Сигурни сме, че си гледал минимум един от филмите за приключенеца Индиана Джоунс. Признай, че поне веднъж си си представял какво ли ще е, ако ти си на негово място – да тръгнеш по пътя на историята назад във времето, да откриваш мистични територии и да разплиташ тайните около тях.
Всъщност, защо не опиташ да го направиш? Джоунс търси изгубения кивот. Ти пък може да намериш причината за наличието на толкова много скални светилища на територията на страната ни. Те също крият много тайни, чакащи да бъдат разгадани. Ето най-известните обредни скални феномени в България.
1. Белинташ (гр. Асеновград)
Белият камък, каквото е значението на името на обредния скален обект, се намира почти в сърцето на Родопа планина. Известно е, че Белинташ е едно от най-силно енергийните места в България. Не е известно обаче, какво точно е било предназначението на това скално светилище.
Има предположения, че то е било посветено на бог Сабазий. Други пък казват, че може да е било и древна „Обсерватория“. На тези мисли навяват множеството малки ниши и улеи по цялата повърхност на скалния комплекс, които наподобяват звездна небесна карта.
Кое твърдение е вярно и дали пък не е било предназначено за нещо съвсем друго това светилище, ние няма как да знаем. Но нищо не ни пречи да идем на място, да го поопознаем и сами да направим своите заключения по темата.
2. Бегликташ/Беглик Таш (гр. Приморско)
Да, звучи ти подобно на предния обект. Не, не е същият. БеГлиКташ или Беглик Таш се намира в подножието на Странджа планина, в непосредствена близост до Черно море. Това е едно от най-големите и внушителни мегалитни светилища у нас.
Този скален ансамбъл е бил използван като ритуално светилище в продължение на 2 000 години. Въпреки че информация за него е била намерена още при посещението на територията от Карел Шкорпил през XIX век, дълго време остава далеч от очите на археолозите. Каква била причината ли? Попадал е на територията на отчуждените от Държавна сигурност земи по време на управлението на Тодор Живков. Ех, само ако „Тато“ е знаел, че вишката му за лов на диви прасета е разположена върху такъв древен култов комплекс.
Все пак, след падането на режима му, арх. Цоня Дражева и Димитър Недев правят много обстойни и подробни изследвания. Те доказват, че мястото е било ползвано за светилище по време на лятното слънцестоене, което поражда и сравнението му със световно известния феномен – Стоунхендж.
Ако сте запланували лятната си почивка в близост до Приморско, отидете и се докоснете до магията на това светилище, съхранило в себе си толкова мистика и история.
3. Перперикон (гр. Кърджали)
Огромният мегалитен комплекс, намиращ се недалеч от град Кърджали, е може би най-известното тракийско светилище у нас. Знае се, че траките са вярвали силно в Бога Слънце. Именно поради тази причина са избрали за свое светилище скална площ, непокрита с растителност. Траките силно почитали и боговете Дионис и Орфей. Според археолозите много факти сочат, че през късно бронзовата епоха именно тук е било прочутото светилище на Дионис.
По територията на цял Перперикон се наблюдават множество изсечени в скалите култови ниши. А в центъра на церемониалния Дворец се намира 30-метрова ритуална зала, в която са се извършвали най-значимите обреди в култ към Бога Слънце и Дионис.
Символ на една от най-древните култури по нашие земи, определено Перперикон заслужава вниманието на всеки турист, независимо дали се интересува от древна история или не. Все пак, не много наши туристически обекти са имали честта да бъдат отразени по CNN, нали? Сигурно има защо.
4. Татул (гр. Момчилград)
Тук, на територията на скално-култовия комплекс край с. Татул се намира един от най-впечатляващите мегалитни паметници в България без аналог. Той представлява саркофаг, под формата на пресечена пирамида.
Изследванията на археолозите показват, че скалната пирамида се е появила около X в.пр.Хр., като основното ѝ предназначение е било за извършване на жертвоприношения. За това подсказват и множеството открити предмети за извършването на подобен тип ритуали.
Историците предполагат, че тук са били изобразени погребенията на Орфей и цар Резос, който според историческите извори, е участвал в Троянската война. Още едно място от нашата китна родина, пропито с толкова много история и обвито с още повече интересни легенди. Няма как да не предизвика вече интереса ти, нали?
5. Харман кая (с. Биволяне, Родопи)
Слабо популярно, но особено мащабно скално тракийско светилище е Харман кая. Не по-малко интересно или впечатляващо е от другите подобни в района – Татул и Перперикон. По намерените артефакти, археолозите твърдят, че най-вероятно тук се е намирал един от най-големите градове на траките.
