Зависимост. Пристрастяване. Болест, безнадеждност, загуба. Пази боже! Не искаме да имаме общо с тях. Искаме да сме независими. Пристрастени сме към живота, искаме да сме свободни. Но не сме. Просто си играем.
Понякога, пренебрегвайки опасността, напълно съзнателно потъваме в обятията на като цяло безвредни, но дълбоки зависимости. И оставаме в тях задълго.
Понякога това е част от работата ни. Например, ако тя е на…
1. Сцената
Виждали ли сме следното: артист, обикновено актьор, обичайно от позицията на достопочтен опит, заговаря за праха на сцената, за чувството, когато завесата започва бавно да се отваря, за усещането от диханието на публиката. Зениците са разширени, клепачите не трепват. Такива неща – известни. Като Златина Тодева:
Страшно е! И велико! Особено сме зависими един от друг. Ето, не отричаме проблема, не беше нужно Корона №19 да тръгва на околосветско пътешествие, за да ни го напомня.
Каквито и индивидуалисти да сме, можем да попаднем във
2. Взаимоотношения
които да отговорят на всичките ни въпроси за Смисъла. Просто доброволно отказваме да участваме в играта на независимост. Тези отношения могат да бъдат любовни, приятелски, дори работни. Но най-сигурно онези, в които отсрещната страна произхожда от собствените ни гени. Тогава целият ни свят се превръща в едно ентусиазирано НИЕ.
Дори и най-прозаичните битови детайли. Като изхождането в гърне.
Но „всичко тече, всичко се променя”. И е много вероятно в даден час отсрещният да заяви : „Знаеш ли, аз ВЕЧЕ съм много по-различен от теб”. И тогава неизбежната абстиненция би била дълбока и тежка за нас. Но си заслужава, така казват всички преминали през това .
Понякога развиваме отношения с неодушевени предмети. В това няма нищо странно.
3. Автомобилите
Например те обичайно са с нас дълго време. Преминаваме през много неща заедно, те ни служат вярно. И така се свързваме с тях емоционално. Понякога им говорим : „Не, моля те, точно сега ли!”.
Ами този съсед, който полага ежедневни грижи за стар съветски автомобил? Човекът отваря капака на колата, после вади кит и боя, а в събота или неделя, потеглят заедно в неизвестна посока. Това ни се струва симпатично.
Е, понякога автомобилът ни може да изразходи повече, отколкото ни дава. Да кажем всичките ни пари. О, а има и случаи, които просто не подлежат на коментар. Като този:
В играта на независимост получаваме много точки, когато намерим начин да изразим своята индивидуалност. Парадоксално е, но не е невъзможно да се пристрастим към това. Например, имаме ли
4. Татуировки
Една? Само? Обаче вероятно имаме идея за втора. А може и да ни се наложи, за да покрием първата, ако тя изобразява някоя недотам непреходна част от нашия свят. Нечие чуждо име да речем. Според някой проучвания 32% от хората с татуировки заявяват, че са пристрастени към мастилото. И може да се стигне чак дотук:
Не сме доволни от нещо? Не се чувстваме свободни и независими? Да избягаме! Да се обърнем към
5. Пътуването
Е, едва ли имаме възможност да прекараме живота си в безкрайно пътешествие. Но ако имаме неконтролируемо желание за постоянно посещаване на нови дестинации, то да си знаем, че това си има име – дромомания.
Този термин е известен още от 1886 г. Оттогава възможностите за „преместване в пространството” са много повече и по-достъпни. Така че, ако някой скоро ни е казал : ”Ей, не се спря!”, може да потърсим у себе си следните седем знака, че сме пристрастени към пътуването:
Щом нямаме времето да пътуваме постоянно, то нека си създадем собствен малък свят с история. Той ще бъде наше хоби и място, на което можем да се приютим по всяко време. Да го построим например от пощенски марки, картички или кибрити – приятно е, любопитно и красиво.
Страстта към
6. Колекционерството
е присъща дори и на децата. И често някоя търговска верига ги приканва да съберат всички зеленчуци с лица, например. Майка им мила тогава!
