Вероятно не един или два пъти ви се е случвало да бъдете свидетел на неловки ситуации по време на среща. Ако пък не сте, можем спокойно да ви включим в графата – късметлии. Независимо от това дали сте се сблъсквали или не, сега ще разгърнем завесата и ще споделим част от някои интересни и други не толкова забавни моменти.
1. Неявяване на среща
Няма две мнения, определено да те вържат за среща е най-неприятното чувство. След етапите на опознаване, уговорки и вълнение, последното, за което можем да си помислим е, че в целият ни блясък и разкош ще стоим сами.
Отделили сме време, за да изглеждаме перфектно, споделили сме на приятели, че ни очаква нещо интересно, както и положителната нагласа, с която излизаме. Накрая естествено по Закона на Мърфи, всичко се преобръща, когато стоим и гледаме втренчено в тълпата и никой не идва.
Ако са изникнали въпроси като: „Какво ми има?, С какво сгреших?, Защо на мен?“, не се бойте, не сте единствени.
Всъщност, проблем няма. Ако съществува, не е никаква гаранция, че е във вас. Живеем в свят, който е твърде динамичен и променлив. Единственото, което можем да направим е да благодарим на съдбата, че не ни е срещнала с този несериозен човек.
2. Явяване на среща, но… със закъснение
Ако трябва да гледаме винаги положително, то трябва да сме благодарни, че среща поне се е състояла. Проблемът е, че никой не обича да чака, а дори можем да го приемем като обидно и несериозно, щом от самото начало става така. Разбира се, че трафикът може да ви забави или някое друго препятствие, но все пак, можем да преодолеем и тези спънки.
Стоим в целия си блясък, коремът ни е на топка и тръпнем в очакване, но лека полека търпението ни се изчерпва. Познат сценарии нали?
Да, бихме простили подобно провинение, ако човекът отсреща поднесе извинения. Но отново ще преминем през етапа на бурята от емоции и натрапчиви мисли. Защо е нужно, нима все още има хора, които не познават часовника? Да се опиташ да дойдеш навреме не боли!
3. Напрежение, притеснение или срамежливост
Приемаме за нормално, че първата среща е колкото интересна, толкова и непредсказуема. На практика, можем да очакваме всичко. Особено неприятно е, когато по време на срещата се усети една неловка тишина, изнервени погледи и хаос в умовете. А още по-умопомрачително става тогава, когато единият от двамата изцепи някоя глупава шега не на място. Тогава затишието е още по-осезаемо, насочвате се към питието, за да спечелите още малко време, в което да измислете план Б.
Ако пък за нещастие, цялата среща протича по този, меко казано, напрегнат начин, то е време да намесим една поговорка – „приятел в нужда се познава“. Звънят ви „уж по спешност”, но реално ви правят услуга и ви измъкват от потъващите пясъците.
4. Аз, ти и бившите
Отваряме една нова глава от отношенията и това е темата за бившите. По нея може да се изпише много, но няма нужда, тъй като има хора за тази работа, просто може да не сте попаднали на тях.
Уви, има много такива, които са минали през това и далеч не им е забавно. Ситуацията е следната: срещата протича добре, напрежението е изчезнало и се преминава от тема на тема, докато хоп, споменава се и немислимото – бившият/ата. Фатална грешка.
Да слушате цялата автобиография на бившата изгора си е направо истинско удоволствие на първа среща. Е, ако трябва пак да извлечем положителното от ситуацията, то поне можем да разберем какви не трябва да бъдем.
Изобщо, който и да е от двете страни подхване тази тема, със сигурност се подкопава и обрича срещата на провал. Безвъзвратно.
5. Престараване с визията
Какво имам предвид: не е нужно да облечете онзи невероятен и лъскав костюм, който стои в гардероба и хваща прах, нека си остане там… поне засега. Както и вместо да се гримирате, да изплискате цяла кофа с макиаж и да очаквате творение на Леонардо да Винчи. Резултатът ще е комичен. Ако не искате да се чувствате, като клоун, който е объркал цирка, внимавайте.
Целта не е да насочвате погледите към себе си на всяка цена. Правилният човек ще ви оцени такива каквито сте. Именно затова е хубаво да се придържаме към собствения си стил, така показваме и част от същността ни.
