечен хляб. Джакфрутът се отглежда не само в Индия, но и в Тайланд и Бразилия. В миналото дървото се засаждало близо до дома, а семената му се използвали като мощен талисман. Интересен факт е, че един плод може да достигне до 34 кг и да бъде с големина, колкото човешка глава. Самото дърво е също много голямо, понякога прилича на гигантски дъб, като достига височина от 15-20 м. Миризмата на плода в сурово състояние се описва като смес между ананас и банан, а понякога се определя с нотки на ябълка и манго. Само две или три дървета могат да осигурят достатъчно храна за цяло семейство за няколко години.

Джакфрутът е изключително богат на хранителни вещества. Той съдържа около 40% въглехидрати – повече, отколкото в хляба. В него се съдържа фосфор, калций, желязо, калий, витамини А и С, като само 100 г джакфрут могат да осигурят 95 калории. Джакфрутът е изключително полезен, тъй като не съдържа холестерол и наситени мазнини. Високото съдържание на калий в плода помага за намаляване на кръвното налягане. Плодът е известен и със своите ползи за храносмилателната система и е добре да се консумира при язви на стомаха. Освен това високото съдържание на фибри в него предотвратява запека и стимулира перисталтиката на червата. За съжаление в нашата страна този екзотичен плод не може да бъде намерен, поради факта, че има много кратък срок на годност и това може да бъде една от основните причини за липсата му по нашите български пазари.

Кулинарни приложения:

Джакфрутът е със сочна вътрешна жълтеникава месеста част, подобна на ананас, като има леко влакниста структура. Всички части на плода, включително обвивката, съдържат лепливо вещество. Затова е най-добре да използвате гумени ръкавици или да намажете ръцете си със слънчогледово олио, докато разрязвате и разделяте плода. Може да се консумира в прясно състояние, варен или пържен. Преди сваряване джакфрутът се нарязва на парчета, като за по-големите е необходимо готвене около 10 минути, а за по-малките – около 7 минути.

Джакфрутът често се използва за приготвяне на екзотични супи и основни ястия. Понякога се добавя и в различни десерти и салати. В Индия го варят със захарен сироп, масло и кокосово мляко. Неузрелият джакфрут се използва и като зеленчук, комбинирайки се с всякакви видове месо.

8. Дуриан

Дурианът е вид тропическа дърво, което се среща главно в югоизточните части на Азия. Много хора го наричат „кралят на плодовете“, защото е рядък и много скъп деликатес. Наименованието „дуриан“ произлиза от малайската дума „duri“, която означава „трън“. Плодовете му са големи и богати на много витамини и минерали. Отгоре са покрити с дебела кожа, която има бодли. В зависимост от вида, обвивката може да бъде зелена или кафява, а сърцевината може да има цвят от светло жълто до червено. Зрелият плод може да достигне тегло до 4 кг.

Дурианът има кремаво-златен цвят на месото. В Тайланд и други азиатски страни този голям плод се смята за растението с най-възхитителен вкус, но има само един недостатък – изключително остър и неприятен мирис. Поради този факт дурианът е забранен за пренасяне в автобуси, самолети и градския транспорт в някои азиатски държави.

Плодът расте в топъл и влажен климат, а за да узрее му трябват около 4-5 месеца. След като достигне пълното си узряване, дурианът пада на земята, подобно на крушите. Плодът има висока хранителна стойност и се препоръчва като добър източник на сурови мазнини. Въпреки това трябва да се внимава да не се консумира в голямо количество, защото съдържа твърде много мастни киселини. Някои медицински изследвания показват, че дурианът може да помогне за детоксикацията на организма. В Малайзия използват отвара от корените и листата на растението, за да намалят високата температура на болни хора, като полученият сок се втрива в скалпа на главата.

Кулинарни приложения:

Дурианът се използва като подправка към много тайландски ястия, които включват ориз и кокосово мляко, както и като за пълнеж към различни тестени изделия. В западната кухня плодът се добавя, за да придаде интересен вкус на мусове, сладоледи, бонбони, сладкиши и всякакви тестени десерти. Дурианът може да бъде консумиран и в сурово състояние, подправен със сол и черен пипер.