Но е добре нашият малък свят да си остане малък. Защото ако той погълне реалния, става също така проблемен и безсмислен. А не е изключено:
Какво по-достъпно бягство и хоби от гледането на
7. Сериали
Нищо. Обаче имаме ли поне един колега, приятел или роднина, който не спира да говори за новия сезон на любимия си сериал? Случвало ли се е да го срещнем някоя сутрин със зачервени очи, под които тъмнеят черни кръгове, защото : „Човек, не можех да спра, трябваше да изгледам целия сезон”. Ние ли сме този колега, приятел или роднина? Случвало ли ни се е да изпитваме тъга, след последния епизод на някой сериал, докато не започнем да гледаме първия на друг?
Е, дори и нищо дотук да не ни е познато, не е зле да знаем, че съществува. И още как:
Как изглеждаме? Брадичката ни хлътнала ли е? Скулите ни достатъчно изпъкнали ли са? Важно е. Все пак първото и най-важно нещо, което виждат останалите в нас са стърчащите ни уши.
8. Козметичните корекции
да са ни на помощ! Добре че всички несъвършенства, които е допуснала природата, са поправими. Наистина е хубаво, че съвременните медицина и технологии ни дават възможност да коригираме например устните си, вместо да останем угнетени завинаги от неудовлетворителните им форма, дебелина и плътност.
Обаче тази гъвкавост обуславя и преходността на модните тенденции в стандартите за съвършенство. Достъпността на ринопластиката може да превърне съвсем скоро гърбавия нос в изключителна рядкост. И тогава просто за една нощ той да се извиси от кориците на големите модни списания. Едва ли, разбира се, но не е изключено нещо подобно.
А и има една граница, отвъд която дори и да искаме да приключим с корекциите, нямаме право на този избор. Защото се налага периодично носът да се „закрепва” за лицето ни оперативно. Heal the world!
Да спрем за миг да мислим за това как изглеждаме. Да се отпуснем малко. Да се извисим над нещата. Все едно е
9. Петък вечер
Попкултурен феномен? Светъл лъч в мрачния тунел на изнурителната работна седмица?
Понякога това е единственото, за което мислим и чакаме. И дано да си даваме сметка, че не идва Годо, а просто два почивни дни. Те няма да променят хода на действието. Най-много да ни дадат възможност за кратко пътуване. А може и да ни потопят главата в друг попкултурен феномен – weekend alcoholism.
Не е нужно да сме специалисти по темата, за да можем да оценим, че
10. Здравословното хранене
е изключително важно за приятния живот. То ни прави по-красиви, по-здрави, по-съзнателни. Разбира се, никоя цел не е постижима без усилия. Нужно е да четем етикети, да си приготвяме храната вкъщи, да я носим със себе си в бамбукови кутийки, да посещаваме специализирани магазини.
Но има очертания, извън които въпросът „Какво ядем?” се превръща в разстройство (вероятно във всеки смисъл на термина). Обсебващата идея за здравословно хранене се нарича орторексия. А тя не е никак здравословна или приятна, така казва Джени:
Бонус: Каузите, идеите и творчеството водят вероятно до най-тежките пристрастявания.
Имаме множество свидетелства за това. Като историята на Александийкиното хоро, разказана от самия Марко Семов
„Сега накъде?… Да засвири тук, в двора – час нямаше още откак дете бе погребал, да хукне из селото да бяга, белким го песента остави – не можеше, сили нямаше. Влезе при кравите – дано те го отърват от песента.
Ала тук, на затвореното, тя дойде още по-силно. Имаше чувството, че туй хоро, дето го бе засвирила душата му, го чува не само селото, ами цялата държава. Прескочи плета, пред него беше плевнята. Огледа се като крадец, открехна вратата, затвори я. Мушна флигорната в сеното, натисна клавиша.”
Ами легендите за състоянието, в което е бил Микеланджело, докато е работил в Сикстинската капела?
Това не е присъщо само на големите творци и умове. Всички ние сме си имали работа с един проект, една идея, макар и една плетка, които не ни позволяват да спим, да се храним, да мислим за нещо друго или да се откажем, нали.
Всяко нещо има точка на баланс. За да не кажем, че си има граници. Защото не обичаме границите. Обичаме свободата. Искаме да сме независими. Но е трудно. Пътят към хармонията и баланса е с трудно забележима маркировка и безкраен. А може би свободата обитава именно неговите пейзажи и необятност.
Родена на същата дата, на която и Александър Невски и Мария Тереза. Обикновен Пантелей пътник. Актриса, при това куклена. Не обича есента и да изхвърля стари неща. Това е Латина! Латина Беровска!