Учените-траколози предполагат, че тук се е имало древна обсерватория за наблюдаване на Слънцето и неговите лятно и зимно слънцестоене. Изследователите допускат, че Харман кая е функционирало паралелно със светилището в село Татул. Дали обаче са били част от някакъв по-голям култов комплекс, предстои да разберем, ако действията на археолозите бъдат продължени.
Така е в Родопа планина – на всеки хълм дебне древно находище, обвито в мистика. Нали точно това я прави толкова притегателен център – някога за жреците, а днес – за туристите. Заповядай и ти, ако още не си я посещавал.
6. Марков камък (с. Долно Ябълково)
Този древен култов обект, наричан още „Големият камък“ представлява 8-метров камък, закрепен върху две други скали. На върха на скалата има две ямки, издълбани в повърхността му. Хората казват, че се пълнят с лечебна вода – наричат ги още „Очите на Бога“. Всъщност някога тези ямки са били ползвани при извършването на ритуални жертвоприношения.
Естествено, няма древно светилище без легенди, които да се разказват за него. Една такава е, че това е „камъче“, което Крали Марко е хвърлил в страни от пътя си, отивайки към Истанбул.
Друга казва, че Света Богородица изпуснала камъка, при опита си да помогне на император Константин в изграждането на Константинопол. Но няма значение коя е истинската причина този камък да е тук – важното е, че се знае колко силно енергиен център е територията около Марков камък и че, ако си наблизо, ще е грехота да не го посетиш.
7. Утробата (гр. Кърджали)
По-известна като пещера, Утробата се оказва тракийско скално светилище. Просто е вдълбано в скалата, а не е на повърхността му. Уникалното тук е, че по време на пролетното слънцестоене, слънчев лъч попада точно през процепа на пещерата и я „опложда“.
Този феномен кара учените да твърдят, че това е тракийско светилище, посветено на Богинята-майка. А този акт на уединение е символ на вечната ѝ връзка с Бога Слънце. Впечатляващата точност, с която лъчът попада в скалното светилище, още повече озадачава археолозите – колко напреднали са били древните хора всъщност в развитието си.
8. Царев връх (Рила)
Многобройни жертвеници бележат скалната територия на мегалитното светилище Царев връх, разположено високо в Рила планина. Именно тук, на това силно енергийно свято място, се смята, че българският цар Петър се е срещал и съветвал със Св. Иван Рилски.
Легендата разказва, че царят първо изпратил свои хора, които да известят светеца, че царят що го посети. Иван Рилски отказал тази визита. После пратеници на царя занесли две кесии със жълтици на отшелника, но тогава той се обидил.
Накрая цар Петър сам отишъл високо в планината при светеца. На слизане от коня си, той коленичил. Там, където докоснал земята си с коляно, народните предания разказват, че трева не никне. А на мястото, където поставил короната си, растели само ириси, под формата на венец. Това е и историята покрай името на този връх – Царев. А поради това народно предание територията още е наричана „езическия предшественик на Рилския манастир“.
9. Кутелът (с. Розовец, обл. Пловдив)
Вървиш си през вековната гора в сърцето на Сърнена Средна гора и без да си пил хапче, от тези на Алиса от Страната на чудесата, изведнъж започваш да се чувстваш умален. Защо? Защото се натъкваш на огромна каменна „чаша“, перфектно и най-детайлно изработена, но с размери толкова големи, че вътре можеш да влезеш целият. Наричат я Кутелът.
На нея попадат още братята Шкорпил през 1898 г. като казват, че за тях това е „един от най-любопитните жертвени камъни на територията на страната“. Археолозите са силно впечатлени от много точната и фина изработка на Кутелът, с правилни пропорции и сякаш не изработена на ръка, а със специална техника. Сред всички намерени и изследвани скални светилища из Родопите, тази няма аналог по техника на обработка.
10. Мишкова нива (гр. Малко Търново)
Най-древното тракийско светилище в Странджа планина се намира близо до Малко Търново, в местността Мишкова нива. Включва могилен некропол и куполен храм. Смята се, че част от този култов комплекс са и намиращите се в близост светилище на Бастет и тракийската крепост на близкия връх – Голямо градище.
Предполага се, че светилището е посветено на Бога Слънце. В него е открит и жертвеникът, ползван при религиозните ритуали. За съжаление, обектът е слабо проучен и недостатъчно поддържан, колкото заслужава подобна древна находка.
На няколко пъти са правени козметични реставрационни дейности. Поради честата иманярска намеса, това почти не си личи. Затова посети го, докато все още е почти запазен в оригиналния си вид. Може пък по-високият туристически интерес да предизвика по-задълбочени проучвания от страна на специалисти в областта.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.