Има едно странно растение, за което учените смятат, че е не просто древно, а толкова древно, че вероятно е на повече от два милиона години и че е преживяло последния ледников период, а вероятно ще преживее и предстоящия.
Билката, която расте под връх Мурсалица в Родопа планина, както и на някои места в Пирин, живее на толкова сухи, каменисти и непристъпни места, че самодивите (за които учените наивно смятат, че не са преживели изсичането на горите и индустриализацията) с голяма мъка обгрижват градината на бог Дионис.
Когато малките самодивчета питат своите майки защо са наказани да бродят и плачат по цели нощи из планината, те им разказват една тъжна история… Когато легендарният музикант Орфей скитал из дебрите на Родопа, оплаквайки трагичната смърт на Евридика, бог Дионис го срещнал и се опитал да смекчи страданието му.
Но като разбрал, че певецът е неутешим, му казал, че там, където капят сълзите му, ще изникват вълшебни цветя, които ще могат да възкресяват мъртвите. Обаче Орфей нямал търпение да дочака израстването им, опитал се да върне съпругата си от Оня свят, не успял и бил още по-покрусен и неконтактен, когато вакханките се разсърдили, че не се поддавал на чара и закачките им и го разкъсали.
Бог Дионис много се разгневил и проклел жестоките жени да се превърнат в самодиви и вечно да поливат със сълзите си чудодейните насаждения, а самото цвете да лекува, но да не може да възкресява неблагодарните хора.
Самодивите и досега обикалят из планините и плачат, скърбейки за младия красавец, когото лекомислено погубили, а понякога се мяркат в народните песни и стиховете на българските поети, грижейки се за ранени и самотни комити: „Една му с билки раната върже,/ друга го пръсне с вода студена,/ трета го в уста целуне бърже…”*
А четвъртата пали огън и вари чай, за да може, ако оживее, поборникът за свободата на тази благословена с красота и плодородие, но и проклета с робство и вековни изпитания земя, да закрепне и да си стъпи на краката.
Комити и поборници вече отдавна няма, но един сгромолясал се под скална стена в Пирин алпинист, когото намерили след четири дни със счупени ръка, крак и таз, както и с вътрешни кръвоизливи, се кълне, че е оцелял през тези почти 100 часа, защото една прозрачна жена непрекъснато го поила с някакъв жълт чай…
* Из стихотворението “Хаджи Димитър” от Христо Ботев.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.