Конфуций е китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е роден през 551 г. преди Христа. Известно е, че на тригодишна възраст е загубил баща си, проявявал е необикновено послушание към майка си и уважително отношение към по-възрастните. След завършване на образованието си Конфуций постъпва на държавна служба.
Конфуций е една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия. Приживе е признат като „учител на 10 000 поколения“. Живял е почти в едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик. Дълги години Конфуций заема второстепенни длъжности, от които учениците му го съветват да се откаже.
„За нищо на света” – отговарял той. „Отказът ми би се възприел за проява на гордост. Насочвайки другите по пътя на добродетелите, ние първи трябва да го следваме – само тогава ще имаме последователи!”
През повече от 2000 години, конфуцийските идеи се проявяват не само в областта на политиката, икономиката, културата и пр., но и в действията и морала на всички китайци. Дори и някои чуждестранни учени считат, че конфуцианските идеи са религиозните идеи на Китай. Фактически, конфуцианското учене е само едно от различните учения в Древен Китай, то е едно от философските течения, а не е религия.
Конфуций живее в периода на Пролетите и Есените. В този период е разрушена обединената структура на държавата и са създадени различни царства. Конфуций живее в царство Лу, чиято култура се развива най-бурно в тогавашния период.
Въпреки че през целия си живот, Конфуций не достига богатство и висок обществен ранк, той е виден ерудит, който пропагандира политическите си идеи и теорията си сред своите последователи. Казват, че неговите ученици са над 3000 души, някои от които също стават големи ерудити. Те приемат и развиват идеите на Конфуций и ги разпространяват.
Ученето на Конфуций е с богато съдържание, и голяма част от което и до сега все още притежава голяма ценност. Много думи в трактата му често се използват от съвременните китайци. Например: „Сред трима души, един е моя учител”. Това значи, че във всеки човек има нещо добро, хората трябва да се учат един на друг.
Без да се стреми да изгради систематична теория за живота и обществото или да установи формални ритуали, Конфуций иска неговите ученици да мислят задълбочено и самостоятелно и непрестанно да изучават околния свят, най-вече с помощта на древните текстове и съпоставяйки съвременните етични проблеми с исторически събития или с някогашни прояви на чувства, запазени в поезията на сборника „Шъ Дзин“.
Макар отсяването на най-ценните учения на Конфуций да е изключително трудна, дори непосилна задача, днес ви предлагаме кратък подбор на някои от неговите най-стойностни мисли. В търсене на мъдрост и философско единение между духа и тялото, ето 10 от най-полезните житейски урока на Конфуций.
1. Обикновените хора никога не започват и не предприемат нещо ново. Те само подражават и вървят след другите. Имат нужда от примери и образци. Ако са заобиколени от внимателни, почтени, съвестни и образовани хора, и те ще станат като тях и на свой ред самите те ще бъдат образци за следващите поколения.
2. Не търсете нито големи радости, нито излишно спокойствие. Стремежът към едното или другото е само по себе си труд и пречи на спокойствието.
3. Никога не вършете онова, което рано или късно предизвиква разкаяние.
4. Ако не избегнете малката несправедливост към себе си от страна на другите, много скоро ще ви се наложи да употребите всичките си усилия срещу най-жестоки нападки.
5. Дълго спотаяваният огън разпалва неугасим пожар. Открие ли се откъде идва огънят, пожарът се гаси по-лесно.
6. Не се захващайте с много неща наведнъж – това причинява много скръб или най-малкото – грижи.
7. Не си мислете, че надареният със сила човек би могъл да се излага на всякакви опасности – силният винаги може да срещне по-силен, който да го срази.
8. Няма значение колко бавно вървите, стига да не спрете.
9. Ако е очевидно, че целите не могат да бъдат достигнати, не коригирайте целите, коригирайте действията.
10. Наставлявайте само тези, които търсят знание, след като са открили своето невежество.