6. Виртуалност или реалност
Все по-често, всички ние се вторачваме в телефоните си и забравяме за околния свят. Обаче ако това се случи по време на среща, не само е обидно, но и безумно скучно за отсрещната страна.
Със сигурност няма да изгубите много от последната клюка във Facebook, а и ако не отговорите веднага в чата, никой няма да ви напише глоба. Разбираемо е, че телефонът е начин, чрез който можете да спечелите малко време и да обмислите каква тема на разговор да подхванете.
Нормално е и да припарите до него по навик. Но е хубаво да се съобразите, че пред вас стои истински човек, не холограма и този същият е отделил от времето си, за да ви опознае и да водите истински диалог.
7. Нарцистичност
Всички знаем историята на Нарцис и как в стремежа си да целуне собственото изражение във водата, той се удавя. Нещо подобно е и когато не спирате да говорите само и единствено за себе си, на първа среща.
За колкото и прекрасни да се считате, не е нужно да го споменавате на всеки 2 минути. Човекът до вас ще го е забелязал, ако действително е така. Несъмнено е много дразнещо, в един разговор да се чува само “Аз, аз, и пак аз…”
В крайна сметка, срещата се осъществява от двама човека, добре е да не се забравя това. Ако все пак, човекът, който стои срещу вас е изтърпял цялото това въведение в божеството ви, заслужава награда. Ако ли не, другия път просто застанете пред огледалото, така няма да се чудите защо срещите са били неуспешни.
8. Допълнителна компания
Никога не съм разбирала, а и навярно няма да стигна до разковничето – защо някои хора замъкват техни приятели на първа среща?
Може би, отново опираме до притеснението или приятеля до нас е оценяващо жури и подбора се извършва колективно… Можем само да гадаем.
Истината е една обаче и сигурно ще се повторя, но срещата се състои от двама души. Немислимо е да допуснете тази грандиозна грешка и да домъкнете приятелката/приятеля си на срещата, без значение какви причини и аргументи стоят зад това.
Дори не е забавно. Още по-интересния въпрос е как тези „приятели“ се навиват и действително влизат в ролята на третото колело. Съвсем спокойно можем да умножим разочарованието по три.
9. Коремни смущения
Навярно ви се е случвало, след като сте похапнали онзи изкушаващ и вкусен хамбургер с повечко чили, в стомаха ви да се разрази буря. Много неприятно и неловко. Дори, ако човекът отсреща се окаже възпитан и се прави, че не чува куркащите и сумтящите звуци, идващи от стомаха ви, вие няма да сте спокойни.
На всеки се случват подобни неща, но по-важното е да реагирате своевременно и да отложите срещата. Възможно е да ви сметнат за несериозни, ако я отмените в последната минута, но поне със сигурност ще си спестите срама и то за дълго време напред.
10. Кой ще плати?
Този сценарии е стар като света. Ако първата среща се е разиграла в заведение и е вече към финала си, не я помрачавайте със своята настойчивост. Разбира се, че трябва да покажете добри обноски и да пожелаете да платите сметката, но не на живот и смърт.
Отвратително досаден е този момент, защото пак се усеща леко напрежение, хем не искате да направите лошо впечатление, хем ви е неудобно. Но твърде голямото настояване, може да разруши тепърва създаденото впечатление.
Затова зарежете настрана своята еманципация или кавалерство, а действайте лежерно в този момент. Нещата трябва да станат от само себе си, без напрежение и без натягане.
Бонус:
Случка, която мога да разкажа от първо лице – при една от първите ми срещи, попаднах на момче, което или беше изключително изморено, или просто му беше скучно. Каквато и да е била причината, със сигурност се смутих, когато по време на разговора ни, той… заспа.
Проявих търпение, изчаках няколко минути в надежда, че ще се събуди, но уви. Беше ми неудобно, но се опитах деликатно да вляза в ролята на принца, който буди спящата красавица (разбира се в разменени роли).
Когато успях да го събудя, той се стресна, както стресна и мен. Отново неловък момент. Приех, че не е нещо, за което да не мога да си затворя очите, затова и излязохме на втора среща. Обаче и на нея той отново бе опиянен от Сънчо и отново заспа.
Грета е дипломиран специалист по Мениджмънт и Човешки ресурси. Страстите ѝ са писането и психологията. Обича да изучава поведението, мисловните процеси и чувствата на хората. Убедена е, че нещата винаги имат друга перспектива…