Откъсваме пореден лист от календара. Отива си октомври, а есента е завладяла времето навън с цялата си прелест. Пъстра, вкусна, ароматна… Изпълваща сетивата ни до краен предел.
Есен с дъх на ябълки и тиква, с цвят на кехлибар. Докосваме като за последно щедрия подарък от златни слънчеви лъчи. И на изпроводяк се наслаждаваме на „най-прекрасната усмивка на годината“.
Дните стават все по-кратки, нощите – все по-студени. Време е за любима книга – съдби, които не познаваме, места, на които искаме да бъдем.
Днес ви представяме най-актуалните предложения на издателство „Колибри“. Заглавията, които предизвикаха огромен интерес по време на кино-литературния фестивал Синелибри, както и новите издания през пъстроцветния месец октомври, свързани с годишнини и специални дати.
Насладете им се, както се наслаждаваме на есенните багри! Отдайте им се, както се отдаваме на спомена за отминалото лято! Приятно четене!
1. „Соларис“
Станислав Лем
„Соларис“ – най-известният роман на Станислав Лем, един от великите световни майстори на научната фантастика, принадлежи към поджанра, изследващ контакта с извънземния интелект. Тази преведена на всички езици творба предлага оригинална визия за непознаваемия чужд разум, като заедно с това представя по уникален и вълнуващ начин драмата на себепознанието и космическите измерения на любовта.
Идеята за океана-мозък, заемащ повърхността на планетата Соларис и способен да придава материален облик на човешките спомени и мисли, не оставя равнодушни нито психолога Крис Келвин и колегите му космонавти от космическата станция, описана в романа, нито милионите читатели на полския фантаст. Нито известните режисьори Андрей Тарковски и Стивън Содърбърг, които екранизират произведението съответно през 1972 и 2002 г.
На стогодишнината от рождението на Станислав Лем ИК „Колибри“ предлага на феновете на фантастиката нов, пълен превод на издавания досега цензуриран и съкратен вариант на забележителния му шедьовър.
2. „Тайната книга на Данте“
Франческо Фиорети
Преди 700 години, на 13 септември 1321 г., при много съмнителни обстоятелства умира като изгнаник в Равена Данте Алигиери, чиято велика „Божествена комедия“ полага началото на края на мрачното Средновековие в Италия, за първи път от цяло хилядолетие поставя под въпрос правотата на църковните догми и отваря хоризонта за светската литература и изкуството на бляскавия Ренесанс.
Франческо Фиорети въвлича читателя в една тайнствена и невероятно увлекателна история за интриги, безмилостни гонения и жестоки убийства, разиграли се на сцената на отиващото си Средновековие – синът на Данте упорито преследва убийците на своя гениален баща, по пътя си среща монахини и кръстоносци, порочни свещеници и проститутки с добро сърце. И всички те търсят последния, скрития текст на поета, съдържащ неговите заветни, пророчески послания.
„Тайната книга на Данте“ (2011) е дебютният роман на Франческо Фиорети, който месеци наред не отстъпва от върха на литературните класации, продадени са 700 000 екземпляра в Италия и още при излизането му авторските права са купени в 7 страни.
3. „Непознатата дъщеря“
Елена Феранте
Защо Леда внезапно прекъсва почивката си? Напуснала Неапол и вече преподавателка в университета във Флоренция, останала сама, след като двете ѝ дъщери са заминали при баща си в Канада, тя отива за няколко седмици на родния морски бряг, където се сближава с типичната потисната неаполитанка Нина и дъщеричката ѝ Елена.
И спонтанно открадва и скрива куклата на детето. Защо? Замисляйки се над този свой жест, Леда се връща в своето минало, припомня си времето, когато в стремежа си към свобода е изоставила тригодишните си дъщери, размишлява над ролята си на съпруга и неосъщественото си майчинство.
По своя неподражаем начин Елена Феранте рисува портрета на една съвременна жена, предлагайки ни проникновен анализ на трудната и противоречива женска участ. Ще успее ли Леда, осъзнала егоистичното си поведение, този път да се покаже на висота?
Почитателка съм на нейните романи и на начина ѝ да представя живота така, както ние, жените, го разбираме.
Зейди Смит
Винаги когато харесам някоя книга, намирам случай да я подаря на някого. И винаги бих избрал един от романите на Елена Феранте.
Кен Фолет
4. „Гримираната жена“
Франсоаз Саган
Корабът „Нарцис“. Присъстват Олга Ламуру, протеже на кинаджията Симон Бежар; богатата Едма Боте-Льобреш и скучният ѝ съпруг; прелъстителният Жюлиен Пейра; Ерик Льотюйе и срамежливата му съпруга Кларис, която безуспешно се опитва да се скрие зад грима си.
Тя именно е „гримираната жена“, която интригува и вълнува. И която се влюбва в Жюлиен.
Историята се заплита, напрежението сред пасажерите се покачва и светските пози започват да изглеждат и жалки, и смешни.
Остра наблюдателност, дълбок психологизъм, ясен рисунък, емпатия, нелишена от известна жестокост, елегантност на фразата – все характерни черти от почерка на голямата Франсоаз Саган.
5. „В преследване на светлината“
Оливър Стоун
Преди да се прочуе с „Взвод“ в средата на 80-те години, Оливър Стоун е бил раняван във Виетнамската война, писал е с години сценарии, останали нереализирани, докато си изкарва хляба с непрестижни работи в Манхатън.
Стоун, вече на 75, си припомня годините на творческо съзряване с всички успехи и провали: репетиции с Ал Пачино за филм, който така и не е заснет; потискащите демони на пристрастеността към кокаина; провала на първите му два филма; рискованото му проучване на терен сред наркокартелите в Маями за сценария на „Белязания“ и още доста интригуващи истории.
