Класиката винаги е актуална. Тя образова, напомня, кара ни да се замислим… Задава екзистенциални въпроси, които вълнуваш обществото и до днес, и дава отговори, които е добре да запомним.
Класическата литература е огледало на проблемите – в миналото и настоящето, и предлага решенията на човешките ценности през пътеките на живота.
В следващите редове ви представяме 10 класически заглавия, които задължително трябва да прочетете или… препрочетете отново.
1. „Чия е вината?“
София Толстая
Младата Ана – момиче с идеалистична представа за света и силен стремеж към духовно развитие, се омъжва по любов за стария приятел на семейството княз Прозорски. Князът е богат. Раждат се здрави и хубави деца. Но огорченията и неудовлетворението на съпругата се трупат, а ревността на съпруга расте и стига до крайност…
Ако авторът на тази повест беше друг, читателят щеше да види в нея само една увлекателна, добре написана история. История за любов и страст, ревност и разочарование. Сюжетът увлича, героите са обрисувани с психологическа убедителност и дълбочина, стилът е прекрасен.
Само че тази приятна, „женска“ повест е написана не от друг, а от съпругата на Лев Толстой, което я превръща в нещо много по-стойностно и значително. Тя е дръзкият отговор на София Андреевна на публикуваната през 1891 г. „Кройцерова соната“, която предизвиква „земетресение“ не само „сред четящия свят“, но и в душата на жена му. Множеството автобиографични елементи в „Чия е вината?“ са по-лесно доловими днес, когато знаем твърде много за сложните отношения в семейството на великия писател.
Със своята „Кройцерова соната“ Толстой успява да разбуни обществото, като прокарва тезата, че всяка женитба води към нравствената гибел на съпрузите, за което жените са дори по-виновни от мъжете. Собствената му съпруга възприема драматично появата на тази творба. В книгата Лев Николаевич не само обвинява жените във всички земни грехове, но и разкрива отблъскващи моменти от собствения си семеен живот.
„…Самата аз почувствах със сърцето си, че тази повест е насочена срещу мен, че тя моментално ми нанесе рана, унизи ме в очите на целия свят и разруши последната любов между нас“, споделя София Андреевна. След дълги терзания тя решава да разкаже доста сходна история, само че видяна през очите на жената.
2. „Цветя на злото“
Шарл Бодлер
По случай двестагодишнината от рождението на Шарл Бодлер издателство „Колибри“ поднася на своите читатели и на почитателите му луксозно оформено издание на „Цветя на злото“ с 15 илюстрации от Улрих Мертенс.
Българските съответствия на безсмъртните творби, дело на поета Кирил Кадийски, отдавна са неотменна част от родното културно наследство.
Съхранили непокътнато словото на Бодлер, текстовете са останали незасегнати от патината на времето в своето десетилетно българско битие.
„Цветя на злото“ e единственият сборник със стихотворения на френския поет Шарл Бодлер. Тази емблематична за ХIХ век книга превръща Бодлер в първия представител на ранния европейски модернизъм и в предшественик на символизма като художествено направление.
3. „Пътуване в миналото и други новели“
Стефан Цвайг
Страстна, но непозволена любов. Шанс за кариерно израстване отвъд Океана. Нова среща. Сенките на миналото надвисват застрашително над крехкото щастие. Младежките копнежи се рушат под напора на отминалото време.
В цялостния си вид новелата „Пътуване в миналото“ е издадена за първи път през 1987 г. в Германия, а преводът ѝ във Франция предизвиква истински фурор. Сюжетът служи за основа на филма „Обещание“ (2013) на френския режисьор Патрис Льоконт.
Сборникът съдържа седем новели, пет от които излизат за първи път на български език, а „Скарлатина“ и „Неподозирано запознанство с един занаят“ са в нов превод.
Стефан Цвайг е роден през 1881 г. във Виена в богато семейство, учи в университетите на Берлин и Виена. Превръща се в хроникьор на епохата си. Надигащият се фашизъм го принуждава да избяга от Залцбург в Лондон, а оттам в Ню Йорк и накрая в Бразилия. Любим на няколко поколения новелист, биограф, есеист и поет, Стефан Цвайг създава внушително творчество, израз на ужаса му от бездните на човешката лудост и на носталгията по един по-топъл и безметежен свят.
4. „Софийски разкази“
Иван Вазов
Иван Вазов (1850-1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност. Само шест години по-късно е честван официално като Народен поет.
В периода 1890–1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор „софийски разкази“, но значителна част от произведенията са на софийска тематика.
Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и околностите на София, понякога със съзнателното намерение да наблюдава поведението и нравите на новите столичани.
В сборника са включени трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот. Подредени хронологично, те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век. Характерни за белетристичния подход на писателя са живата наблюдателност, усетът към характерни детайли, психологическото проникновение и склонността да се извеждат образи-типове на тогавашната действителност.
5. „Драматургия. Театрална естетика“
Александър С. Пушкин
В книгата за първи път на български език – в превод на Людмил Димитров – са събрани всички достигнали до нас текстове на Александър Сергеевич Пушкин (1799–1837), посветени на драмата и театъра: завършените му пиеси, написаните, но отпаднали от тях сцени, самостоятелни откъси, планове, както и статии, размисли, бележки, приписки, писма.
