Живеем върху земя, всяко кътче от която е пропито с история. Години наред легенди се предават от уста на уста, за да достигнат и до нас и да събудят любопитството ни. Сигурно не могат да се преброят историите, които могат да се разкажат, и цял един живот не би ни стигнал да видим с очите си местата, на които са се случили. Днес ще разгледаме 10 места, които си заслужава да посетим и легендите, които са се запазили и до днес, свързани с тях.
1. Кулата „Баба Вида“
„Баба Вида“ или „Бабини Видини кули“ е средновековна крепост във Видин. За нея се разказват много легенди, най-популярната от които е за богат болярин, който имал три дъщери – Вида, Кула и Гъмза. След смъртта му те разделили неговите владения на три части. Кула и Гъмза се омъжили набързо, но мъжете им се оказали нехранимайковци и прахосали техните богатства. Вида, виждайки несполуките на сестрите си, останала сама през целия си живот. Тя изградила голяма крепост и защитавала поданиците си. В нейна чест след смъртта ѝ хората дали името на крепостта – „Баба Вида“.
2. Перперикон
Перперикон е каменен комплекс в Родопите, един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Неговите първи обитатели са траките, като той е представлявал свещено място за тях. Извършвали са различни обреди и ритуали с вино, давали са се големи пирове в чест на бог Дионис. Някои смятат, че именно тук са направени две важни пророчества – за великите завоевания и слава на Александър Македонски и за величието на Гай Юлий Цезар.
3. Белинташ
Белинташ е скала с форма на малко плато в Родопите, по която се забелязват следи от човешка дейност. Това е второто по големина скално изсечено светилище в България след Перперикон. Свързват го с много мистерии, като се смята, че на мястото има особен вид енергия – магнитно поле, което обърква стрелките на компасите. Други популярни твърдения за Белинташ са, че там се е намирало тракийското светилище на бог Сабазий (Дионис).
Някои смятат, че там са кацали извънземни, а малките ямки и улеи на повърхността на скалите изобразяват небесна карта. Според други това е мястото, на което е акостирал Ноевият ковчег. Иманяри пък вярват, че редица съкровища са скрити под скалите – колесницата на Александър Македонски, пълна със злато и скъпоценности; че монаси от средновековен манастир са скрили от османските нашественици богатства и книжнина; че там се крие древна библиотека на траките.
4. Пещерата „Дяволското гърло“
„Дяволското гърло“ е пещера в Родопите, като нейното име идва от бившия вход на пещерата (сега изход), който наподобява дяволска глава. Легендите датират от времето на траките, като още тогава се е смятало, че пещерата е порталът към отвъдния свят. Нищо, което е влязло във водните лабиринти на пещерата, не е излязло навън.
Според легендата Орфей слязъл именно оттук в подземното царство, за да помоли бог Хадес да върне любимата му Евридика отново в света на живите. Бог Хадес се съгласил, при условие, че Орфей излезе без да поглежда назад, а Евридика щяла да го следва. Орфей вървял напред, но не успял да се сдържи и се обърнал за миг да зърне красивата Евридика. Така той завинаги я загубил.
5. „Маркова дупка“
„Марковата дупка“ е скален мост, с височина 28 метра, разположен в резерват „Стенето“, Национален Парк Централен Балкан. Легендата разказва, че една вечер Крали Марко очаквал на трапезата си своята сестра Мара Гидия. Тя обаче се забавила и разтревожен той излязъл да провери какво става. Забелязал в далечината сестра си да бяга от Муса, синът на султана. Ядосал се Крали Марко, грабнал тежкия си боздуган и с все сила го запратил към Муса. Боздуганът се забил със силен трясък в скалата, като излязъл чак от другата ѝ страна и оставил голяма дупка. Изплашил се синът на султана и избягал и така Крали Марко спасил сестра си.
6. Поповото езеро
То е най-голямото езеро от единадесетте попови езера в Пирин. Според легендата, Бог Перун и неговата сестра Перуника живеели в Пирин планина. Един ден свещеник отишъл в планината, за да занесе дарове на бог Перун. Изморил се и седнал да си почине край водите на най-голямото езеро. В същото време Перун седял високо и без да иска бутнал камък, който ударил свещеника и го повалил във водите на езерото. Така дошло и името му – „Попово езеро“.
Според други предания във водите на езерото живее воден овен, който не позволява на други твари да се заселят там. Правени са много опити да се завъди риба в „Поповото езеро“, но скоро след това рибата била намирана мъртва до него.