9. Рамбутан (космато личи)

Рамбутанът е един изключетелен екзотичен плод, който е много популярен в югоизточната част на Азия. Кората му е покрита с тънки косъмчета, които са около 4-5 см дълги. Самата кора е оцветена в червеникаво-оранжево, докато косъмчетата са жълтеникавозелени. Името „рамбутан“ произхожда от малайската дума „рамбут“, което означава „косъм“. Заради външния си вид, този екзотичен плод е наричан и „космато личи“.

Плодът на рамбутана е много малък, сравним с размерите на слива джанка. Под кората е разположена бяла и сочна месеста ядлива част, с деликатен аромат на зелен чай и сладък до кисело-тръпчив вкус, който може да се определи като комбинация между пъпеш и желирани бонбони.

Рамбутанът е отличен източник на важни витамини и минерали за човешкия организъм, като витамин С, желязо, калций и фосфор. Той има богато съдържание на мазнини, протеини, фибри и въглехидрати, като същевременно намалява нивата на лошия холестерол. Според доста медицински изследвания редовната консумация на рамбутан може да помогне за регулирането на кръвното налягане. Благодарение на богатото си съдържание на полезни вещества, рамбутанът поддържа кожата и косата здрави и красиви.

Кулинарни приложения:

В кулинарията се консумира само прозрачната сърцевина на плода. За да се постигне максимално усещане и наслада от вкуса му, препоръчително е да се сервира добре охладен. Ако се поръси с малко захар и канела или пък ванилова захар, вкусовите качества на рамбутана се подобряват още повече. Плодът може да се използва като съставна част на различни екзотични салати, конфитюри и компоти. Той също така е отлична добавка към различни меки сирена или месо. В много азиатски страни, ядката на рамбутана се използва за производство на сапун и готварска мазнина, поради високото съдържание на мазнини в него.

10. Карамбола (звезден плод)

Родината на карамбола е остров Цейлон, докато в дивата природа, плодът вирее по гористите местности на Индонезия. Култивирани негови сортове се отглеждат и в Индия, Южен Китай, Филипините, някои части на САЩ и Виетнам. Плодът е месест и оцветен в различни нюанси на жълтото. Размерът му варира от големината на кокоше яйце до голям портокал. Когато се разреже напречно, плодът придобива формата на звезда, откъдето идва и неговото име „starfruit“ (или на български „звезден плод“).

Вкусът на карамболата е комбинация от ябълки, сливи и грозде. Карамболата е богата на органични киселини, витамини В1, В2 и В5, витамин С, бета каротин, калций, желязо, фосфор, натрий и калий. Този звезден плод не само изглежда привлекателно, но има и важни ползи за здравето, като например силно антимикробно и антиоксидантно действие. Плодът е отличен източник на фибри и помага за намаляване на високия холестерол и кръвно налягане. В азиатската народна медицина се използват както листата, така и цветовете на карамболата.

Кулинарни приложения:

Узрелите плодове на карамболата могат да се консумират пресни. Външната ципа също е е ядлива, като месестата част е много сочна и леко кисела. Някои сортове са сладки, докато други са леко кисели. Добавя се често към към салати, ястия с морски дарове, с авокадо или пица. В Китай я комбинират с риба, а на Малайския полуостров я задушават с карамфил и захар, като понякога добавят и ябълки, за да приготвят различни сладка и конфитюри. В Тайланд зелените плодове на карамболата се мариноват като туршия или варят със скариди. Във Филипините често използват сок от карамбола за овкусяване. Този плод е перфектен за декорация на плодови салати, торти, мелби и коктейли, благодарение на своята уникална звездовидна форма, която добавя екзотичен вид на всяко ястие.

Това може да са само част от най-екзотичните плодове по света, като разбира се списъкът е дълъг и не можем да поберем всички в списък от 1 до 10, но се надяваме да сте се докоснали до света на тези вкусни и освежаващи плодове и ако ги срещнете случайно на някой пазар, не пропускайте да си ги закупите и опитате!