По този начин читателят получава възможността да изгради своя обективна представа за неговото отношение към писането за сцена и към спектакъла като събитие, което той защитава (обосновава) със свои полемични теоретични разсъждения, по-често оспорващи, отколкото доверяващи се на установените правила и норми, но с несъмнено оригинален естетически подход.
Последователното четене на тези произведения, поднесени по реда на тяхното възникване, от една страна, проследява съзряването на автора за художествената и социокултурна същност на драмата, а от друга, експонира (онагледява) самия творчески процес у него: как той в качеството си на най-авторитетния литератор на своето време изпълнява ангажимента към родния си език и култура, конструиращи семиотичния код на руската национална идентичност.
6. „Разкази и повести“
Георги П. Стаматов
Това издание се основава преди всичко на подбора, направен от самия Георги Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В хронологичен ред са включени най-представителните му творби от сборниците: „Избрани очерци и разкази“ (1905), „Разкази. Том I“ (1929), „Разкази. Том II“ (1930) и „Прашинки“ (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им публикация.
Книгата представя развитието на писателя като разказвач и изграждането на неговия специфичен почерк. От по-разгърнатите, класически повествователни форми до късия разказ в „телеграфен стил“ – запазената марка на Стаматов.
Белетрист с ярко изразен индивидуален стил, Георги П. Стаматов е един от големите майстори на късия градски разказ в следосвобожденската ни литература. Активен сътрудник на водещи периодични издания, автор на няколко книги с разкази и на остра публицистика. В продължение на близо половин век той се утвърждава като писател, детайлно изследващ психологическите проблеми и моралните избори на модерния човек. Художник на града – създава свят, който е европейски и универсален.
7. „Небесните пасбища“
Джон Стайнбек
„Небесните пасбища“ (1932) е една от ранните творби на Стайнбек. В нея се открояват темите и характерният стил, разгърнати в по-късните му шедьоври. През 2010 г. оживява на сцена под режисурата на художествения ръководител на Калифорнийския театър „Шекспир“ в Оринда.
„Роман в разкази“ – така мнозина критици определят тази своеобразна сбирка от житейски истории на фермери, пуснали корени в плодоносна земя между Салинас и Монтерей. С дълбоко разбиране, съчувствие и доброжелателен хумор Стайнбек рисува облика на патриархална общност от люде простодушни и непресторени, здравомислещи и мъдри, чудати и слабоумни, мечтатели и неудачници – всеки понесъл своя кръст по неравния друм на битието, низ от блянове и рухнали надежди, от радост и печал, сполука и несполука, делнични случки и драматични мигове.
И постепенно добива очертания един пъстър свят от преплетени съдби, покълнал в пазвите на благодатна долина, която повече от столетие преди заселването й испански ефрейтор, преследващ индианци, в изблик на възхита и благоговение нарекъл Лас пастурас дел сиело.
8. „Тъмни алеи“
Иван Бунин
Сборникът „Тъмни алеи“, създаван с особена страст в продължение на осем години и издаден в Париж през 1946-а, е кулминацията в творческото дело на Бунин. Сам писателят го определя като най-стойностното свое произведение, а изследователите – като безспорен шедьовър в руската и световната литература.
„Тъмни алеи“ е книга за любовта. За любовта в многообразните й тайнствени проявления – красива, загадъчна, обречена, еротична, болезнено съхранена в паметта, но единствено като мигновение, придаващо смисъл на съществуването. Разказани с фин психологизъм и изтънченост на стила, проникнати от елегантна чувственост, историите в сборника са варианти на мистериозния диалог между Тялото и Душата, деликатно изследване на границите в изобразяването на страстта.
„Тъмни алеи“ е и книга за Русия. За онази неповторима буниновска Русия, опазена в спомена и в красотата на езика, но безмилостно разрушена в повратите на историята.
За първи път сборникът „Тъмни алеи“ се издава на български език в своята цялост.
9. „Хладнокръвно“
Труман Капоти
„Хладнокръвно“ е забележително произведение, което издига Капоти на най-високото стъпало, може да се каже, на пиедестала на американската литература. Всяка негова книга вече ще се съизмерва с „Хладнокръвно“.
Произведението е забележително също с това, че се превръща в образец на документално-художествената проза и поставя в световен мащаб началото на нов жанр – true crime.
Завладяващият разказ на Капоти навлиза в непознати дълбини на престъпния ум и запознава читателя с психологическите и емоционалните аспекти на безсмисленото избиване на едно семейство в сърцето на Америка.
10. „История на моя живот“
Джакомо Казанова
Епикуреец, естет и непоправим съблазнител, с разкрепостените си нрави Джакомо Казанова без съмнение е една от най-забележителните фигури на европейския осемнайсети век. Тогава чрез словото и на дело са разчупени вековни догми и сексуалното престава да се свързва с греховното, а любовта се превръща в синоним на хармония между телесно и духовно.
През целия си живот той следва едно единствено правило: да се наслаждава на всеки миг от отреденото му време на тази земя. Именно този факт придава на неговите мемоари, озаглавени „История на моя живот“, особена пикантност и ги превръщат в любимо четиво на много поколения до ден днешен. Любопитните подробности, с които Казанова описва както срещите си с видни личности и владетели, така и любовните си похождения, превръщат автобиографията му в забележителна панорама на нравите през века на Просвещението. А безкомпромисната му самоирония ни кара да вярваме на всяка негова дума.
Настоящото издание предлага на българския читател някои от най-забележителните епизоди от бурния живот на прословутия венецианец за пръв път в превод от оригинала на френски език.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
