Замисляли ли сте се някога имената на колко родни художествени гимнастички можете да изброите на прима виста? Три, четири, най-много пет…
Малко след Световната купа в София и няколко месеца преди Световното първенство отново в столицата; в годината, в която честваме 70 години художествена гимнастика в България, смятаме, че е редно да погледнем назад в миналото и да си припомним онези, които са поставили началото на този красив спорт в родината ни.
Но и да споменем имената на тези, които достойно продължиха и поддържат традициите ни в този спорт. Не случайно ги наричаме „златните момичета“. Ето и 10 от тях.
1. Жулиета Шишманова
Имената на първите остават в историята. Затова няма как да говорим за българска художествена гимнастика и да не започнем с нейната основоположничка – Жулиета Шишманова. Първоначално ориентирала се към спортната гимнастика, малко по малко се заинтригува от красотата на художествената гимнастика, преплетена с голяма доза издръжливост и енергичност от страна на състезателките, но същевременно притежаваща грациозност и женственост. Така тя става първата дама, започнала активно и дейно да се занимава с този спорт в България.
Поставя основите на българската школа по художествена гимнастика. Композициите ѝ се отличават с трудност, сложност и много рискови елементи за времето си. Най-големите си успехи обаче постига като треньор. Нейни възпитанички са първата в света трикратна световна шампионка Мария Гигова и ненадминатата в последствие по успехи българска треньорка Нешка Робева. Между 1976 и 1978 г. тя е и председател на БФХГ, като е избрана с мнозинство и бурни овации!
2. Мария Гигова
Една от най-именитите възпитанички на Жулиета Шишманова е Мария Гигова. Първата голяма звезда на родната художествена гимнастика. На световното първенство през 1967 г. Гигова печели със съчетанието си на обръч първия златен медал за България в този така красив, но много труден спорт! Спечелила е 9 златни медала от световни първенства. Тя е първата в света трикратна шампионка по художествена гимнастика.
Неслучайно е обявена от Международната федерация по художествена гимнастика за една от 10-те най-добри гимнастички на всички времена. След края на шеметната си кариера тя остава в спорта, на който е отдала живота си дотогава – става международен съдия, член е на техническия комитет на ФИГ, 2 пъти е председател на Българската федерация по художествена гимнастика.
3. Илияна Раева
Действащият председател на БФХГ доказа, че знае как се правят „златни“ момичета, защото тя самата е една от първата вълна такива. Първо през 2004 г. в ролята си на старши треньор изведе българския ансамбъл до бронзовите медали на олимпиадата в Атина. А като председател на БФХГ успя да стигне с ансамбъла ни до най-високия връх в този спорт – спечелването на златния олимпийски медал на игрите в Токио. В кариерата си като спортист също е много амбициозна и постигаща високи резултати.
Тя е първата българска абсолютна европейска шампионка (Амстердам, 1980 г.). А на световното първенство в Лондон през 1979 г. се случва прецедент в художествената гимнастика – благодарение на 20-минутно скандиране на името на Илияна Раева от многобройната публика в зала „Уембли“, в знак на протест срещу дадената ниска оценка от страна на съдиите за нейното изпълнение с бухалки, резултатите ѝ са коригирани и ѝ е отреден златен медал на този уред.
4. Мария Петрова
След Мария Гигова Мария Петрова е втората българка и едва петата гимнастичка в света, която е трикратна световна шампионка по художествена гимнастика, откакто този спорт съществува. Тя се явява и последната ни голяма звезда сред индивидуалните представителки в грациозния спорт. А победите ѝ са още по-сладки, тъй като ги постига в особено трудни времена. Тя е състезателка точно в годините, когато СССР се разпада и от един силен противник се оказва, че има още 6 нови – малките, вече отделили се, съветски републики.
Въпреки жестоката конкуренция тя успява да стане една от най-добрите в този спорт – двукратна европейска и трикратна световна шампионка, както и участва на 2 олимпиади. Затова заслужено през 2006 г. е обявена за една от 10-те най-добри гимнастички според Международната федерация по художествена гимнастика. След като приключва кариерата си, става член на управителния съвет на БФХГ, член на техническия комитет към Европейската федерация по художествена гимнастика, както и вицепрезидент на БФХГ.
