Учените отдавна предполагат, че пчелата е извънземно създание, защото някои особености в устройството на организма ѝ, както и несъразмерно малките ѝ криле, ги карат да недоумяват как това насекомо изобщо успява да се издигне във въздуха и да лети.
Че пчелите са извънземни създания Диана знае отдавна, защото тя ги взема от небето – лятно време, когато над земята преминава метеорния поток Персеидите (това, което другите хора смятат за падащи звезди, всъщност са новите пчели, които идват в кошерите на Диана).
За съселяните си от родното ѝ с. Акациево Диана е безработна преподавателка по история, но тя си знае, че всъщност е безсмъртната римска богиня на лова и луната Диана, на която ѝ се налага да преживее и тази безумна епоха, а пчелите (или по-правилно казано мелисите) са нейните спътници.
Диана има и други спътници – един елен, който често заварва да пасе насажденията ѝ с маточина – „пчелното биле” (от латински – Melissa officinalis, от руски – Мелиса лекарственная, от френски – Melisse citronelle, от немски – Zitronen Melisse), няколко меланхолични вълка, които зиме оставят следите си около пчелина ѝ и вият тъжно срещу Луната, и една млада мечка, на която Диана оставя по половин счупена пчелна пита на пъна до извора, винаги когато вади мед.
Другите спътници на Диана са сестра ѝ Мелиса и детето ѝ Зевс, кръстено на отказалия да поеме отговорност горд елин, от когото Мелиса забременя, докато работеше в Гърция. Точно както се разказва в старата митология, Мелиса отглежда тригодишния Зевс, хранейки го повече с мед, отколкото с хляб, защото, откакто се прибра в България, и тя е безработна, а на пчелина в изобилие има само мед.
Диана, Мелиса и Зевс живеят в старата кошара на дядо си (защото къщата им в селото отдавна е взета от банката), високо над селото, където има тучни балкански поляни – някога по тези ливади са пасли овцете на дядото, а сега пасат пчелите на семейството.
Разбира се, пчелите са активни от рано на пролет до късна есен, но точно сега – в началото на снеговития март, те все още спят, сгушени в изработените по стария метод тръвни (плетени от лозови пръчки кошери). Но днес за християнското население на село Акациево е празникът Сирни заговезни и Диана трябва да приготви старите кошери, които ще даде на децата, идващи всяка година на пчелина, за да се снабдят със своите „чучулати кошерища”, защото само тя все още прави и ползва такива.
На този празник от незапомнени времена, след като се стъмни, се палят и въртят старите кошери (според местните хора – за здраве, берекет и прогонване на злите сили), но Диана знае, че това е начинът вече старите и уморени пчели да се превърнат в искри и да отлетят обратно при своята черна майка – Вселената.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.