Разнообразието на психологията и различните ѝ клонове могат да бъдат проследени, като се разгледат някои от най-известните ѝ мислители. В тази класация ще дадем поглед над някои от основните теоретични перспективи, които са повлияли не само на психологията, но и на масовата култура.
1. Бъръс Фредерик Скинър
Непоколебимият бихевиоризъм на Скинър го прави доминираща сила в психологията и терапевтичните техники, базирани на неговите теории, които все още се използват широко днес. Те включват модифициране на поведението и икономически символи.
Скинър е известен със своите концепции за оперантно обуславяне и схеми на подкрепление. Фокусира се върху поведението на различни биологични видове, включително на гълъби, маймуни и хора. Организмът „оперира“ със средата, в която се намира, правейки типичните за него неща. Когато срещне особен вид стимул, този стимул се нарича „подкрепящ стимул“ или „подкрепление“.
2. Жан Пиаже
Теорията на когнитивното развитие на Жан Пиаже оказва дълбоко влияние върху психологията, особено върху разбирането за интелектуалния растеж на децата. Изследванията му допринасят за прогреса на психологията на развитието, когнитивната психология, генетичната епистемология и образователната реформа.
Дори Алберт Айнщайн описва наблюденията на Пиаже върху интелектуалния растеж и мисловните процеси на децата като откритие – „толкова е просто, че само гений би могъл да се сети за него“.
3. Зигмунд Фройд
Когато хората си помислят за психология, мнозина са склонни да се сетят моментално за Зигмунд Фройд. Неговата работа подкрепя убеждението, че не всички психични заболявания имат физиологични причини. Той също така предлага доказателства за това, че културните различия оказват влияние върху психологията и поведението. Като „баща на психоанализата“ той допринася за нашето разбиране за човешкото развитие, личността, клиничната психология и психопатологията.
4. Алберт Бандура
Работата на Алберт Бандура се счита за част от когнитивната революция в психологията, започнала в края на 60-те години. Теорията за социалното учене на Бандура подчертава значението на наблюдателното учене, имитация и моделиране.
„Ученето би било изключително трудоемко, да не говорим за рисковано, ако хората трябваше да разчитат единствено на последиците от собствените си действия, които да им съобщят какво да правят“, обяснява Бандура в книгата си от 1977 г. „Теория на социалното учене“.
5. Леон Фестингър
Леон Фестингър разработва теориите за когнитивния дисонанс и социалното сравнение, за да обясни начините, чрез които социалните условия влияят на човешкото поведение. Когнитивният дисонанс е състоянието на дискомфорт, което изпитваме, когато имаме две противоречиви убеждения. Например човек може да пуши, въпреки че знае, че това е вредно за здравето.
Според неговата теория за социалното сравнение оценяваме нашите идеи, като ги сравняваме с това, в което другите хора вярват. Също така е по-вероятно да търсим други хора, които споделят нашите вярвания и ценности.
6. Иван Павлов
Иван Павлов е руски физиолог, чиито изследвания върху условните рефлекси и класическото обуславяне влияят върху възхода на бихевиоризма в психологията. Експерименталните методи на Павлов спомагат за насочването на психологията от самоанализа и субективна оценка към обективно измерване на поведението.
7. Ерик Ериксън
Теорията на стадиите на психосоциалното развитие на Ерик Ериксън помага за създаването на интерес към изследванията върху човешкото развитие през целия живот. Учил е с Анна Фройд и разширява психоаналитичната теория, като изследва развитието през целия живот, включително събития от детството, зрелостта и старостта.
8. Ейбрахам Маслоу
Ейбрахам Маслоу е един от най-влиятелните психолози на ХХ век. Най-големият му принос към психологията е този към хуманистичната психология, както и развитието на пирамидата на потребностите, според която хората са мотивирани от пет основни категории потребности: физиологични нужди, сигурност, любов, уважение и самоактуализация/себереализация.
9. Карл Густав Юнг
Карл Юнг е ранен поддръжник на Фройд поради общия им интерес към несъзнаваното. Бил е активен член на Виенското психоаналитично общество. Юнг вярва, че символите от различни култури често са много сходни, защото са възникнали от архетипи, споделени от цялата човешка раса, които са част от нашето колективно несъзнавано. За Юнг нашето примитивно минало се превръща в основа на човешката психика, насочва ни и влияе върху настоящото поведение.
10. Уилям Джеймс
Психологът и философ Уилям Джеймс често е наричан „бащата на американската психология“. Неговите трудове и писания спомагат за утвърждаването на психологията като наука. Сред многото му постижения е публикуването на текста от 1200 страници „Принципите на психологията“, който бързо се превръща в класика в тази област.
В допълнение, Джеймс допринася за функционализма, прагматизма и повлиява върху трудовете на много студенти по психология през 35-годишната си учителска кариера.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!