Христина е каракачанка от тези, дето още не са слезли от Балкана и не възнамеряват да го правят, живее си в една високопланинска махала, далече от цивилизацията и нейните съмнителни блага.
В миналото каракачаните са били номади, препитаващи се с отглеждането на овце, добив и продажба на мляко, месо и вълна, но след 1954 г. са задължени да се установят на постоянно местожителство и се заселват в Сливенско, Котелско, Казанлъшко, Самоковско, Дупнишко, както и в района на Берковица, Вършец и Враца.
Христина и семейството ѝ до ден днешен отглеждат овце и само в четвъртък тя слиза до пазара в близкото градче – там продава саморъчно набрани билки, гъби или горски плодове.
Един ден, преди десетина години пак се била запътила към градчето, но рекла да се отклони от пътеката, за да набере една кошница горски малини, че били вече на презряване. Приближавайки малинака, чула някаква тупурдия, охкане, рев…
Притаила се зад дънера на дебело дърво и видяла как една мечка и една змеица жестоко се удрят и хапят една друга (вероятно защото се сблъскали сред високите малини и толкова се уплашили, че за да защитят малките си налетели на бой). Двете майки се убили една друга, а малкото мече и малкото змейче безпомощно гледали отстрани и жално скимтели.
Христина грабнала по едно животинско дете във всяка ръка и с бавна стъпка се върнала вкъщи. Тъй като самата тя била майка на 3-месечно бебе (което спяло в цедилото на гърба ѝ), дожаляло ѝ за осиротелите животинки и решила да ги отгледа. Откърмила ги, редом със собственото си дете, и те порасли големи и яки, и до ден днешен, като тръгне за пазара, те я съпровождат по пътя ѝ през планината, до края на гората, после се притаяват в храстите и търпеливо я чакат да се върне.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.