С 10-те мои стихотворения, които ще видите по-долу, ви разказвам история, за която четенето между редовете е един от основните компоненти. История за недотам плавните промени в отношенията, за всичките възли, пеперуди и прочие, които се завъртат в корема, когато емоцията е взела връх… или пък за това, за което вие си я припознаете.
1. Три
Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
Когато се разминахме
на алеята пред театъра вчера.
Никога не съм вярвала в
любовта от пръв поглед.
Вярваш ли в любовта от втори поглед?
Когато очите ни се намериха
в тълпата днес.
Три е на щастие.
Започвам да се оглеждам.
2. Вътрешни улички
Търсиш пряк път
към мен.
Ще те насоча.
Опитай през вътрешните улички.
Но не се разсейвай,
оглеждай се за знаци
и внимавай да не се загубиш.
3. Стаите на сърцето
Почука тихо на вратата на сърцето ми.
Толкова тихо, че едва те чух.
Почука пак, този път по-силно.
Но аз така и не отворих.
Продължи докато вратата не поддаде.
Настани се сякаш си беше у дома.
Мина през всички стаи и разпиля
нещата си навсякъде.
Най-удобно ти стана в хола.
В основната и най-важна стая.
Очевидно нямайки намерение
да си тръгваш, заключи вратата
и захвърли нанякъде ключа.
4. Изкуство
Знаеш как да изпишеш
усмивка на лицето ми
и да нарисуваш блясък в очите ми.
Любовта ти ми отива,
с нея съм най-красива.
5. Егоист
Винаги съм била егоист.
Докато не те срещнах
и разбрах, че щастието се крие
в това да усмихвам теб.
6. Дом
Казвали са ми, че за да стане
една къща – дом, трябва си го направиш такъв.
Да боядисаш,
да намериш мястото на всяка вещ,
да сложиш цветя,
наши снимки.
Да разпилееш спомените ни навсякъде.
Да си го направиш свое.
Чак сега разбирам, че са ме излъгали.
За да стане една къща – дом,
трябваш само Ти.
7. Нащрек
Не затваряй очи за дълго,
защото така отваряш врати за друг.
Любовта се краде лесно.
Не приемай никого за даденост,
само ще помогнеш на крадеца.
8. Улички
Помниш ли колко обичахме
да ходим на непознати места
и да се лутаме из случайни улички?
Така и не успяхме да се загубим.
Сега съм там, където познавам всяка уличка,
а ти си далеч.
Така и (не) успяхме да се загубим.
9. Кафе
Всяка сутрин
започваше с две кафета,
с теб и мен.
Колко сладки бяха те
и как си говорехме.
Часовете бяха секунди.
Дните се нижеха неусетно един след друг.
И най-хубавото беше кафето с теб.
Тази сутрин те няма.
Кафе не си правя,
не обичам.
10. Помниш ли?
„Има хора, които не се забравят” –
веднъж ми каза ти.
И си бил плашещо прав.
Как се забравят
разговорите до 7 сутринта,
гласът ти секунди преди да заспиш,
влудяващото ти чувство за хумор,
смразяващата ти сериозност,
откровенията, след които оставаше само тишина,
погледът, с който ме изпращаше,
когато си тръгвах.
„Има хора, които не се забравят” –
веднъж ми каза ти.
Не съм забравила,
помниш ли?
Привърженичка на класическата литература, усъвършенстваща се в свиренето на цигулка и автор на поезия. Ценител на музикалното изкуство като цяло, но най-вече на творчеството на Остава. С неподправено чувство за хумор и умерен сарказъм.