Хората казват, че името на всеки човек носи символика, красота и до голяма степен определя съдбата на своя притежател.
Що се отнася до българската литература, не малка част от нашите талантливи и обичани писатели и поети използват псевдоними, с които ги познаваме и помним като бележити и значими личности в нашето творчество. За съжаление информацията за произхода на псевдонимите на някои от десетте автори е оскъдна или липсваща.
Чрез кратко и изчерпателно описание за живота и творческия път, ще ви представим десет от най-прочутите български автори, чийто истински имена са скрити под обвивката на звучни и пъстри артистични псевдоними.
1. Асен Разцветников
Истинското име на Асен Разцветников е Асен Петков Коларов. Роден е на 2 ноември 1897 година в Драганово, Княжество България. Той е писател, поет и преводач. Започва да пише стихове в ученическите си години.
От 1917 сътрудничи в пролетарския печат със стихотворения, фейлетони, хумористични разкази и сценки. От 30-те години се отдава предимно на детската литература – книги с гатанки, стихотворения, приказки, както и усилена преводаческа дейност.
Той обичал да гледа градините, разцъфналите овошки и да им се наслаждава. Така неволно му хрумнало да промени презимето си. Смъртта му в Москва през 1951 остава забулена в тайна, като оттам се завръща само урната с тленните му останки.
2. Елин Пелин
Истинското име на „майстора на късия разказ“, възпял българското село, е Димитър Иванов Стоянов. Роден е на 18 юли 1877 година в село Байлово. На него е наречен град Елин Пелин, който се намира в близост до родното му село.
През 2008 година на него е кръстен и морският нос Елин Пелин в Антарктика. Твърди се, че името Елин Пелин звучи мелодично и интересно и знаейки за горчивината на билката пелин, като всеки творец с по-чувствителна душа, той прави този псевдоним част от своя живот.
Първото стихотворение, което подписва с това име е „Тихи тъги“ през 1897 г. Елин Пелин работи една година като учител в село Байлово. Библиотекар е в Университетската библиотека, по-късно е пазител на хранилището на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Освен „певец на българското село“ Елин Пелин пише и за деца. Автор е на стихотворения, басни, хумористични разкази, приказки и читанки. Нека не забравяме любимите герои на всички малки и големи – Ян Бибиян и дяволчето Фют. Умира на 3 декември 1949 година в София.
3. Чудомир
Истинското име на Чудомир е Димитър Христов Чорбаджийски. Той е български художник-карикатурист и писател. Роден е на 25 март 1890 г. в село Турия, Старозагорско.
Малко се знае, че псевдонимът му идва от съселянина на хумориста – Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на издирвания с парична награда деец на ВМРО – Чудомир Кантарджиев, и намерил огромна прилика между него и Димитър Чорбаджийски. Така бъдещият писател и художник-карикатурист първо се сдобива с прякор, а по-късно прякорът му става псевдоним.
Чудомир е името, с което става известен, но е използвал и други псевдоними, като: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Стрелец.
В продължение на 60 години Чудомир твори. За пръв път публикува свои карикатури и злободневки в рими през 1907 година. Започва да пише и фейлетони, разкази и епиграми, но най-голяма популярност му носят кратките му хумористични разкази. Умира на 26 декември 1967 г. в София. Негова мъдра мисъл гласи: „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са премислили.“
4. Ран Босилек
Името на Ран Босилек е Генчо Станчев Негенцов. Той е български писател, поет и преводач. Роден е на 26 септември 1886 година в Габрово. Работи като адвокат, но любовта му към литературата надделява. Името му му се струва твърде обикновено и си измисля ароматен и звучен псевдоним.
Той е един от малкото писатели, които се посещават на литературата за деца. Той е редактор, преводач, издател, отдавайки повече от 50 години от живота си на детската литература. Сюжетите на творбите му са оригинални и автентични, заимствани от българското народно творчество, като: родната къща, бабата, майката, животните, сезоните.
Ран Босилек е един от най-добрите преводачи на чужда литература за деца. Превежда приказки на Хан Кристиян Андерсен, Шарл Перо, Братя Грим. Умира на 8 октомври 1958 година в София.
5. Радой Ралин
Радой Ралин е артистичното име на Димитър Стефанов Стоянов. Той е писател, поет, дисидент и сатирик. Роден е на 23 април 1922 година в Сливен. Творбите му изтъкват свободата, чувството за справедливост, осъвременяват традиционните форми на притчите, народните приказки, басните, пословиците и поговорките.
Когато изпраща свое стихотворение до списание „Българска реч“ с името Димитър Радин, неволна редакторска грешка го превръща в Ралин. Избира творческия му псевдоним да включва и името на майка му – Рада и става Радой.
В своите епиграми показва недостатъците на времето, в което живее и твори. Чрез своята безкомпромисна критика, обвита в сатира и хумор, Радой Ралин се превръща в предвещател на настоящата действителност. В едно свое интервю малко преди смъртта си, на въпросът дали е обиден, той отговаря: „Защо да бъда обиден, когато съжалявам тези, които са ме обидили“. Умира на 21 юли 2004 година в София.