7. Дяволският мост
На мястото някога е имало римски мост, който е бил част от пътя Виа Игнация. Мостът е възстановен по нареждане на султан Селим, като почти нищо не се знае за строежа му и затова мостът е обвит в легенди и загадки. Най-известната е за майстор Димитър от село Неделино. Той приел предизвикателството да построи моста над буйната река, въпреки че всички опити за това преди него се проваляли. Той изпълнил задачата изключително бързо, но починал скоро след това.
Преданията разказват, че именно Сатаната е обещал на майстора да му помогне и да осигури на конструкцията безкрайна издръжливост. Условието било да включи образа на Лукавия в самия мост, но не как да е, а по начин, по който хем да е видим, хем невидим, както и осезаем, и недосегаем, като разполагал само с 40 дни. Ако обаче не успеел да се справи, Сатаната щял да вземе душата му.
Димитър успял и Сатаната спазил обещанието си, направил моста безкрайно издръжлив, но измамил за останалата част от обещанието си и, за жалост, майсторът все пак умрял скоро след това, като отнесъл тайната за Сатаната в гроба си.
8. Троянски манастир
Троянският манастир е третият по големина манастир в България. Според преданието в началото на XVII век тук живеел отшелник с ученика си. Духовникът станал известен в околността и при него започнали да идват много хора. Скоро били построени и монашески килии.
По тези места минал и Атонски монах, който носел към Влашко иконата на „Света Богородица Троеручица“. Пренощувал, а на сутринта, когато решил да продължи по пътя си, конят му отказал да тръгне. Колкото и опити да направил монахът иконата да бъде изнесена от храма, тя винаги се връщала, незнайно как, обратно на същото място. Затова монахът решил, че иконата е намерила дома си и продължил по пътя си без нея.
9. Балдуиновата кула
Балдуиновата кула е част от крепостта „Царевец“ във Велико Търново. Тя носи името на император Балдуин Фландърски, който безследно изчезнал след битката при Адрианопол. Според легендата, когато цар Калоян пленил латинския император Балдуин Фландърски, наредил да го затворят в кула. Царят уважавал смелостта на враговете си и затова наредил към него да се отнасят като към доблестен войн. Гледал от кулата с тъга към своите земи Балдуин…
Българската царица, която била самотна, защото царят бил зает с делата си, забелязала императора. Различен бил той от българските мъже – с руси коси, сини очи. Дни наред мислите ѝ били заети само с латинския войн и когато вече нямала сили да се противи, решила да престъпи съпружеската си клетва. Една нощ облякла дрехите на прислужницата си и влязла при Балдуин. Признала му любовта си и му казала, че винаги ще е до него. Смаян императорът отхвърлил любовта на царицата, отказал да я последва, защото в неговото сърце нямало място за любов.
Напуснала тя с разбито сърце кулата и таената любов се превърнала в омраза. Решила да си отмъсти. По време на пир, когато болярите си отишли, царицата паднала в краката на цар Калоян и му обяснила как Балдуин и признал любовта си. Разярен от това предателство, царят заповядал да го убият.
10. Пиратските фиорди
Неповторимите фиорди по Созополското крайбрежие на Черно море са останали и до днес с името „Пиратски фиорди“. Не е ясно дали името е дошло заради набезите на мореплаватели, заинтересовани от съкровищата в този град, или от скалистите лабиринти, приютяващи корабите на търсещите „златното руно“.
Има една легенда, която разказва, че в манастира на малкото градче заживял монах послушник. Името му било Благун, сирак бил и монасите го приютили. Не му харесвал манастирският живот, но нямало какво да прави. Красив и снажен пораснал Благун. Влюбил се в една девойка – красивата гъркиня Мирта, която наскоро се заселила в градчето със своето семейство. Двамата често ходели край фиордите, скрити от хорските одумки, влюбени и чакащи някой ден съдбата да ги събере заедно.
Един ден Благун събрал кураж и поискал ръката на Мирта. Разгневил се знатният род на девойката. Според техните обичаи Благун никога нямало да получи благословията им и ръката на любимата си. Изчезнал Благун от манастира и повече никой никъде не го видял. А във фиордите край морето се появил самотен тюлен, който хората и до днес наричат монаха. Вечер, когато луната огрее фиордите, местните забелязвали сянката на девойка, а във водите край нея снагата си мятал самотният тюлен монах.
Икономист по образование, но не и по душа. Истинската ѝ страст са музиката, киното и книгите. Обича историите за необясними неща и свръхестествени същества, легенди и митове. Увлича се по фентъзи романите и дори е автор на такъв – „Осмата част на силата – Наказанието Самодива“.