„В преследване на светлината“ е завладяващ поглед отвътре към преломния за Холивуд период на 70-те и 80-те години.
6. „Зигмунд Фройд. Изцеление чрез духа“
Стефан Цвайг
„Зигмунд Фройд“ е третата част от трилогията „Изцеление чрез духа“, излязла през 1931 г. В центъра на повествованието на Стефан Цвайг са биографиите на Франц Антон Месмер, Мери Бейкър-Еди и Зигмунд Фройд – личности, които всеки в своето време и в своята област, се опитват да търсят лек за тялото чрез душата.
Цвайг е един от първите немскоезични писатели, който признава влиянието, оказано му от Фройд, и който в собствените си творби се занимава с написаното от австрийския невролог. Самият той ходи на консултации в прочутия кабинет на „Берггасе“19. Целта на студията му не е описание на учението на Фройд, много повече писателят се интересува от просветителската дейност на лекаря и изказва възхищението си от силния му характер.
Биографите на Цвайг разглеждат есето като вид самоанализа, стъпила върху принципите на психоанализата на Фройд.
7. „Като дъх“
Ферзан Йозпетек
Една неделна сутрин Серджо и Джована очакват семейни приятели за обяд в уютния си апартамент в Рим. Малко преди появата на гостите на вратата им звънва непозната жена с необичайна молба. Преди много години тя е живяла в този дом и сега би искала да го разгледа за последно.
Така започва една история, застрашаваща привидно спокойното и монотонно съществуване на Серджо и Джована, бележейки тях и приятелите им завинаги.
Трилър на чувствата, така описват романа „Като дъх” на Ферзан Йозпетек, който чрез вълнуващи обрати пренася читателите от днешно време към края на шейсетте, от Рим до Истанбул. Дали ако човек влезе в лабиринта на чувствата, ще успее да намери пътя обратно към себе си?
8. „Дегустаторките“
Розела Посторино
Германия, есента на 1943 г. Двайсет и шест годишната Роза Зауер е избягала от бомбардировките в Берлин при родителите на своя съпруг в село Грос-Парч, само на няколко километра от Бърлогата на Вълка, скривалището на Хитлер.
Скоро след пристигането си Роза е избрана за дегустаторка на Фюрера. Заедно с още девет жени всеки ден тя трябва да опитва ястията, предназначени за него, за да е сигурно, че не са отровени.
С течение на времето между дегустаторките се създават приятелства, вражди, тайни съдружия. През 1944 г. в казармата в Краузендорф пристига нов командир от СС, Алберт Циглер, който от първия ден налага със строгостта си атмосфера на ужас и страх. Но между него и Роза ще се зародят по-различни взаимоотношения…
Вдъхновен от истинската история на Маргот Вьолк, дегустаторка на Хитлер, романът разказва за необикновените събития в живота на една млада жена, изправена пред тежки житейски избори, разкъсвана от невъзможността да постави ясна граница между правилно и грешно, между добро и зло.
9. „Три етажа“
Ешкол Нево
„Три етажа“ на Ешкол Нево е игра с формата на самия роман и с опитите на едно разнолико общество да открие своята идентичност.
В жилищна сграда в предградията на Тел Авив се развиват три истории, като всяка от тях е разказана на някого под някаква форма – три монолога на три емоционално различни етажа.
Арнон живее на първия етаж със съпругата си и двете им малки дъщери. Той споделя със стар приятел от армията тревогата си за вероятността една от дъщерите му да е била сексуално малтретирана. На втория етаж Хани, млада майка с две деца, е наричана от съседите си „вдовицата”, защото съпругът ѝ постоянно пътува.
Чувствайки се напълно сама, тя пише писмо до своя близка приятелка, 9.в което разкрива страховете си. На последния етаж живее бившият съдия Девора, която поема по нов път в живота си в опит да се сдобри с отчуждения си син. Девора записва на стар телефонен секретар съобщения до покойния си съпруг.
С всяко изкачване нагоре по етажите се приближаваме до кулминацията в нечий живот. Трите етажа са не само рамката на този изграден от три части роман, те са и трите основни фази според теорията на Фройд за личностното развитие.
„Най-важното нещо е да говориш с някого. В противен случай, останал сам, човек няма представа на кой от трите етажа се намира.“
Издателство „Колибри“ не забравя и най-малките си читатели за да ги зарадва и вдъхнови, както и техните родители, защото какво по-завладяващо от това, да се забавляват заедно.
Едно интересно есенно предизвикателство…
10. „Проследи и оцвети. Линии, форми, букви“
След 4-годишна възраст настъпва промяна в психологическото и социално съзряване на децата. Те осъзнават, че пространството за рисуване на предлагания лист има граници – долу и горе; дясна и лява граница, с които е необходимо да се съобразяват.
Настъпва моментът своевременно да се използва заложеният у всяко дете биологичен усет за равновесие и естетика. Неусетно, но целенасочено се овладяват графични умения и започва подготовката на ръката за писане. У детето се изгражда мотивация и увереност в собствените възможности и започва формиране на обща психологическа готовност за учене. Затвърдяват се представите на децата за елементите на графичните знаци. Усъвършенства се фината им моторика и се развиват графичните им умения за ориентиране в широк ред за писане и за правилен захват на молива.
Дейности, които детето учи и упражнява:
- рисува и пише елементи на букви;
- оцветява в рамките на контур;
- дорисува прави и криви линии по пунктир;
- познава символите на главните печатни букви;
- изписва линии и елементи по предварително указана посока за движение на ръката.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