6. Елисавета Багряна
Елисавета Багряна е артистичният псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е българска поетеса, автор е на детски книги и преводач. Родена е на 23 април 1893 година в София. Наричана „гранддамата на българската литература“, Багряна започва да пише стихове от около 14-годишна.
През 1915 година, подтикната от Йордан Йовков, публикува две свои творби в списание „Златорог“. По това време популярна била жената в черно, както наричали Мара Белчева – съпругата на убития министър Белчев и приятелка на Пенчо Славейков. Решили, че не може да съжителстват две Белчеви под българския литературен небосклон и в списание „Златорог“ за първи път се появило новото литературно име Елисавета Багряна.
Волността на характера ѝ оказват централно място в живота на поетеса и тя решава да изостави съпруга и сина си, поради което бива осъждана. Синът ѝ дълго време не предполага, че известната поетеса е негова майка. Първата ѝ стихосборка и една от най-известните ѝ творби „Вечната и святата“ излиза през 1927 година. Умира на 23 март 1991 година в София.
7. Дора Габе
Рожденото име на Дора Габе е Изидора Пейсах. Тя е писателка, поетеса и преводач от еврейски произход. Родена е на 16 август 1886 година в село Харманлък (днешно Дъбовик).
Жена е на един от най-изтъкнатите литературни историци и критици – Боян Пенев.
Един от най-популярните любовни триъгълници в българските литературни среди се заформя след запознанството на Елисавета Багряна с Боян Пенев.
След смъртта си, той оставя силна вражда между две от най-видните български поетеси. Дора Габе разгръща своя талант в литературата за деца. Умира на 16 ноември 1983 година в София.
8. Гео Милев
Истинското име на Гео Милев е Георги Милев Касабов. Роден е на 15 януари 1895 година в Радне Махле, днешно Раднево. Гео Милев е писател, публицист, журналист, режисьор, литературен и театрален критик, поет, издател и преводач.
На 12 години съставя ръкописни сборници, които сам илюстрира. Първите му стъпки в творчеството са повлияни от Пенчо Славейков. През 1916 година е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. През 1917 год. е ранен, в резултат на което губи дясното си око.
През 1919-1922 година издава списание „Везни“, а еволюцията му към революционни идеи намира място в списание „Пламък“. Списанието е спряно, заради поемата „Септември“, а авторът е осъден по закона за защита на държавата на 1 година затвор и 20 000 лв глоба. На 25 май 1925 година е арестуван, а след това обявен за изчезнал.
През 50-те години на миналия век са открити негови останки в масов гроб в София и са разпознати по изкуственото око, поставено му при операция в Германия. Баща е на детската писателка Леда Милева.
9. Пейо Яворов
Пейо Тотев Крачолов, известен като Пейо Яворов, е роден на 1 януари 1878 в град Чирпан. Той е български поет символист и революционер. Успява по гениален начин да съчетае революционната и любовната тематика.
В редакцията на списание „Мисъл“ прекръстват автора на Яворов, защото не смятат фамилното име Крачолов за подходящо. Поетът не само харесва, но и приема веднага псевдонима си. Историята за живота на Яворов е роман от антична драма и трагедия.
Две години е четник в Македония, заедно с Годе Делчев. В този период пише единствено хайдушки песни, които се посрещат възторжено от литературната критика. Знаем за красивата, но платонична любов с 16-годишната Мина, чиито близки не одобряват техните чувства. Когато Мина почива съвсем млада в Париж, Яворов е съкрушен. За да се справи с мъката, написва „В полите на Витоша“, която творба среща противоречиви мнения от страна на критиците.
Именно на гроба на Мина в Париж, Лора Каравелова намира Яворов и му споделя за своите чувства. След известно време съжителство, Лора и Яворов се венчават. Лора започва да ревнува болезнено и неоправдано поета и на 30 ноември 1913 година тя слага край на живота си. Изстрелът пронизва слепоочието на поета и го ослепява.
След десетилетия опити за доказване на невинност, следствието приключва с липса на основание за убийство. Уволнен, почти сляп и изоставен от всички, на 29 октомври 1914 година Яворов взима голяма доза отрова и се застрелва.
10. Христо Смирненски
Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 година в Кукуш, Гърция (тогава част от Османската империя). Той е български поет и журналист. Истинското му име е Христо Димитров Измирлиев, а се нарича Смирненски, тъй като това е гръцкото име на град Измир в Мала Азия, откъдето всъщност произлиза фамилията му.
С този псевдоним за първи път се подписва през 1917 година. До 1920 година Смирненски създава само хумористична литература. Социалната тематика, която след това става неизменна част от творчеството му, е разгърната в по-широк план.
В своята литература той следи актуалностите в световен мащаб и в отговор създава стихотворения. Смирненски отразява борбите на обикновените хора, докато тематиката за любовта остава по-приглушена в творчеството му. Създава произведението „Приказка за стълбата“ по време на боледуването си и е едно от последните му произведения. Издъхва едва на 24 години от туберкулоза на 18 юни през 1923 година.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