5. Лили Игнатова
Лили Игнатова е една от „златите състезателки“ на голямата Нешка Робева. Тя остава в историята на художествената гимнастика като единствената двукратна носителка на световни купи – тези в Белград (1983 г.) и Токио (1986 г.) Има зашеметяваща кариера във времена, в които българската гимнастика е в своя разцвет, но конкуренцията от рускоговорящите държави е безмилостна.
Въпреки това Игнатова успява да спечели в цялата си спортна кариера 19 златни, 12 сребърни и 2 бронзови медала от различни европейски и световни първенства, както и световни купи. С настъпване на края на състезателния ѝ живот тя се ориентира към треньорската професия – създава свой клуб по художествена гимнастика. Също се увлича по хореографията – участва в създаването на два танцови спектакъла – „Орфей и Евридика“ и „Легендата“.
6. Биянка Панова
Активната ѝ състезателна кариера е в периода от 1982 г. до 1989 г. Тя е вписана в книгата „Световни рекорди на Гинес“ като състезателката, получила най-голям брой максимални оценки на първенство по художествена гимнастика – спечелва всички златни медали на отделните уреди и всички са с максимален брой 10-ки! Този паметен прецедент се случва на Световното първенство във Варна през 1987 г.
Със своята сложност в съчетанията, преплетена с много нежност и изразителност в движенията, Биянка Панова се превръща в една от любимките както на съдиите, така и на публиката- След като приключва своето активно занимание с художествената гимнастика на килима като състезател, се занимава както за малко с треньорска дейност в сферата, така и открива друга своя страст – танците.
7. Анелия Раленкова
Състезателка с обещаващо бъдеще е Анелия Раленкова – печели златен медал от Световното първенство в Мюнхен (1981 г.), европейските първенства в Ставангер (1982 г.) и Виена (1984 г.). Навярно можеше да е и първата ни олимпийска шампионка в художествената гимнастика, но поради бойкота на българската делегация на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. това остава само мираж.
Има много красиви и сложни съчетания, но безспорно спечелва и публика, и съдии със съчетанието си върху музиката на равеловото „Болеро“. Дори и след края на страхотната си кариера, Раленкова остава тясно свързана с художествената гимнастика – живее около 20 години в Съединените щати, където основава множество клубове и разкрива класата на българската гимнастика и в треньорството.
8. Адриана Дунавска
Адриана Дунавска остава в историята на българската художествена гимнастика като първата ни олимпийска медалистка – заема второ място на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. И то при дебюта си на Олимпийски игри, в годината, когато и художествената гимнастика като спорт за първи път е включена в програмата на игрите. Какъв главозамайващ старт!
Успехите си от килима успява да пренесе и в последвалата треньорска кариера – през 2008 г. е поканена да стане старши треньор на националния отбор на Франция. Тя приема и не след дълго френските гимнастички бележат рязък скок в класиранията си, поради добавената сложност в съчетанията (типичен почерк на силните нации в спорта, една от които е българската).
9. Михаела Маевска
Капитан на българския ансамбъл, грабнал бронзовия медал в многобоя от Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Тогава на косъм не спечелват среброто… Испания и България бяха с равен брой точки, но испанките имаха 0.100 точки повече за изпълнение на първото си съчетание от нашите и това наклони везните в тяхна полза за по-предни позиции. Въпреки това постижението на българския ансамбъл е голямо, защото това е първият подобен медал от 12 години насам.
Към настоящия момент Маевска предава огромния си опит на своите наследнички в спорта. След като приключва състезателката си дейност, става помощник треньор на националния ансамбъл по художествена гимнастика. С него тя успява да сбъдне мечтата си като състезател – става олимпийска шампионка, но като треньор, благодарение на т.нар.“диамантени момичета“, които ръководи в Токио. Сега продължава да е на същата позиция в щаба на новия ансамбъл и само времето ще покаже какви и колко нови върхове в спорта ще постигнат със съвместни усилия.
10. Християна Тодорова
Една от съотборничките на Маевска, с които успяват да върнат България сред елита в ансамблите на художествената гимнастика. Християна Тодорова участва на две Олимпиади – в Лондон и Рио де Жанейро. От последната има спечелен бронзов медал, но с тежестта на златен за страната ни. С това постижение доказват отново на света, че България е страна с традиции в художествената гимнастика и заслужава да бъде оценена по достойнство. Днес Тодорова е международен съдия по художествена гимнастика. А на последната Световна купа в София беше и първата ѝ изява като главен съдия на състезание от подобен ранг.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.